Ветераните от Уолстрийт от известно време мърморят, че двадесет и няколкогодишните младоци на пазара изобщо нямат идея какво правят. И макар мнозина да окачествяват това като типичното недоволство на по-старите и по-опитни търговци, през миналата седмица Банката за международни разплащания (БМР) извади доказателства, че брожението има основание.
В публикувания доклад за ликвидността на валутните пазари (със среден дневен оборот 5.1 трлн. щ. долара) може да се изрови параграф, осветляващ "приноса" на новаците за резките пазарни сривове през последните две години. Един от цитираните случаи е особено тревожен. Той е от октомври 2016-а, когато в рамките само на няколко минути при ранната сутрешна търговия в Азия британската лира потъна с девет процента. Заключението на БМР от казуса е, че търговци с "по-малък опит" са "се препънали" в оскъдните си познания кой алгоритъм е било най-подходящо да използват и са покачили напрежението.
Всъщност докладът на БМР само потвърждава една негативна тенденция, родена след световната финансова криза от 2008-а – замяната на опитните стари кадри с млади дилетанти. На всеки мениджър със средно десетгодишен стаж вече му се падат по седем по-неопитни валутни търговци, а съотношението е било едно към четири преди пет години.
По оценка на експерти, около 75% от новите работни места за валутни търговци в банките са за кандидати с опит от три до пет години. На тях назначават асистентите на заместник-директорите с основна заплата до 150 хил. щ. долара годишно или за вицепрезиденти с грубо 200 хил. долара на година. Това е нищожна част от възнагражденията на търговския елит.
