На 23 април френските гласоподаватели ще трябва да вземат едно от най-важните решения в живота си. В неделя французите ще изберат не просто държавния си глава за следващите пет години, но и генералната политическа ориентация на страната си. Не е пресилено да се смята, че от вота им ще зависи и бъдещето на Европейския съюз.
Ако електоралните нагласи не претърпят рязка промяна през следващите часове, фаворитите за балотажа, който ще се проведе на 7 май, са антиевропейската националистка Марин льо Пен и ярко проевропейски настроеният центрист Еманюел Макрон. Не бива да се изключват от състезанието и консервативният голист Франсоа Фийон и левичарят Жан-Люк Меланшон.
Марин льо Пен обещава да изведе Франция от еврозоната и Шенгенското пространство, да върне франка, да възстанови граничния контрол и митническите тарифи и в рамките на шест месеца да проведе референдум за излизане от ЕС, ако Брюксел не приеме предложенията й за радикално предоговаряне на френското членство в общността. При победа на Льо Пен това вероятно ще е краят и на еврозоната, и на Евросъюза, който ще преживее излизането на Великобритания, но не и това на Франция. През септември ще има федерални избори и в Германия, но там няма такъв риск – основните съперници са проевропейски партии.
За разлика от Обединеното кралство, което се присъедини късно към ЕС и всъщност винаги бе с единия крак отвън, Франция е в основата на съюза още от самото му създаване. От волята на Париж до голяма степен са зависели скоростта и дълбочината на интеграцията между европейските държави. Върху всичко – от Римския договор през създаването на европейската валутна система и еврото до опита за приемане на Европейска конституция – е оставен френският отпечатък. Затова резултатът от вота на 7 май и парламентарните избори през юни ще определи дали съюзът ще затъне в екзистенциална криза, или отново ще поеме напред със задълбочаване на икономическата, финансовата и отбранителната интеграция, чиито двигатели са Париж и Берлин.
"Европа ни заключи с катинар, ограничава ни, насилва ни – заяви Льо Пен по време на един от предизборните телевизионни дебати. – Не се стремя да оглавя някакъв регион от Европейския съюз и не искам да съм вицеканцлер на Меркел", обяви тя. Все пак, по време на предизборната борба, крайнодясната кандидатка заобикаляше въпроса за излизане от еврозоната, за да не отблъсне избирателите от средната класа, които може да се уплашат от скока в неизвестното.
Независимо от засилените евроскептични настроения във Франция проучванията дават най-големи шансове за победа на балотажа на най-проевропейския кандидат Еманюел Макрон. И то при положение че той се обявява в подкрепа на създаването на европейски отбранителен съюз в тясно партньорство с Германия. Макрон, който бе главен икономически съветник и икономически министър на Франсоа Оланд, преди да си подаде оставката миналата година, е и единственият кандидат, който е обещал да се придържа към пренебрегваното от Франция задължение да сведе бюджетния дефицит до под 3 на сто от брутния вътрешен продукт. Ангажираността му към финансовата дисциплина и икономическите реформи, както и неочакваното му издигане до фаворит за изборите, му спечелиха подкрепата на германския канцлер Ангела Меркел. Миналия месец лидерката на християндемократите го прие в Берлин, след като при предишната му визита в германската столица през януари тя не намери време за разговор с него, сигурно и от лоялност към консервативните си съратници във Франция.
Макрон поема и политически рискове – не само с поддръжката си за по-амбициозна европейска интеграция, но и със своето одобрение за решението на Меркел да приеме в Германия през лятото на 2015-а около един милион бежанци. Може да се каже, че той се радва на подкрепата на френските привърженици на създаването на европейска федерация.
Франсоа Фийон, третият участник в състезанието, предлага по-консервативен подход към ЕС с ударение върху тежестта на отделните държави. Фийон, чиято кампания претърпя сериозен удар след разкритията за финансови злоупотреби, с които е облагодетелствал семейството си, се ангажира да ограничи регулаторните правомощия на Еврокомисията. Десният кандидат също се застъпва за поставяне на директорат от национални лидери, който да надзирава дейността на еврозоната, и смята, че оцеляването на Европа зависи от създаването на мощна френско-германска ос.
Четвъртият, който има макар и минимални шансове, левият Жан-Люк Меланшон, обещава пълно преразглеждане на договорите на ЕС с цел прекратяване на политиката на икономии. Меланшон настоява Европейската централна банка да отпечата повече пари за инвестиции и се застъпва за отписване на държавните дългове.
