Преднината на Манюел Макрон още на първия тур на президентските избори във Франция успокои инвеститорите и политиците, че няма да има втори дубъл на явленията BREXIT от едната страна на Атлантика и Доналд Тръмп от другата. В резултат еврото поскъпна до 1.0933 щ. долара (с 1.9%) в ранната търговия на азиатските пазари след обявяването на първите резултати от френския вот в късните вечерни часове на 23 април. Това е най-мощният ръст на европарите за последните повече от пет месеца. Японската йена, която върви устойчиво нагоре от началото на годината заради коктейла от геополитически огнища на напрежение в света, пък падна най-рязко за последните четири години към единната европейска валута.
Всъщност йената не беше единственото спасително убежище, което изпадна в немилост. Съдбата й последваха златото, щатските ДЦК и десетгодишните германски облигации. Акциите на компаниите от всяка индустриална група на индекса Europe 600 поскъпнаха, размахът на пазарните колебания се стопи с рекордна скорост, а разходите за застраховане срещу загуби от негарантирани задължения на френските банки се понижиха най-солидно за последните седем години.
Швейцарският франк загуби над два цента към еврото и намали малко грижите на председателя на националната банка на Швейцария Томас Йордан по защитата на местните износители.
След първоначалното опиянение от победата на Макрон пазарните играчи осъзнаха, че са прекалили и започнаха да продават евро, за да "разчистят" терена. В резултат единната европейска валута падна до 1.09 щ. долара в късния следобед на 26 април. По същото време йената, която се понижи спрямо всичките си основни конкуренти от Г-10, се разменяше срещу 119.50 за един щ. долар. Удар понесе и канадската валута – в резултат на решението на щатската администрация да наложи мито върху вноса на дървен материал от северния си съсед. Канадският долар падна до най-ниската си (от февруари 2016-а) цена към зелените пари от 1.3636 за един щатски долар.
Анализаторите пък побързаха с новите си прогнози за бъдещата посока на движение на основните валути. Експертите от френската "Креди агрикол" предвиждат 1.12 щ. долара за едно евро, в случай че Макрон постигне решителна победа на втория кръг на изборите на 7 май. Експерти на "Ю Би Ес асет мениджмънт" пък смятат, че подобен оптимистичен изход би позволил и на Европейската централна банка да започне да се отказва от монетарните стимули до края на тази година, особено ако продължи поредицата от силни фундаментални показатели на еврозоната.
Последните икономически данни от общността са доста окуражителни. В Германия доверието на бизнеса, което се измерва чрез индекса IFO, през април достигна до най-силното си равнище (112.9 пункта) за последните почти шест години. А икономическата мощ на най-голямото европейско стопанство е жизненоважна за бъдещата политика на ЕЦБ. В месечния си анализ, публикуван на 24 април, "Бундесбанк" отчита, че промишленият сектор на страната е "изключително оптимистично настроен". Същевременно германските централни банкери подчертават, че застаряващото население на Германия ще забави донякъде растежа и потенциалът на икономическата експанзия в дългосрочен план – до 2025-а, ще се понижи от сегашните около 1.25 на 0.75 процента. По сметки на "Бундесбанк" общият брой на хората в работоспособна възраст – от 15 до 74 години, до средата на следващото десетилетие ще се стопи с почти 2.5 млн. души. Тази липса надвишава чувствително годните за работа близо 2 млн. имигранти, които биха заели свободните работни места през този период.
Всъщност, темата за заетостта продължава да е най-чувствителната "струна" на Обединена Европа и една от основните причини популистите да вземат преднина. Въпреки че стимулите на ЕЦБ помогнаха да се избегне втора рецесия след крехкото следкризисно възстановяване и да се намали безработицата с 4 млн. души през последните четири години. Това се вижда и от резултатите от първия кръг на президентските избори във Франция – Льо Пен получи мощно рамо от девет от десетте френски департамента с най-висока безработица.
Всичко това ще накара шефа на ЕЦБ Марио Драги да пипа много внимателно, за да защити икономиката на еврозоната от рисковете на войнстващия популизъм, на геополитическото напрежение и от евентуален пробив на стабилността на стопанското възстановяване. И най-вероятно няма да бърза с нормализирането на паричната си политика, поне до изчезването на несигурността около изборите във Франция и в Германия, а впоследствие – и в Италия.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и в първите два на тази не беше особено активен. Средният дневен валутен оборот достигна 650.3 млн. евро (1272 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 4.76% дял от купената и продадена валута.
