Възкресение Христово затвори за няколко дни почти всички големи пазари, но не попречи на хода на макроикономическите и политическите явления. В Щатите инфлацията се забави за първи път от юли миналата година насам. Вашингтон се въздържа да "лепне" на Китай етикета на валутен манипулатор, а турците овластиха президента си с най-големите правомощия в 93-годишната история на републиката.
Турската лира скочи от 3.74 до 3.63 за един щатски долар по време на азиатската валутна сесия на 17 април, тъкмо докато течеше референдумът. И впоследствие отиде до 3.6188 за един щ. долар – през първите минути на търговията на 17 април в Истанбул след новината, че управляващата партия побеждава на всенародното допитване за президентска република. След около час "печалбата" се стопи до 3.6385 лири за един долар. В следващите дни турските пари бавно тръгнаха надолу и в късната следобедна търговия на 19 април котировките се ориентираха в близост до 3.6665 лири за един долар. Основната причина се крие в обвиненията за манипулации на изборните резултати и в оспорването им от опозиционните партии, както и в нищожната разлика между гласувалите "за" и "против" конституционните промени.
Доста инвеститори смятат, че победата на Ердоган осигурява политическа стабилност в краткосрочен план. И очакват подем на турските пари дори под 3.60 за един щ. долар, след като бъдат обявени официалните резултати през идната седмица. Според валутните експерти обаче положителната тенденция ще има кратък живот, защото пазарните играчи отново ще пренасочат вниманието си върху отношенията на Анкара с Москва и Вашингтон, а също върху предизвикателствата по границата с кюрдите и върху бъдещите контакти с Европейския съюз.
В анализ за клиентите си анализаторът на "Нордеа банк" – Андерс Свенсен, писа, че след като Ердоган е получил каквото е искал, въпросът е какво ще прави с новите си правомощия.
Засега първата след референдума инициатива на правителството на Турция е да преструктурира неплатени данъци за почти 20 млрд. щ. долара в опит да увеличи бюджетните приходи и да стимулира растежа. Това е втора подобна мярка за последната година. Според проект на закон, внесен в парламента на 18 април, данъкоплатците в съседната страна получават право да се издължат на държавните институции за срок от три години, считано от 1 юли. Онези, които погасят задълженията си накуп, ще получат данъчни отстъпки, заяви финансовият министър Наджи Агбал в интервю за телевизия "Блумбърг" на 19 април.
Планираната мярка ще разшири до края на март обхвата на данъчната амнистия, обявена след миналогодишния неуспешен опит за преврат (която се отнасяше за правителствени вземания до края на юни 2016-а). Агбал твърди, че инициативата е временна и трябва да даде на икономиката необходимия тласък. Министърът поддържа твърдението си, че 30% съотношение на държавния дълг към БВП ще позволи на Турция да продължи да харчи повече, докато възстанови растежа си. Когато Агбал обяви данъчна амнистия през миналата година, данъкоплатците внесоха молби за преструктуриране на неплатени глоби и данъци за над 20 млрд. щ. долара.
Последните бюджетни данни обаче сочат, че данъчните приходи изостават доста от растящите разходи. През март Анкара е работила с най-висок дефицит от 2006-а досега. Бюджетните постъпления са се свили с 3% спрямо същия период на миналата година, докато същевременно събраният ДДС в национален мащаб – ключов показател за потреблението, е паднал с една трета.
Турската лира падна до 3.6642 за един щ. долар в 12.47 ч в Истанбул по време на речта на Агбал. И въпреки че ограничи спада си до 3.8% от началото на годината, тя продължава да е с най-слаби резултати сред 24-те си валутни конкуренти от развиващите се пазари.
