Красен Станчев: За 10 години ЧСИ са възстановили на бюджета 1 млрд. лв.
19.5.2017 Инвестор, Заради промените в ГПК държавният бюджет ще бъде натоварен с допълнителни разходи за неефективно съдебно и изпълнително производство, твърди икономистът
Ефективността на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) не подлежи на съмнение. За 10 години, при постоянно намаляване на техните тарифи, те са възстановили на бюджета някъде около 1 млрд. лв., а на икономиката – около 7 млрд. лв. Това каза в ефира на Bloomberg TV Bulgaria икономистът и основател на Института за пазарна икономика (ИПИ) Красен Станчев.
По думите му държавните съдебни изпълнители, които са повече и които са на държавна издръжка и имат по-високи възнаграждения, а разходите им са изцяло покрити от разходите на районните съдилища, за същия период са възстановили едва 69 млн. лв. на хазната, при внесени жалби за общо 2,5 млрд. лв.
През последните 4 години приносът на ЧСИ към бюджета е възлиза на около 100 млн. лв. годишно. Държавните съдебни изпълнители успяват да привлевкат такава сума към хазната за период от около 10-11 години, добави Станчев.
Според него има няколко риска пред новия кабинет и новия парламент, като най-съществен е законодателната активност.
„Една от най-опасните идеи е борбата за банките и кредиторите, която започна наново този месец, след като омбудсманът Мая Манолова инициира промени в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) и Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), а на 10 май БСП официално внесе в деловодството на парламента. Това касае смяна на сегашните процедури по изпълнително производство по ГПК“, обясни Станчев.
По думите му това поставя под риск събирането на вземания от всички, не само от частни кредитори, а включително и от държавата. Също така инициираните законодателни промени, ако бъдат приети, ще доведат до увеличаване на заетостта на съда, тъй като се въвежда съдебна защита при жалба на трето лице.
Още по темата
ЧСИ запорират помощи и обезщетения заради пропуски в закона
След спирането на приватизацията държавата ще развива БФБ
Трайчо Трайков: Приватизацията отдавна свърши своята работа
„Например, аз ви дължа пари, обаче не искам да ги върна и се обаждам на брат ми, който започва да води дело срещу вас. Всъщност, тези, които могат да водят такива дела са единствените печеливши от измененията в ГПК“, обясни икономистът.
Той е категоричен, че така държавният бюджет ще бъде натоварен с допълнителни разходи за неефективно съдебно и изпълнително производство. „И в крайна сметка, онези, които трябва да бъдат защитени (малоимотни и бедни граждани) ще пострадат, защото няма да могат да водят такива дела. Разбира се, печелят и всички събирачи на вземания, които не са регламентирани“, добави Красен Станчев.
По отношение на състоянието на българската икономика и потенциалния ръст на брутния вътрешен продукт, икономистът заяви, че най-вероятно страната ни ще успее да реализира около 3,5% икономически ръст.
„Проблемът ще бъде следващата година, когато ще има затруднения за фиска заради повишението на пенсиите. Заедно с останалите поети ангажименти, ще бъде необходимо да се намери покритие от 300-350 млн. лв.“, допълни Красен Станчев.
Той добави още, че, гледайки законодателните инициативи на новите управляващи, има сериозни разминаване в концепцията за това кой и за какво трябва да носи отговорност.
„Пример за това са промените при процедурите за приватизацията и по-конкретно всички сделки да бъдат одобрени от парламента, което означава, че на равнище изпълнителна власт има спор кой какво да управлява и кой какво да субсидира“, обясни икономистът.
Вижте още във видеото.
…………….
Фирмите и домакинствата спестяват все повече
Общият обем на влоговете в банковата система е нараснал с 8.4%
28.04.2017|
Депозитите на фирмите и домакинствата продължават да растат, въпреки лихвите, клонящи към 0%.
Данните на Българската народна банка (БНБ) показват, че общата стойност на всички влогове се е покачила до 68.5 млрд. лв. към края на март. За една година депозитната маса е нараснала с над 5 млрд. лв., или 8.4%.
6 банки свалиха лихви по депозити
Милионерите в депозити с 37 повече само за три месеца
Статистиката показва, че темпът на нарастване при депозитите на домакинствата е 6.4%, а при фирмите – с 10%. В първия случай стойността на влоговете вече надхвърля 45.5 млрд. лв., а във втория – 19.2 млрд. лв.
През март статистиката отчита ръст на заемите от 3.4% на годишна база, което е близо до средното през последните шест месеца. До септември 2016 г. кредитирането отчиташе постоянни спадове.
