Живей днес, плащай утре! Това е смисълът на кредитирането и лизинговата дейност – от гледната точка на длъжника. Какво по-добро от това да подкараш нова кола и за пет години да я изплатиш с посилни за теб вноски, вместо пет години да събираш пари, за да си купиш автомобил след това. Или пък нов дом? Да трупаш спестявания 20 години и накрая да купиш апартамент не за теб, а за неродените ти внуци, когато можеш да го вземеш днес и да си поживееш в него.
Не става дума за потребителско отношение към живота, а за живот със здрава логика. Неслучайно една от формите на финансиране – лизинговането е в подем. С няколко годишен лаг във времето, следкризисният уплах отмина и през 2016-а настъпи обрат. Този пазар отбеляза растеж за първи път от 2013 г. насам. Вземанията на лизинговите компании от техни клиенти към 31 декември 2016 г. надхвърлят 3.3 млрд. лв., показва статистиката на БНБ.
Като основна причина за 7-процентовия ръст през 2016 спрямо 2015-а г. се сочи макроикономическата стабилност и подобряването на перспективите пред българските компании износителки. Това е довело до търсене на повече лизингово финансиране за машини и оборудване. Запазва се и трендът от 2015 г. транспортните компании да се стремят да обновяват автопарковете си, с което спестяват разходи за пътни такси в различните европейски държави.
Оживлението в строителството, предимно на жилищното, поражда нуждата от подмяна на остарелия парк от строителни машини и такива за специализиран транспорт, което отново форсира лизингите. Ниските лихви също са важен фактор за ръста.
Дружествата са отпуснали близо 1 млрд. лв. за покупка на леки коли, което е ръст със 17.4% за година, показват данните на Централната банка. При лизинга на автомобили за граждани има доста по-голям ръст, отколкото при бизнеса. Основната причина за това е по-строгият контрол от страна на НАП за плащането на "данък уикенд". Мина времето, когато новите и скъпи автомобили по-често се регистрираха като фирмени, за да се избегне плащането на ДДС. Както писахме още в началото на 2016 г., данъчните следят по-внимателно дали един автомобил се използва само за служебни цели, или и за лични.
Макар лизингът за бизнеса да е значително по-голям по обем спрямо този за гражданите, по-същественият ръст е в сектора на домакинствата. Най-предпочитани са лизинговите договори със срок от 1 до 5 години. Делът на тези договори се увеличава до 73% от общия обем на финансирането, при 68% година по-рано.
Блиц
Лихвите са под 4 процента
Борислав Тодоров, съпредседател на Българската асоциация за лизинг и представител на асоциацията в КРИБ
Г-н Тодоров, как бихте коментирали ръста от 7% на лизинговия пазар за миналата година?
– Ръстът не е нещо извънредно. По-важното е, че се очертава трайно да обърнем тенденцията на по-бързо изплащане на стари договори, отколкото сключването на нови. Това беше характерно за първите следкризисни години, когато трендът беше негативен или клонящ към нулата.
Напомнете какъв беше растежът преди кризата?
– Двуцифрени числа, но тогава базата беше много ниска.
Кои лизинги движат растежа?
– Това са основно моторните превозни средства, и то транспортните средства, разбирани като камиони и полуремаркета. В цяла Европа е така – има недостиг на камиони за дълги разстояния, както и на шофьори за тях. Това има директна връзка с производството на повече стоки на Стария континент. Нашата икономика през последните няколко години се развива по-динамично. Чуваме всякакви предизборни лозунги, особено отляво, че в България друга икономика освен тази, базирана на евросубсидии, няма, но това въобще не е вярно. През миналата година имаме големи ръстове в добивната и преработвателната промишленост. Радостното е, че България все повече се ориентира в износа на готова продукция, а не на сурови материали.
Дайте някакви примери за тази тенденция.
– Спряхме да изнасяме например мед и нерафиниран петрол, който прекупувахме, а вече изнасяме готови продукти. Немалко заводи се направиха за производство на авточасти, някъде беше писано, че са над 50. Вдигна се рязко обработката на ишлеме на всякакъв вид стоки – текстил, пластмаса, метали… Цялата тази готова продукция се налага да бъде транспортирана и затова е толкова голямо търсенето на камиони и полуремаркета.
А как се представя сегментът на физическите лица клиенти?
– На второ място, но в една група са леките коли, тези, наречени „баничарки“, както и бусове с 8+1 места. Тук обаче трябва да направим едно важно уточнение – сред физическите лица са и свободните професии, както и земеделските стопани. На земеделците финансираме доста техника, и то специализирани и скъпи машини. Но като цяло физическите лица остават под 10% от общия портфейл на лизинговите компании. По простата причина, че масово физическите лица са клиенти само за леки автомобили, а те са около 25% от всички сделки.
Лихвените нива в момента подкрепят ли ръста на лизинговата дейност?
– Лихвите към момента, независимо дали говорим за леки коли или други активи, са под 4 процента.
Значи, като тръгна да си купувам кола, да търся лихва максимално отдалечена от това ниво?
– Да, за вас като потребител това е доброто ниво. Но за нас, лизинговите компании, тези лихви са ниски, за да обезпечим бизнеса си.
Говорите за по-високи лихви.
– Да, но това едва ли ще стане.
Защо? Конкуренцията на банки, бързи кредитори и фондове е огромна, нали?
– Да, конкуренцията е много силна както на лизинговия пазар, така и с останалите финансови институции. В Европа има огромно количество пари – от европейски институции и техните фондове за подкрепа на стартиращи проекти, банки, лизингови компании… А масово големите лизингови компании в България са част от големите финансови структури в Европа. И имат доста добър достъп до общия финансов пазар, което "мачка" лихвите.
Да Ви задам и вечния въпрос – кога лихвите по лизингите у нас ще станат като в Западна Европа, там има и нулеви или близки до нулата стойности?
– Ще Ви отговоря нестандартно – когато и заплатите станат като в Западна Европа. В противен случай ние носим рискове, които при сегашните лихви тук не са до край обезпечени. Нямаме пряко застрашен портфейл, защото на хоризонта – в близките 6-10 години, не се вижда нова криза. Но ако това някога се случи, има опасност да се окаже, че има недофинансирани лизингови компании.
