Само пет дни след като председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер очерта широк спектър от варианти за развитие на общността, лидерите на четирите водещи икономики в нея след напускането на Великобритания казаха тежката си дума: Европейският съюз ще се развива на различни скорости.
Във Версайския дворец френският президент Франсоа Оланд, германският канцлер Ангела Меркел и премиерите на Италия и Испания Паоло Джентилони и Мариано Рахой бяха единодушни, че само концепцията за диференцирана Европа може да изведе съюза от кризата на идентичността. "Единство не означава еднаквост", посочи Франсоа Оланд, а Ангела Меркел го допълни: "Европа на различни скорости е необходима, защото иначе ще забуксуваме."
Срещи като тази във Версай са редки, тъй като водещите европейски държави обикновено избягват по такъв начин да демонстрират тежестта си. Но кризата, в която е изпаднал в момента ЕС, свързана с напускането на Великобритания, надигащия се популизъм и усещането за безпътица, накара техните ръководители да застанат един до друг. Подобно нещо вече се случи през 2012-а, когато същите четири страни обявиха програма за развитие на стойност 130 млрд. евро, имаща за цел измъкване от дълговата криза.
Сама по себе си сбирката не е изненадваща, а още по-малко сензационна. След петте варианта за европейското бъдеще, представени в Бялата книга на Юнкер, е естествено Четирите големи в Евросъюза да потърсят заедно избор. И той е единодушен: вариант номер три – този за Европа на различни скорости, предвиждащ засилена интеграция за тези държави, които я желаят и имат готовност за нея. Срещата имаше и още една важна цел – да демонстрира единството на предводителите на ЕС в навечерието на предстоящите срещи на върха в Брюксел и Рим, както и пред очакваното задействане от Лондон на излизането му от съюза.
Така или иначе, идеята за различните скорости остава нееднозначно приета. За най-развитите членки на общността, които я подкрепят, тя не е нищо повече от съобразяване с реалността и легитимна възможност за онези, които желаят да се интегрират по-бързо. "Днес тази идея е необходима, защото иначе Европа ще експлодира", изтъкна Франсоа Оланд пред " Льо Монд". Други обаче виждат нещата в по-заплашителна перспектива. "Това е много опасно", коментира пред "Файненшъл таймс" висш дипломат от ЕС, включен в обсъждането на предстоящата декларация от Рим. Главен източник на тревога е перспективата в съюза на равноправни партньори да се появи "първа и втора класа" и различията между западните и източните членки да бъдат подсилени. При вече създалото се недоверие между европейските столици по въпроси като еврозоната и мигрантите "трябва да се действа много внимателно", отбелязва цитираният дипломат, защото дебатът може да бъде сведен до това "дали си годен, или не, дали заслужаваш, или не заслужаваш да станеш член на клуба".
Други брюкселски дипломати също виждат в срещата във Версай завоалирано предупреждение към източноевропейските държави като Полша и Унгария, отказващи да подкрепят схемите за преразпределение на бежанци в рамките на общността. Стремежът е ролята на ЕС да бъде преосмислена, тъй като милиарди евро от структурните фондове заминават към по-бедните членки, но липсва "обратна солидарност" от получателите им. Само че това крие още една опасност: Полша и Унгария, които и сега са разглеждани от Брюксел като недостатъчно либерални, да използват изпадането си във "втора класа" като претекст да игнорират още повече основополагащи принципи на съюза като спазването на демократичните стандарти. Още през февруари след среща с Ангела Меркел водачът на полската управляваща партия "Право и справедливост" Ярослав Качински предупреди, че приемането на различните скорости ще доведе до "разкъсване и фактическо ликвидиране на ЕС в сегашния му смисъл".
През 1919 г. във Версай бе подписан договор, който сложи край на Първата световна война. Вместо да донесе умиротворение и възможност неприятелите да загърбят враждите, той даде началото на т.нар. Версайска система, която разделяше Европа на арогантни победители и унизени победени. Системата не само че се оказа нетрайна, но предизвика следващата катастрофа – Втората световна война. Макар че историята не се повтаря, за Европа би било добре, ако днешните й лидери са извлекли необходимите поуки.
