Александър Маринов
Известно е, че ефективно (а оттук и стабилно) управление, особено коалиционно, не може да се постигне без последователно структурирана управленска програма. Подготвяната нова управленска коалиция вместо програма (или поне ясна програмна рамка) роди нещо, назовано „Приоритети за управление 2017-2021”. Впечатлението, което оставя този документ, може да се определи като
досадна блудкавост
Блудкавостта се налага поради пределно общото, уклончиво и допускащо всевъзможни интерпретации съдържание. Под такъв размит политически (а не управленски) документ с готовност би се подписал почти всеки, но със същата лекота би могъл да оттегли подписа си още месец по-късно. С основателния "аргумент", че написаното не се изпълнява. Единственото изключение е конкретният ангажимент за повишаване на пенсиите.
На всичко отгоре, този текст е, меко казано, досаден, тъй като почти буквално повтаря духа и подхода на коалиционните управленски документи, съчинени при съставянето на кабинета "Борисов-2" през късната есен на 2014-а. Ясно е, че нито ГЕРБ, нито Обединените патриоти са разбрали порочността на онова упражнение, да не говорим за евентуалните поуки как приключват подобни програмни заклинания за стабилност и изпълнен цял мандат. Аналогията е толкова натрапваща се, че дава основание да предвидим вероятното битие на правителството "Борисов-3" – по-кратко и по-наситено със скандали, отколкото предишното.
Да оставим настрана съдържанието, което може да претърпи съществени промени заради предстоящите пазарлъци за постове и сфери на влияние, и да се съсредоточим върху формата. Какво му е лошото на този уж програмен документ и защо той е противопоказан на очертаващото се коалиционно управление?
На първо място, конкретната програма (или поне ясна програмна декларация) би трябвало да
предхожда коалиционното споразумение
защото на практика е най-важното основание да бъде подписано такова. Това е така, тъй като се налага ясно да бъдат посочени ангажиментите на всеки от коалиционните партньори към отделните секторни политики и към политиката на правителството като цяло. Тези ангажименти са безусловни и подлежат на преразглеждане само при съществено изменение на параметрите на средата, в която се осъществява програмата. Подобен подход редуцира опасността определени части от нея да бъдат тълкувани произволно и на тази основа да възникне напрежение в правителството и подкрепящото го мнозинство. Следователно, подписите под коалиционното споразумение удостоверяват готовност да се реализират конкретни планове, а не мъгляви намерения, още по-малко – намерения да се обмислят евентуалните посоки на действие. Злополучната съдба на прословутата съдебна реформа при предишното коалиционно управление е може би най-фрапиращият, но далеч не единственият пример за такова произволно тълкуване.
На второ място, конкретиката на документа дава възможност да се убеди обществото, че създаването на общо правителство между партии, които не просто са се нападали предизборно, а са обещавали на избирателите си доста различни неща, не е продиктувано от
"гол мерак" за участие във властта
а от добронамерено и сериозно усилие да се направи компромис в името на обществото. Важно е да се помни, че компромисът при изготвяне на коалиционната управленска програма не е между партийните елити, а между интересите на техните избиратели. За да се информира обществото и да се получи подкрепа за постигнатия компромис, е необходимо изрично да се посочат отстъпките, които е направила всяка партия. Така гражданите, вместо да ровят между редовете на предизборните платформи, могат лесно да сверят разминаването между първоначалната позиция и позицията след компромиса, следователно минимизират се рисковете от погрешни тълкувания, подозрения и завъртане на спиралата на общественото недоверие.
Третото съществено основание за подробното разписване на документа е осигуряването на
ясни и твърди рамки за експертите
при по-нататъшното управленско доразработване на програмата. Както е известно, особено от нашия горчив опит, политическите документи понякога претърпяват изумителна метаморфоза при оформянето на окончателния им, "технологичен" вариант. За да няма недоразумения или тенденциозна злоупотреба с експертизата, политическата рамка трябва да е ясна, особено при управленска програма, опитваща се да съчетае или поне да примири разнородни политически и обществени интереси.
Високата степен на конкретност е основният механизъм за осигуряване на политическа подкрепа за правителството, тъй като му спестява необходимостта да прави политически тълкувания или да взема спорни решения, подкопаващи баланса и екипността в него.
Ако се върнем към това, което са измъдрили ГЕРБ и ОП, виждаме, че ни се предлага нещо като "декларация за намерения". Отново, както и през 2014-а, изброените сектори се представят за приоритети, т.е. натъкваме се на абсурдното положение една програма да има десетки приоритети.
Друга голяма слабост на предлагания програмен документ е крайно общото и
неопределено формулиране на повечето намерения
които освен това се пресичат, дублират се и дори на някои места си противоречат. И в този случай напредък няма – през 2014-а програмата бе пълна с текстове като "подкрепа за развитие на българския бизнес и насърчаване на инвестициите", "подобряване на бизнес средата в България", "нови възможности за финансиране на инвестиционни проекти", "подобряване на функционалността на държавната администрация", "постепенно нарастване на средствата за образование". Сега откриваме: "продължаване на съдебната реформа", "полагане на грижи за здравеопазване на животните", "премахване на административната тежест за бизнеса", "енергийна сигурност чрез собствен добив", "утвърждаване на България като целогодишна туристическа дестинация".
Остава логичният въпрос защо претендиращите, че са готови да управляват партии постъпват по този неправилен и непрофесионален начин? Наред с многото "плява" от пишман политици в техните редици има и достатъчно образовани и опитни личности. Отговорът е до болка известен – защото продължава да господства мисленето, че е важно да се докопаш до властта, а после все някак ще се натъкми някакво подобие на програма. И тъй като не се мисли сериозно да се изпълнят ангажиментите за защита на интересите на хората, имитацията е практически неограничена, включително и играта на коалиционни отговорности.
