Небанковият финансов сектор засега доказва, че следва плътно пътя на банките. Може би затова точно две седмици след като отлаганите и проточили се извън сроковете безпрецедентни прегледи в застраховането приключиха с по-меки от очакваните констатации, регулаторът даде да се разбере, че е рано да се въздиша облекчено. Компаниите ще трябва скоростно да изберат одитори, които да проверят как констатациите към 30 юни 2016 г. и последвалите събития във втората половина на годината са отразени в отчетите към края й.
Карина Караиванова, новият председател на КФН, проявява здрав разум и не е радетел на безкрайните проверки, категорични са хора от застрахователните компании. Тя обаче се сблъсквала с надзорната ненаситност на заместник-председателката на КФН, отговаряща за застрахователния надзор Ралица Агайн. Под нейния натиск обхватът и философията на проверките добиват неясни очертания. Затова и последващият одит как резултатите от предишната проверка и препоръките са отразени в балансите към края на 2016 г. рискува да се изроди в нова проверка вече с международни одитори. Вместо една проверка – далеч по-лека и по-бърза – се налага нов изначален одит.
Не е лишено от логика решението компаниите, които първия път използваха одитори като Гого Гогов и Гиго Гигов, да бъдат принудени да използват международни одитори по одобрен от КФН списък, т.е. такива, които разбират от застраховане.
Дотук нищо лошо. Контрол трябва да има, измекярщина – не. Така някъде през май Карина Караиванова ще докладва на ЕIOPA, че разкритите проблеми в бранша са отразени или коригирани. Ако случайно не са (защото застрахователните компании не са длъжни да ги впишат), поне ще се знае защо.
Кривото в цялата работа е, че както често се случва в България, някой се натяга и добавя допълнителни изисквания на принципа: "Паднахте ли ми сега". Вместо да се види докъде са стигнали корекциите от препоръките на предишната проверка до юни 2016-а, сега всичко ще се прави наново. Агайн дори настоявала проверките да продължат и през тази година, да се надникне дали няма нови проблеми, да се разходи пак из групите, пак да потърси свързаност и т.н. С други думи – изненадващо появилият се разширен кръг на проверките сега се доразширява още повече. По този начин се създава прецедент определени компании да бъдат тормозени за сметка на други, коментират застрахователи.
Метаморфозата вторична проверка да се превърне в "нова проверка" обаче дава възможност на одиторските фирми да се пазарят при цените като за отделна проверка. А парите за нея са в пъти повече, отколкото ако беше казано да провери дали направените забележки при оценката на активите са намерили отражение в годишните баланси, които, както знаем, се заверяват задължително. Струва си да се напомни, че от 2017 г. те ще трябва да се извършват не от един, а от двама одитори.
Цялото това начинание струва от няколко стотици хиляди за отделна компания до над милион лева на застрахователна група с няколко дружества. Не би трябвало надзорът над застраховането да създава допълнителен пазар и ангажименти за одиторите на гърба на дружествата.
Колкото и да изглеждат искрени усилията на председателя на КФН да промени стила и метода на работа в комисията, средата е старата – и точно поради това тя няма възможност за големи промени.
Но поне едно е сигурно – огромните разходи за проверките ще влошат резултатите на застрахователните компании, но поне на хартия балансите им ще са в перфектен вид.
И ще литнат херувимчета под купола на КФН…
