През 2017-а и 2018-а кредитната активност ще се увеличи, но само ако в държавата бъде запазена фискалната стабилности външната и вътрешна среда на бъде подложена на силни политически и фискални шокове. Това показва анализа на Асоциацията на банките в България за 2016-а. Това е първия подобен доклад на тази браншова организация. Тъй като става дума за секторен анализ, изготвен от хората, занимаващи се с този бизнес, той е особено ценен и е добре, че ще се издава всеки месец. В него се посочва, че общият размер на кредитите за фирмите и домакинствата за пръв път от 2012-а насам отчита положителен прираст. "През 2016 г. общата сума на кредитите за фирми и домакинства, отчитани като салда, според паричната статистика на БНБ, нараства с 1% на годишна база – до 49,09 млрд. лв., в сравнение с отчетения спад от 0,7% през 2015 г. Новоотпуснатите кредити за неправителствения сектор през 2016 г. растат с 13,7% – до 20,6 млрд. лева", констатира анализа на АББ..
Радващ факт е че към края на 2016-а делът, така и размерът на необслужваните кредити продължават да намаляват – във всички сегменти и по групи банки. Според доклада на АББ "Към 31 декември 2016 г. обемът на необслужвани кредити се свива до 6,99 млрд. лв. , като тенденцията за спад продължава. Делът на необслужваните в кредити средно за банковата система намалява до 12,83% от 15,35%, колкото бе в края на 2015г. , показват изчисленията на база данните от управление „Банков надзор“ на БНБ. Този дял е най-ниският от 2011г. насам. При нефинансовите предприятия дела се понижава до 15,14% от 17,46%, при потребителските кредити нивото спада до 11,18% от 13,67%, а при жилищните заеми – до 7,72% от 10,45%. Към края на 2016г. размерът на необслужваните фирмени кредити намалява до 5,02 млрд. лв. от 5,81 млрд. лв. преди година. В сегмента на потребителските кредити обемът се понижава до 980,3 млн. лв. от 1,12 млрд. лв., а при жилищните заеми – до 670,2 млн. лв. от 911,4 млн. лв. към края на 2015-а".
От голямо значение за прогнозирането на бъдещото състояние на пазара са изнесените в доклада данни за лихвените проценти. В него се казва, че "Лихвените проценти по новодоговорените срочни депозити продължат плавно да се понижават. През 2016 г. средният лихвен процент по депозити с договорен матуритет за домакинства в левове намалява с 81 базисни пункта – до 0,67% от 1,48%, колкото е към края на 2015 г. В евро спадът е с 66 базисни пункта – до 0,51% от 1,17%. Средният лихвен процент за новодоговорените депозити с договорен матуритет за нефинансови предприятия спада до 0,14% от 0,50% за депозити в левове и до 0,26% от 0,62% за тези в евро. Изминалата година бе белязана от осезаемото спадане на лихвените проценти по кредитите, основно по жилищните, но и за нефинансовите предприятия. През 2016г. средните лихвени проценти по жилищните кредити се понижават до 4,37% за отпуснатите в левове и до 4,11% за тези в евро. Жилищните заеми в левове се настаниха осезаемо под границата от 5% през втората половина на 2016г., докато тези в евро спадат под 5% за пръв път през декември 2016г. За пръв път от 2012 г. средните лихвени проценти по жилищните кредити в евро са под тези, договаряни в левове".
Според анализа на банковата асоциация при потребителските кредити – към края на декември 2016 г., средният лихвен процент по левовите кредит и се понижава до 10,8% спрямо 11,53% в края на декември 2015г. В евро лихвеният процент пада до исторически ниските 5,45% , в сравнение с 6,44% преди 12 месеца и максималната си стойност от 11,9%, отчетена през май 2009 г
Сравнителният анализ на изнесените данни показва, че лихвените равнища по депозитите са достигнали своето дъно и вече нема накъде да се свиват. При лихвите по кредитите има съвсем малък потенциал за намаляване – с не повече от половин процентен пункт. По рязко свиване ще ще ореже драстично приходите на банките от основната им дейност, което чувствително ще се отрази на печалбата им. Вярно е че за 2016-а тя е рекордно висока, но анализа на причините водещи до тази печалба показват, че тя се дължи на еднократни фактори – плащането на голям дивидент от картовия оператор VISA към търговските банки – в това число и към българските и рязкото на намаляване на административните разходи и на разходите за провизии. Освен това председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов подчерта, че заради очакваното повишаване на лихвените равнища на международните пазари темпът на свиването на лихвите по кредитите у нас ще намалее и след една – две години този тренд може да се обърне в повишаване на лихвените равнища. "Всеки кредитополучател трябва да е наясно отсега с тези процеси и рисковете свързани с тях и да ги взема предвид когато кондидатства за заем", заяви Андронов. Това негово предупреждение е в съзвучие с анализа на подуправителя на БНБ Калин Христов, който преди месец в интервю за "Банкеръ" изрази опасенията си че едно по-рязко увеличаване на лихвените равнища на международните пазари може да предизвика скок в цената на кредитите у нас, който да поднесе неприятна изненада не са за отделни кредитополучатели но и за икономиката като цяло. Така че движението на лихвените равнища може в един момент да се превърне в доста сериозен проблем и дори в бомба със закъснител.
