Едно от основните предизборни обещания на БСП е да задължат търговските вериги да продават определен процент български стоки. Тази идея на социалистите не е нова и се сервира при всеки предстоящ вот, като авторите й очевидно вярват, че по този начин ще се харесат на част от обществото. Защото освен за трупането на електорални точки подобна мярка не би имала друг положителен ефект. Че икономическата и пазарната логика в подобно начинание е напълно сбъркана, всеки сам може да разбере, припомняйки си какво стана преди няколко години след ограничаването на вноса на яйца от Полша. Ако сте забравили, тогава номерът бе спретнат точно по Великден, уж за да се защитят българските производители, но в крайна сметка бяха ощетени всички потребители, тъй като яйцата поскъпнаха двойно и дори тройно само за няколко дни.
Интересното този път е, че точно на 8 март и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) опроверга официално потребността от хрумванията на социалистите. Според регулатора ефектът от задължаването на магазините да продават определено количество български стоки би бил "ограничен избор, по-високи цени, дефицит на стоки и некачествени продукти".
От БСП искат обектите за търговия с храни с годишен оборот над 2 млн. лв. да бъдат задължени да предлагат определени количества продукти, произведени в България: плодове и зеленчуци – минимум 51% в сезона на производство и минимум 30% извън него; мляко и млечни продукти – минимум 70%; месо и месни продукти (без пилешко) – минимум 25%; пилешко – минимум 50%; вино и спиртни напитки – минимум 75% от асортимента. Логично тези напъни се подкрепят от асоциациите на млекопреработвателите, на свиневъдите и на месопреработвателите, от Съюза на птицевъдите, както и от Националната лозаро-винарска камара. Но никой очевидно дори не се и замисля дали тези български производители ще могат да задоволят търсенето и да предложат достатъчно разнообразие от качествени продукти. Ако имат такъв капацитет, защо сега стоките им не стигат до рафтовете в хипермаркетите? Отговорът е ясен и се съдържа изцяло в думата "цена". Веригите се опитват до предлагат възможно най-евтините продукти, а българските определено не са такива. Така, ако магазините бъдат задължени да продават само нашенските храни и напитки, ще бъдат натоварени джобовете на потребителите. И подкрепата на БСП за производителите всъщност ще се окаже удар върху хората непроизводители. Парадоксът е, че точно техните гласове се печелят с тези обещания. На практика лозунгът "Изберете ни, за да вкараме българските стоки в магазините" е равносилен на "Изберете ни, за да вдигнем цените на храните".
Да видим обаче какво казва КЗК. "Въвеждането на текстове, които да уреждат използването на понятието "българско" за целите на опаковането, етикетирането и рекламирането на храни, не е необходимо, тъй като тези въпроси вече са уредени на ниво ЕС", пише в становището й. Според комисията идеята за минимален процент български продукти ограничава конкуренцията и създава географски бариери за свободното движение на стоки. А това е предпоставка за намаляване на вноса на чуждестранните продукти и е свързано и с редица неблагоприятни последици за потребителите като ограничен избор, по-високи цени, риск от дефицит на стоки поради недостиг на български стоки, чрез които да се покрие минималният процент, риск от некачествени продукти в разрез с мотивите за здравето на гражданите. Социалистическите въжделения не само ще поставят в привилегировано положение българските спрямо чуждестранните доставчици, но и малките спрямо големите търговци на дребно. Изискването за минимален процент български продукти ограничава и възможностите на търговците на дребно сами да определят стратегията, чрез която да привличат потребителите.
"Пазарната икономика се основава на взаимодействието между търсенето и предлагането, поради което естествените пазарни механизми, а не регулации биха създали предлагане, което да удовлетвори насрещното търсене. Трябва да се има предвид също, че в действащата нормативна уредба са предвидени средства за защита на българските производители от нелоялни търговски практики от страна на търговците на дребно, поради което не е необходимо въвеждането на допълнителни мерки в тази насока, които ограничават конкуренцията", казват експертите по конкуренцията. Сред които впрочем са бившият конституционен съдия Пламен Киров, бивш юридически секретар на президента Георги Първанов, както и Анна Янева, която е бивш депутат от БСП и бивш заместник-министър на икономиката.
Освен тези негативни ефекти не бива да забравяме и реакцията на институциите в Европейския съюз. В това отношение примерът на Румъния е достатъчно показателен. От началото на тази година там е в сила регулация, според която търговците на дребно с оборот над 2 млн. евро трябва да предлагат поне 51% местни стоки в категориите месо, яйца, зеленчуци, плодове, мед, млечни продукти и тестени изделия. През февруари обаче Еврокомисията започна наказателна процедура срещу северната ни съседка по повод наложените ограничения.
