„Виждаме хора, които се радикализират на основата на материали, които виждат в интернет, на това, което чуват в джамиите. Те нямат пряка връзка с ръководството на ИДИЛ. Има хиляди такива хора”, подчерта Йовчев. Те могат да бъдат и от някоя от големите мюсюлмански общности в Европа: „Проблемът не е в това, че изповядват дадена религия, а че не са интегрирани достатъчно добре в обществата”. Освен това миграционният натиск от Африка и Близкия Изток ще продължава и без конфликти заради високия прираст на населението и лошите условия на живот в повечето държави от тези региони, отбеляза Йовчев.
По думите му съседна Турция е „непредвидим политически играч”, който върви към едноличен режим на Реджеп Ердоган, който е „готов да изнесе част от вътрешните проблеми навън”. Ако погледнем по-далеч, докато военните разходи на Турция не растат на фона на агресивната реторика, Саудитска Арабия харчи все повече за своята армия и то въпреки забавянето в растежа на нейния БВП.
Той изрази мнение, че в Сирия не може да се очаква краткосрочно решение на конфликта, а разпокъсаният етнически състав на страната (сунити, кюрди, алеуити, християни) би бил пречка за стабилност и в по-дългосрочен план.
„Асад в момента е фактор, но дългосрочните решения при всички положения трябва да се търсят без Асад”, подчерта Йовчев и отбеляза, че е възможно да се търси вариант тип плана „Маршал” за подобряване на благосъстоянието на жителите на Сирия.
Според него химическата атака в Идлиб е „брутален, нечовешки акт”, но освен това е и провокация, защото никой от участниците в конфликта не може да извлече ползи от нея.