Пречупването се случи благодарение на засиления интерес от страна на домакинствата. През март стойността на отпуснатите жилищни кредити се е увеличила с близо 2% до 8.85 млрд. лв. При потребителските заеми годишният растеж е с 2.4% до 7.4 млрд. лв.
Фирмите също са по-отворени да взимат заеми. Подобряването на икономическата ситуация в изминалите три години в крайна сметка се отразява върху готовността на компаниите да поемат риск. През март кредитирането в корпоративния сектор се е увеличило с 2.5% до общо 30.8 млрд. лв.
Добра новина през март има и по линия на лошите и преструктурирани кредити. За първи път от шест години необслужваните повече от 90 дни заеми са паднали под 20% от общия обем. В номинална стойност те са се свили с над 100 млн. лв.
Ефект тук имат действията на някои банки в България, свързани с препоръките след резултатите от проведените през миналата година стрес тестове. За да наберат допълнителен капитал, някои финансови институции продадоха „лоши“ портфейли.
……………….
……………….
((за АДСИЦ вземания-
кредитирането на домакинствата и бизнеса намалява, по малко кредити се вземат, това пък свива и възможнодстите за задължняване, а съотетно и базата за работа на тези дружества за секюритизация. Хората бяха стреснати и от намалелите си доходи , станаха и по-дисциплинирани в харчовете
Трудностите на капиталовия пазар у нас създават трудности с набиране на пари за изкупуване на дългове
По-малко са новонатрупващите се дългове
Натрупаните в момента са по-скоро от минали времена и са по-скоро в партфейлите на банките, коит оги групират в по-големи пакети и предпочитат да ги продават така но на по-високи цени, което могат да ис позвлоят големи колекторски фирми, които вече работят и у нас. А те са големите конкерунти на АДСИЦ дружествата и с повече финансови възможности за това.
Новите кредити са с по-редовно обслужване
Кредитите към фирми и граждани отново нараснаха през януари – с 1.6% на годишна база, или с 1.2 млрд. лв., достигайки 49.2 млрд. лв. При кредитите към домакинствата бе отчетен по-значителен ръст от 4.0% (727.0 млн. лв.), до 18.6 млрд. лв., докато при кредитите към нефинансови предприятия той беше малко по-слаб 2.5% (468.4 млн. лв.) до 30.6 млрд. лв.
През януари нивото на лошите и преструктурирани кредити (без овърдрафт) отбеляза спад с 3.1 пр.п. спрямо същия месец миналата година до 20.1%, оставайки на относително високо ниво. Делът на лошите и преструктурирани кредити на фирмите се понижи с 3.5 пр.п., достигайки 24.4% (5.2 млрд. лв.), докато при домакинствата той спадна с 2.4 пр.п., до ниво от 14.9% (2.6 млрд. лв.).
Това ще изостри конкуренцията между играчи на пазара за изкупуване на дългове
Но сега, Водещ фактор от страна на вътрешното търсене беше крайното потребление, даващо 1.4 пр.п. към ръста на БВП, следвано от брутното капиталообразуване – с 0.2 пр.п., отчитат анализаторите в редовния си месечен икономически обзор с коментар на данните, налични към март.
„Нарастването на крайното потребление бе резултат от увеличено индивидуално потребление, от което най-значителен принос имаше потреблението на домакинствата, което бе движено не само от нарастването и при двата компонента на дохода в рамките на брутната добавена стойност, но и от снижаването на лихвеното равнище в страната", коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.
България е в топ 3 на страните в ЕС с най-малко задължения на домакинствата
4.4.2017 Инвестор, Най-много кредити имат домакинствата в Кипър, Дания и Холандия, показват данни на Евростат
България е сред страните от Европейския съюз (ЕС) с най-малко задължения на домакинствата, съпоставени към брутния вътрешен продукт на страната за 2015 г.
Общият размер на задълженията на домакинствата в България е равен на 29,2% от БВП, или 13,2 млрд. евро, показват данни на Евростат, публикувани днес. На първо място по този показател е Румъния с 21,4% (33 млрд. евро). На трето място е Унгария с 24,2% (26 млрд. евро).
По данни на БНБ обаче за 2015 г. домакинствата у нас дължат 18,1 млрд. лв. (или 20% от БВП) на банковия сектор под формата на кредити.
Най-много задължения на домакинствата, съпоставено към БВП, имат в Кипър – 147,4% (26 млрд. евро), Дания (133%, или 363 млрд. евро) и Холандия (123,9% или 838 млрд. евро).
