Ред напудрени кметове, ред закопчани в белезници пандизчии – това ще представлява ежедневната "опашка" пред вратите на административните съдилища, с която съдиите ще трябва бързо да привикват. Както и с новата си роля на своеобразни "началници на затворите", която им бе отредена с приетите набързо промени в Закона за изтърпяване на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Само че едва влезли в сила – промените в закона вече водят до проблем. И съдиите вече алармираха за него по време на заседание на Висшия съдебен съвет преди седмица. Тогава, в писмо от Административен съд София-град (АССГ), съдиите заявиха буквално следното: така приетите промени ще доведат дотам, че няма да сме в състояние да спазим закона.
Да припомним, че на 25 януари тази година, буквално два дни преди да се разпусне Народното събрание, депутатите почти без дебат приеха на второ четене измененията в Закона за изтърпяване на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), предложени от Министерския съвет. С тези промени бяха въведени доста полезни решения, от които отдавна имаше нужда – включително и заради десетките дела, по които държавата вече бе осъдена в Страсбург заради калпавите условия в затворите и масовите нарушения на основни права на въдворените в тях хора. Само че в бързината се промъкнаха и норми, които вече водят до напрежение в съдилищата.
Всъщност първият голям проблем е, че механично беше прехвърлена подсъдността на цял ред дела, които се водят по жалби на затворници от общите съдилища към административните. С едничката цел първите да се поразтоварят от работа, а малко от тяхното натоварване да се "прехвърли" към административните съдилища. Така занапред пред административните съдилища ще се обжалва преместването в друг затвор или общежитие, промяната в режима на изтърпяване на наказанието, вкарването в карцер, изземването на забранени предмети – с една дума, почти всичко, което касае ежедневието в затворите. Като към тази група дела трябва да се включат и всички искове за обезщетения за причинени вреди от лошите условия в местата за лишаване от свобода. Става дума за стотици, че и хиляди дела годишно.
Само че това "справедливо" преразпределение на работата всъщност се оказа напълно несправедливо. Просто защото то удари по най-натоварените административни съдилища – като например тези в София, Варна, Бургас. Просто защото в техните съдебни райони има затвори. А "затворническите" дела ще се гледат по "местоизтърпяване на наказанието".
Логично първи изпищяха от АССГ, който и без това работи "на конвейер" и е заринат с дела. Към които обаче сега се прибавиха и цели купища жалби и искове откъм Софийския централен затвор. Това бе първата причина съдиите да пратят писмо до ВСС и да искат съдействие. Защото нито имат достатъчно щат, нито имат достатъчно зали, за да поемат и този нов товар."Към настоящия момент в АССГ работят 62 съдии, а предоставената ни сграда разполага с шест съдебни зали. Не разполагаме с помещения за конвоирани арестанти, довеждането им в съда поставя под заплаха сигурността на работещите там и гражданите, а предоставя и възможност за допускане на пропуски в охраната на самите задържани лица. Поради липсата на кадрова и материално-техническа обезпеченост АССГ няма да е в състояние да спазва стриктно предвидените в ЗИНЗС кратки срокове за разглеждане на делата и произнасяне, което ще породи оплаквания за бавно правосъдие…", предупреждават съдиите. А на всичко отгоре се чувстват (и то с право) засегнати, защото овреме са предупредили ресорното министерство за това – още през август, когато случайно разбрали каква промяна в закона се готви. Пратили становище, помолили да ги извикат за разискванията по проектозакона, за да бъде чуто и тяхното мнение. Но това така и не се случило.
Само че далеч не само смяната на подсъдността създава проблем – камара спорове предвещава например шизофренната ситуация, че отегчаващите положението на затворника актове и действия на администрацията ще продължат да се обжалват пред окръжните съдилища, както досега, а облекчаването – ще се протестира пред административен съд. Защо? Защото според авторите на закона "всяко едно утежняване е своеобразно наказание и следователно следва да бъде налагано от наказателния съд". Но обратното според тях явно не е наказание, нито пък има общо с изпълнението на присъдата.
Освен това твърде много въпроси поставя и новата част "Шеста" от закона, с която е въведен специален механизъм за защита срещу изтезания, жестоко или унизително отношение в затворите. С този механизъм се дава възможност всеки затворник или задържан под стража да се обърне към съда и да поиска той да разпореди на длъжностните лица да прекратят всяко недопустимо отношение или да осигурят дължимите нормални условия за живот в затвора. В тези производства съдът ще може служебно да събира доказателства, като "провери чрез органите на полицията, прокуратурата, омбудсмана, вещо лице или неправителствени организации, както и по всякакви други начини, действията и бездействията, чието прекратяване се търси, и основанието за тях". Само че магистратите задават въпрос: как съдът ще избира чрез кого да проверява, с какъв акт (вероятно – протокол) ще завършва тази проверка, каква доказателствена стойност ще има този документ и освен това – как, пред кого и по кой ред ще може да се обжалват констатациите в него?
Законът казва и че ако се установи нарушение на правата на затворника, съдът трябва да разпореди на органа по изпълнение да извърши съответните действия, с които да предотврати или прекрати нарушението. Само че никъде не пише какви може да бъдат тези действия – какво точно трябва да се направи във всеки конкретен случай, ще решава съдът. А това е "творческа" дейност, чийто субективизъм може да създаде много повече проблеми, отколкото ще реши.
Списъкът с проблемите, които магистратите вече виждат в новоприетия закон, сигурно ще бъде продължен – Висшият съдебен съвет реши да поиска становище и от останалите съдилища, засегнати от нововъведенията в ЗИНЗС. След което всички констатации ще бъдат обобщени и пратени в правосъдното министерство – очевидно с идея за промяна на промяната в закона…
Само че трябваше ли въобще да се стига дотук?
