"БАНКЕРЪ" многократно писа за безсмислието на механизма за финансово оздравяване на общините пред колапс. Изяснихме вече, че той генерира огромна власт в ръцете на финансовия министър и може да се използва с лекота като политически лост за въздействие над местната власт. Което е в противоречие с децентрализацията, за която само се говори, но нищо не се прави.
"Структурата на алгоритъма подсказва, че вместо да адресира причините за тежкото състояние на някои от българските общини, той е изработен с цел прикриване на последствията от тяхната финансова немощ", констатира в свой анализ експертът Явор Алексиев от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Още в средата на миналата година влязоха в сила промени в Закона за публичните финанси, с които се въведе процедура за спасяване на кметства пред фалит. До края на мандата на ГЕРБ нито една община не получи одобрение от бившия финансов министър Владислав Горанов на оздравителния си план, защото министърът не беше доволен от предлаганите от местните власти мерки за "стягане на коланите“. Сега обаче бившият му заместник Кирил Ананиев развърза кесията.
Влизането на дадена община в списъка не означава автоматично, че тя ще бъде "спасявана" от държавата. Тя започва процедура за оздравяване за период от една до три години, през които да "стегне коланите" чрез подобряване на събираемостта или вдигане на данъците, намаляване на разходите и дълговете или други мерки. По предложение на кмета и след обществено обсъждане общинският съвет одобрява план за финансово оздравяване. Като част от него общинските съветници могат да възложат на кмета да поиска от МФ временен безлихвен заем. Финансовият министър отпуска заема само ако оздравителният план е съгласуван с него. Ако е налице трайна тенденция за подобряване на финансовото състояние на общината, правителството може да отпусне субсидия, с която заемът от бюджета на практика се опрощава.
„Няма никаква връзка между входа на системата и изхода – между това, което са заложили общините в оздравителните си планове, включително и подкрепата от държавата, и това, което получават накрая.“ Това заяви специално за „БАНКЕРЪ“ Емил Савов, заместник изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.
Както и да е, вече първите две общини, които държавата започна да оздравява – Перник и Белово, получиха безвъзмездна подкрепа от Министерството на финансите. Но хазната се оказа доста скъпернически настроена и им отпусна в пъти по-малко от исканите от тях средства, които между другото бяха одобрени от финансовия министър.
Перник е получил 4 млн. лв. при искани 20 млн. лв., а Белово – 2 млн. лв., срещу поискани 10 млн. лв., съобщиха от МФ. Кмет на Перник е Вяра Церовска от ГЕРБ, а на Белово – Костадин Варев, издиган в миналото от партиите "Гергьовден“ и ВМРО, срещу когото през 2015 г. бяха образувани досъдебни производства заради неизгодни сделки.
Най-новите данни на Министерството на финансите показват, че всяка пета община в България е "на червено". Броят на общините с отрицателно бюджетно салдо е 60, което представлява 22.6% от всички общини на територията на страната, докато година по-рано "двойкаджиите" са били 156 (или 58.8% от общините).
Общините подобряват събираемостта на местните приходи и много от тях подобряват финансовите си показатели, е категоричното мнение на експертите на министър Кирил Ананиев. Отчетено е също, че през 2016-а е намалял броят на общините, отговарящи на условията за финансово оздравяване спрямо предишната 2015 година. Нови 11 общини обаче попадат в списъка за оздравяване за първи през 2017 г.: Созопол, Сунгурларе, Бяла, Белоградчик, Брегово, Криводол, Оряхово, Кочериново, Лесичово, Белене и Ветово.
Блиц
„Общини на минус“ е глупост
Емил Савов, заместник изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България
Г-н Савов, според статистиката на Финансите общините „на червено“ са намалели три пъти за една година, как ще коментирате този прекрасен факт?
– „Общини на червено“ или „общини на минус“ са безподобни глупости. Оперативните отрицателни салда не са показател за финансова стабилност.
Как бихте коментирали факта, че 11 нови общини са закъсали и са в списъка за оздравяване, но изненадват с членовете на този „черен списък“? Как може процъфтяващата община Созопол да е в една група с община Брегово, където животът отдавна е затихнал?
– Не мога да коментирам. Не знам какво му е на Созопол. Очевидно няма как да е вярно това. Знае само този, който джурка числата.
Е, как така?
– Въпрос на методология, срещу която протестираме вече две години. От голямо значение например е дали една услуга я предоставя сама общината, или е дадена за изпълнение на външна фирма. В зависимост от това първото се отчита като ангажимент за разходи, а второто – не. Това е само пример от дългия списък на несъвършенства, които избиват примерно в това Созопол да е в групата на аутсайдерите.
Някакви нови контакти с Министерството на финанси, откакто се смени ръководството там, има ли ли сте?
– Не. Многократно искахме срещи със служебния финансов министър, даже призовахме и премиера да ни помогне да се видим с Кирил Ананиев, но – нищо. Първият и най-важен въпрос беше този, за който говорим досега. Искахме да знаем кога и как ще започне да се помага на тези болни общини. Защото стана така, че те си приеха бюджетите за тази година, без да имат сигурност дали ще имат безвъзмездна подкрепа, или не. Трябва да започнем да говорим и за разпределителните механизми за субсидиите догодина, но уви.