Още по темата
Дeпoзититe в бaнĸитe с нов ръст, пo-cлaбo ce пoвишaвaт ĸpeдититe
Общият размер на задълженията на домакинствата в ЕС възлиза на 10,2 трилиона евро. Над 90% от тази сума идва от кредити, предимно ипотечни, уточняват от Евростат.
От Европейската статистическа служба отчитат още, че финансовите активи на домакинствата през 2015 г. са повече, отколкото преди финансовата криза от 2008 г.
Общият размер на финансовите активи на домакинствата в общността достига 33,5 трилиона евро през 2015 г., докато през 2007 г. е била 26,42 трилиона евро. Под финансови активи се разбират застраховки, пенсии, стандартизирани гаранции (39,3% от всички финансови активи на домакинствата), валута и депозити (30,3%), собствен капитал и акции в инвестиционни фондове (24,2%)
През последните 10 години общо задълженията на домакинствата са относително стабилни и представляват 70% от БВП на ЕС. Въпреки това въздействието на финансовата криза е по-очевидно при активите на домакинствата. Те намаляват от 214% от БВП през 2006 г. до 181% през 2008 г. През 2009 г. започва възстановяване, като през 2015 г. те вече са 230% от БВП на ЕС.
Съотношението на финансови активи на домакинствата към БВП е най-високо в Холандия – 2,19 трилиона евро (324,5%); Великобритания – над 8,2 трилиона евро (324,1%) и Дания – 827 млрд. евро (133%).
………….
в Инфосток – Годишен финансов отчет за 2016 г. на Кепитъл Мениджмънт АДСИЦ
Покупките на дълг в еврозоната се увеличават през 2017 г.
30.3.2017 КапиталД, Двигател на активността са очакванията за повишаване на лихвените проценти през годината и растящите политически рискове
Още по темата
Икономиката на еврозоната се ускорява
Индексът на мениджърските поръчки през март достигна най-високото си ниво от почти 6 години
25 мар 2017
Фед даде ясен сигнал за промяна на паричната си политика
Централната банка на САЩ повиши лихвите за втори път в рамките на три месеца и може да го направи още два пъти до края на годината
16 мар 2017
Проучване на Reuters: ЕЦБ няма да вдигне лихвите, преди да ограничи програмата си
Федералният резерв се очаква да ги повиши в сряда
14 мар 2017
ЕЦБ вдигна очакванията си за икономиката, но не промени лихвите
Според Марио Драги рисковете пред Европа са по-малки, но все още ги има
9 мар 2017
България се завърна на дълговия пазар с рекордно ниска доходност
Правителството продаде ДЦК за 50 млн. лв. при доходност 1.76%, а интересът на инвеститорите беше за над 200 млн. лв.
24 яну 2017
Инфлацията в еврозоната достигна 3-годишен връх
4 яну 2017
Европейските правителства и свързаните с тях организации увеличават покупките си на нов дълг тази година, което е поредният знак за това, че дълговите пазари се подготвят за повишения на лихвените проценти, както и за нарастване на политическите рискове, пише Financial Times. Изданието цитира данни на анализаторската компания Dealogic, според които към момента общият размер на заемите на правителствата на страните от еврозоната, местните власти, агенции и наднационални органи като Европейската централна банка (ЕЦБ) е 210 млрд. евро. Това е най-високото равнище на показателя от 2012 г. насам, както и второто най-високо в историята въобще за този период на годината.
Очаквано поскъпване
"Сред клиентите ни определено има очаквания, че лихвените проценти ще се повишат", коментира Хенрик Джонсън, който е един от ръководителите на звеното за глобални дългови капиталови пазари в Deutsche Bank. "Тази година в сравнение с предишни емитирането на дълг започна по-рано през годината – отчасти това се дължи на очакванията за повишаване на лихвите и това какво ще се случи с ЕЦБ, а също така и на политическите рискове", допълва той.
Макар и емитентите обикновено да се обръщат към пазарите за финансиране по-рано през годината, общият размер на заетите до момента през 2017 г. от пазара средства е с 11% по-висок в сравнение със същия период на миналата година.
Ограничаването на програмата на ЕЦБ
Увеличението идва в ключов момент за играчите, които търсят дългово финансиране на европейските пазари и които през последните години се радваха на рекордно ниски лихвени проценти и гъвкава парична политика, отбелязва FT. От март 2015 г. насам ЕЦБ е изкупила държавни облигации за над 1.4 трлн. евро като част от усилията си за стимулиране на икономиката в еврозоната. През последните две години тази политика на институцията подкрепя цените на дълговите книжа, като допринесе за понижаването на доходността по тях и на разходите за финансиране до рекордно ниски равнища.
