Министерството на образованието и науката ще въведе регионален компонент във финансирането на висшите училища. Целта е да се компенсират специфичните затруднения, които срещат водещите университети извън София заради по-забавеното развитие на регионите.По-забавеното развитие на регионите пък е причина за по-трудната реализация и по-ниските заплати на абсолвентите. Ангажимент за такава промяна във финансирането на университетите пое служебният министър на образованието Николай Денков на среща със Съвета на ректорите.
„По този начин, вкарвайки броя на студентите в разумни граници, ще подпомогнем финансово висшите училища да подобрят качеството на обучение. Така ще накараме всички академични ръководства и в страната, и в София, да се фокусират върху това, какво става с техните студенти след завършването. Целта не е да постигнем 100% реализация на завършилите висше образование, защото това не е възможно. Трябва да постигнем някакви здравословни граници от около 60-70% реализация на завършващите студенти на позиции, изискващи висше образование. За сравнение, в момента този процент е 47“, обясни Денков.
Той открои три големи проблема в сферата на висшето образование през последните години. Единият е свързан с това, че доскоро държавата субсидираше твърде много студенти. Преди две години те достигнаха до 80% от завършващите ученици. Това е една от причините за снижаване на качеството в някои от направленията и във висшите училища, посочи министърът.
Вторият проблем е свързан с дисбаланса – някои професионални направления приеха твърде много студенти. Проф. Денков даде пример с „Икономика“ и „Администрация и управление“. За сметка на това други направления се оказаха с твърде малък брой студенти, например „Математика“, където учат около 100 младежи в цялата страна.
Третият проблем е свързан с ниската субсидия за един студент, която получават някои от направленията. Сред тях е „Педагогика“, която е приоритетно направление. Въпреки това субсидията за един студент там е под 700 лева.
Освободеният финансов ресурс от намаления прием на студентите ще бъде използван, за да се повиши субсидията за един студент в направленията, където тя е най-малка. Тези средства могат да се използват за допълнителни дейности – например учебни фирми, практики, които в момента отсъстват именно поради липса на финансов ресурс. Проф. Денков обясни, че чрез финансирането МОН ще опита да препрати част от кандидат-студентите към направления, в които има дефицит, като свие субсидирания прием в направленията, в които има голям излишък на студенти.
