Интересът към здравното застраховане се засилва. Показва го брутният премиен приход на дружествата, които предлагат този вид полици. Според данни от Комисията за финансов надзор за последната година приходите на общозастрахователните и животозастрахователните дружества по застраховката "Заболяване" и Постоянната здравна застраховка са се увеличили с 16.5% – от 64.5 млн. лв. през ноември 2015-а до 75.1 млн. лв. през същия месец на 2016-а.
Очакванията на бранша са, че през 2017-а ръстът му ще продължи, но с по-умерен темп – от около 10 процента.
Пазарът на здравното застраховане в България е
доминиран от корпоративните застраховки
При тях работодателят предоставя като допълнителен бонус на служителите си здравна застраховка. В последните години се оформи тенденцията фирмите да избират комплексен пакет, който включва извънболнична и болнична помощ, както и възстановяване на разходи.
"От години здравните застраховки са популярен и утвърден начин за стимулиране на служителите. Те са и предпочитана инвестиция за всяка компания, която държи да има здрави, мотивирани и лоялни служители", напомни изпълнителният директор на ЗД "Евроинс" Румяна Бетова. По думите й семейните здравни застраховки формират около 10% от общия им обем.
"Корпоративните клиенти по тези полици непрекъснато се увеличават. Расте и интересът на служителите им към тези продукти. Лечебните заведения също започват да предпочитат коректните партньори, което в крайна сметка ще се отрази положително върху отношението им към застрахованите лица", смята изпълнителният директор на "FiHealth Застраховане" АД Никола Бакалов.
"Много работодатели за съжаление гледат на здравното застраховане като на допълнителен разход за фирмата. А по наши изчисления само от това, че се прекратява разкарването на персонала по лекари, се спестяват на работодателите в България около 100 млн. лв. годишно", коментираха експерти от ЗАД "България".
Друга тенденция, която се очертава като водеща за 2017-а, са
международните здравни застраховки
Подобна полица – "Здраве без граници", предлага ЗАД "България".
"Стартирахме продажбите на новия продукт съвместно с една от най-големите застрахователни компании в света – АХА. Полицата предоставя възможност за ползване на пълния аспект от здравни услуги както в България, така и в Европа и в целия свят", разясниха от застрахователното дружество.
Клиентите на FiHealth пък предпочитат традиционните пакети, обясниха от дружеството. "Болнична помощ" например е застраховка, надграждаща покритието на лечение по здравна каса. При тази полица застрахователите заплащат непокритите дейности и стоки от рода на избор на екип или плащане на консумативи при операции и раждане. Пакетът включва диагностика и лечение в клиники, в многопрофилни и специализирани болници за активно лечение, манипулации и операции, избрани от застрахования.
По-разумно е здравните застрахователи
да се използват за дофинансиране на системата, а не като алтернатива на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Това каза председателят на Асоциацията на българските застрахователи Светла Несторова.
"За да се случи това, трябва да се остойностят медицинските услуги. По този начин ще стане ясно за какво има пари здравната каса и за какво няма. Останалото, за което средствата не достигат, трябва да се купува от лицензиран застраховател. Тази система може и да се надгради с една стъпка, като се определи кои хора трябва да се застраховат допълнително", разясни Светла Несторова.
По този начин би се решил и вечният спор между болници и здравни застрахователи – за какво точно се плаща.
"Проблем в сектора най-често се явява фактът, че болниците не описват във фактурата това, за което застрахователят плаща", обясни Светла Несторова.
Например при заплащане на избор на екип и консумативи в сметката може да бъдат включени допълнителни услуги към здравната каса, без да е ясно какво точно представляват те. Ако медицинската полица включва дадената услуга, няма да има проблем. Но не е рядкост в сметката да са дописани разходи като чехли или ползване на интернет, които дружествата отказват да заплатят.
"Това, което би дало силен тласък на пазара на здравни застраховки в България, е позабравената идея една малка част от задължителните здравни осигуровки, които в момента са в размер на 8% от осигурителния доход, да се управляват от здравните застрахователи. Това би донесло редица ползи както за здравната система като цяло, така и за потребителите, тъй като тази част от вноските им за здраве ще се натрупват по техни индивидуални партиди и здравноосигурените лица ще получават по-адекватно здравно обслужване", коментира изпълнителният директор на ЗД "Евроинс" АД Румяна Бетова.
Огромна полза за застрахованите, особено в посока на оптимизиране на разходите, носи и
контролът
който здравните застрахователи ще осъществяват над изразходването на средствата за лечение. Този контрол е особено важен в контекста на нерефомирания здравен сектор и трудностите, които НЗОК изпитва с осъществяването на такъв контрол.
Статистиката сочи, че около една пета от стойността на болничната помощ, или близо 400 млн. лв. годишно, се заплаща допълнително от пациентите, въпреки че правят вноски в НЗОК. При извънболничната помощ сумите, които пациентите вадят допълнително от джоба си, скача до 50%, което се равнява приблизително на 570 млн. лева.
Сумата, платена от домакинствата за лекарства,
надхвърля 2 млрд. лева
за година. Този частен харч генерира 81% от разходите за лекарства, докато касата успява да покрие едва 19% от тях. Една трета от рехабилитационните процедури, които би трябвало да бъдат покрити от държавата, също се заплащат допълнително от хората, а това са около 900 млн. лв. годишно.