В края на март обаче централната банка ще намали обема на покупките си от 80 млрд. евро до 60 млрд. евро месечно, припомня изданието. Предстоящото свиване на покупките идва, след като американският Федерален резерв увеличи през март краткосрочните лихвени проценти до 1%.
През февруари инфлацията в еврозоната достигна 2%, което е най-високото й равнище от четири години насам. Това отключи дебат дали лихвените проценти в паричния съюз трябва да останат отрицателни до края на програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации. В момента централната банка прилага отрицателна лихва от -0.4% по държаните средства по депозити.
"Свиването на покупките на облигации още по-осезаемо от настоящите 60 млрд. евро месечно може да помогне на спестителите да постигнат пенсионните си цели и да съживи рентабилността на банките, но също така може да оскъпи финансирането на правителствата, като санкционира публичните разходи и инвестиции", написа преди седмица Алберто Гало, който оглавява отдела по макростратегии в британското управляващо дружество Algebris.
Правителствата на развиващите се страни също са ускорили темповете на набиране на финансиране от пазарите преди очакваното допълнително увеличение в САЩ. В азиатските държави с изключение на Япония обемът на заетите от началото на годината средства от страна на правителствата е 8.2 млрд. долара в сравнение с 6.5 млрд. долара година по-рано. В същото време дълговите пазари се фокусират в по-голяма степен и върху серия очаквани през годината събития, за които се смята, че носят политически рискове. Френските правителствени облигации например тази година се търгуват при най-високите си обеми от дълговата криза в еврозоната насам в очакване на предстоящите през април президентски избори заради притесненията на инвеститорите от евентуална изненадваща победа на обещаващата напускане на еврозоната Марин льо Пен, посочва FT.
……………..
България е в Топ 3 на страните в ЕС с най-малко задължения на домакинствата.
5.4.2017 Сега, Българите са едни от най-слабо задлъжнелите граждани в Европа. Поне това показват данните на Евростат за общия размер на задълженията на домакинствата спрямо брутния вътрешен продукт в страните членки през 2015 г. За България делът на задълженията на домакинствата спрямо БВП е 29.2%. С по-ниско съотношение, т.е. по-слабо задлъжнели от нас, са само румънците (21.4%) и унгарците (24.2%).
На другия полюс са Кипър, Дания и Холандия, където общият размер на задълженията на домакинствата изпреварва брутния вътрешен продукт на тези държави. Така например в Кипър тези дългове са 147.4% от БВП, в Дания – 133%, а в Холандия 123.9%. За последните две държави обаче статистиката отчита и най-голям дял на активите на домакинствата спрямо БВП.
Българските домакинства през 2015 г. са имали задължения за 13.245 млрд. евро, показват данните на Евростат. В същото време българите са притежавали финансови активи за 60.756 млрд. евро. – почти двойно повече отпреди кризата през 2008 г., докато нивото на задълженията остава постоянно през годините. Спрямо БВП активите на българските граждани са 134%.
Общо за ЕС задълженията на домакинствата възлизат на 10.2 трилиона евро през 2015 г. Над 90% от тази сума идва от кредити, основно ипотечни. През същата година финансовите активи на гражданите в общността достигат 33.5 трилиона евро. Почти 40% от тези активи са под формата на застраховки, пенсии, гаранции, 30% са във валута и депозити, а 24% – в собствен капитал и акции в инвестиционни фондове.
………….
Инфлацията топи парите в банките.
5.4.2017 Монитор, През 2017 г. инфлацията ще топи парите на хората в банките. Причината за това ще бъде поскъпване на петрола, на другите суровини и на услугите. Средногодишната инфлация за 2017 г. се очаква да се ускори до 1,2%, пише в пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. А лихвите по депозитите в банките вече са под 0,5%. Така на всеки 1000 лв. в банките през 2017 г. хората и бизнесът ще загубят поне по 7 лв.
През 2017 г. ръстът на икономиката ще се забави до 3%, след ръст през миналата година от 3,4%, прогнозират още от МФ. До 2019 г. ръстът на БВП ще се ускори до 3,2%. Новите очаквания за икономическия растеж до 2020 г. са леко повишени спрямо есенната прогноза на МФ. Преди няколко месеца очакванията бяха ръстът на БВП тази година да е 2,9%, а през 2019 г. да достигне 3%.
