Тридесет и осем годишният Мартин Ризе от Лос Анджелис има необикновено професия – той е дегустатор на вода, която му изпращат от цял свят. "На един природата е дала талант да рисува картини, друг умее да поправя автомобили, а на мен ми провървя с небцето – различавам хиляди различни вкусове на водата. От дете знаех, че имам специални отношения с нея. Когато през лятото ходех с родителите си на курорт, първата ми работа бе да отида на чешмата, защото във всеки град тече различна вода", разказва експертът.
Мартин признава, че не харесва водата в Лос Анджелис, защото в нея има много хлор. По думите му "най-кадифената вода в света" тече от крановете в немския град Фленсбург, разположен близо до границата с Дания. "По принцип градът е прочут с бирата си, но малцина туристи се замислят защо тя е толкова вкусна. Причината е във водата, с която я приготвят. Не е за вярване, но тя е артезианска и идва през подземни източници направо от Норвегия. Така че, когато отидете в местния бар, не бързайте да поръчвате бира, а отначало помолете бармана да ви налее чаша вода, няма да съжалявате", съветва мъжът. Той е открил закономерност – колкото по на север се намира едно населено място, толкова по-вкусна е водата в него, защото е със запазен натурален вкус. Докато на юг неизбежно я хлорират повече, за да се отърват от инфекциите.
Както може да се предположи, Мартин не открил веднага приложение на способността си. "Докато растях в малкото немско градче Авентоф – обяснява той – не знаех какво да правя. Оценките в училище не ме вълнуваха и след като се дипломирах, започнах като сервитьор в ресторант. Веднъж един от клиентите ми се оплака, че предлагаме стотици различни вина, а водата ни е само една и тя не му харесва. Тогава разбрах какво искам да правя." След тази случка Мартин Ризе започнал да съставя каталози на водата. Според него тя може да се раздели на четири групи: пречистена, която тече от водопровода, изворна, попадаща в бутилката от природен източник, минерална, също добита от природен източник, но с ниво на минерализация не по-малко от 250 мг на литър, и накрая – дестилирана, пречистена с екстремни методи, в която не може да се открие и един оцелял минерал.
През 2010-а, когато вече бил известен, му се обадили от немската търговска асоциация на минералната вода и го помолили да разработи програма за подготовка на сомелиери на вода. Мартин предложил през първата седмица студентите да изучават класификацията на водата, нивото на хлориране, видовете минерали, техните вкусове и действие, после пет месеца самостоятелно да тренират небцето си, дегустирайки различни води, и накрая да практикуват още седмица, преди да получат сертификат.
"Тъй като аз разработих програмата, асоциацията издаде първия документ за професионален сомелиер на водата на мен. Не след дълго получих възможност да приложа знанията си – група ресторанти от Лос Анджелис ме поканиха да направя меню на водата. То бе готово през 2013-а и аз с гордост го наричам моята малка библия. В менюто подбрах 21 имена от 11 държави, а цената варира от 8 до 20 долара за бутилка. В него присъства лека вода от италиански източник, който тече безгрижно между букове и кестени в Апенините, и вода със силен, ярък вкус от испанската провинция Жирона, както и по-спокойна – от бреговете на Женевското езеро. Най-скъпата вода в менюто обяснимо е от отчупили се парчета от древните ледници в Западна Гренландия ", разказва Мартин.
Той с удоволствие помага на гостите с избора и се гордее с факта, че за две години е вдигнал продажбите на вода в заведението, в което работи, с 500 процента. Съветът му е, че "ако сте махмурлия, ви трябва вода с максимална минерализация – 3000 мг на литър и повече. Към месните ястия също препоръчвам вода с по-голямо количество минерали – месото е със силен аромат и високо съдържание на мазнини, така че солената газирана вода помага за освежаване на небцето. Ако гостът избере риба, трябва да внимава с минералите и газировката, за да не притъпят деликатния й вкус. Червеното вино си струва да се пие с неутрална вода, защото танините, които съдържа, не се съчетават с горчивината на минералите, с изключение може би на сладките десертни вина".
Тъй като трябва да пази небцето си, Мартин не пуши, не пие кафе и тренира всеки ден. "В кухнята ми винаги има голям избор на вода, въпреки че не я колекционирам. Водата не се разваля с годините, но за разлика от виното губи вкуса си. Жена ми също обича водата, макар че харесваме различни видове и понякога в петък просто оставаме в къщи на по чаша вода", смее се Мартин.