Въпреки че икономиката се развива по-добре от очакваното, доходите на хората се вдигат по-бавно от прогнозите, става ясно от анализа на МФ. Забавянето в растежа на заплатите през втората половина на 2016 г. беше по-голямо от очакваното, посочват от МФ. Затова и през 2017 г. се очаква доходите да нараснат с 4,2%, при 4,6% в есенната прогноза на МФ. В същото време цените ще се показват доста по-бързо, отколкото през последните години. Почти всички основни групи суровини се очаква да поскъпнат през 2017 г. След постигнатото съгласие за ограничаване на предлагането сред някои от основните страни производителки, средната цената на суровия петрол тип "Брент" се очаква да нарасне с 27,7% спрямо миналата година до 56,4 долара за барел. Очакванията за цените на неенергийните суровини също са за повишение през 2017 г., след пет поредни години на спад. По-ограничено предлагане и нарастване на търсенето от страна на Китай и САЩ при металите ще доведе до поскъпване с 23,5%. А всички това ще доведе до ръст на инфлацията.
Кредитирането през 2017 г. ще се повиши, като по-голям ръст ще има при заемите за хората, прогнозират от Министерството на финансите.
……………
Тихомир Тошев: Лихвите са твърде ниски за нашия пазар заради рисковата премия
19.5.2017 Инвестор, Ще има „охлаждане“ на ипотечния пазар, тъй като цените растат прекалено бързо, но не и доходите, прогнозира кредитният консултант
До края на 2017 г. ще продължи тенденцията на намаление на лихвите по кредитите. Към края на годината лихвените нива ще се движат между 3% и 3,6%, прогнозира в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria Тихомир Тошев от консултантската компания КредитЦентър.
Според него обаче тези лихви са твърде ниски за нашия пазар и рисковата премия за България продължава да е висока. Затова и догодина той очаква задържане на лихвите около тези нива. Най-вероятно в края на 2018 г. и началото на 2019 г., когато междубанковите индекси тръгнат нагоре – SOFIBОR за левовите кредити и EURIBOR за евровите заеми, вероятно ще видим повишение на лихвите, допълни той.
Според него ипотечното кредитиране е най-търсено от българина, защото продължава да е „горещ“ пазарът на недвижими имоти.
Още по темата
Консултант: Вноските по кредитите не трябва да надхвърлят 25% от доходите
Андронов: Поевтиняването на кредитите ще спре към края на годината
„Много българи искат да се сдобият с нов, по-хубав дом, въпреки че цените вървят нагоре и в някои квартали на столицата надминаха цените преди кризата от 2008 г. Със сигурност ще има „охлаждане“ на този пазар, тъй като цените растат прекалено бързо, но не и доходите. Ще се окаже, че голяма част от купувачите няма да могат да си позволят да плащат тези цени, ако те растат със същия темп през следващите месеци“, смята кредитният консултант.
По думите му ипотечното кредитиране отбелязва сериозен ръст, „защото лихвите слязоха на много ниски нива в България“.
„Дори клиентите се учудват на лихви от порядъка на 3,3% – 3,4%. Лихвените нива при ипотечните кредити са между 3,3% и 3,8% и това стимулира покупките на имоти", каза Тошев.
Допълнителна причина за засилената активност на пазара на имоти е наличието на много кеш в населението. "Над 45 млрд. лева са спестяванията в банките, а отделно и в къщите на хората, по груби изчисления, има още толкова. В дългия период на кризата 2008-2014 г. се обърна тенденцията и хората спряха да харчат, а започнаха да трупат спестявания, които сега започнаха да ползват в различни посоки. Очакваме тази година почти във всички сектори на кредитирането ръстовете да надминат миналогодишните“, коментира той.
Кредитният консултант очерта и друга тенденция на пазара на кредити – все по-рядко се търсят потребителски кредити за покриване на задължения към доставчици на комунални услуги, докато расте потребителското кредитиране за подобряване на качеството на живот на българина.
Още по темата
Увеличават се потребителските кредити за ремонти и покупка на коли
"Това е добър сигнал, но той се очакваше. Безработицата намаля, доходите леко нараснаха и хората стабилизираха личните си финанси", каза Тихомир Тошев. "Завърта се колелото и хубавото е че всичко, което се случва на кредитния пазар, е доста премерено и добре премислено", допълни той.
Той е на мнение, че българинът е доста активен при тегленето на всякакъв вид кредит.
“Сега българинът е доста предпазлив и не предприема рискове, както постъпваше преди кризата, за да не поставя в риск личните си финанси", категоричен е финансовият експерт.
Вижте във видеото целия разговор с Тихомир Тошев
…………
