Няма граница за богатите производители на суров петрол – следващата им мишена може да е космосът, смятат анализатори. Държави като Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия вече разработват космически програми и инвестират в прохождащи частни "междузвездни" инициативи за добив на суровини в звездните пространства, посочва Том Джеймс – партньор в енергийния консултант Navitas Resources. Което може да им осигури плацдарм в натрупването на извънземни резерви от вода (субстанция, подходяща за гориво в космоса), както и на други ресурси, които могат да се използват за промишлени цели далеч от планетата ни.
Надеждни сателити биха могли да се изградят за десетки милиони щатски долара единият. "Уловът" на част от астероидите в близост до планетата ни с цел добив на суровини би струвал само 492 млн. щ. долара, а цената на космически кораб за подобен "лов" ще е 2.6 млрд. долара – точно колкото и добивът на полезни изкопаеми на Земята, твърдят анализатори на "Голдмън Сакс груп". Едно пътуване до Церера – планетата джудже с размерите на щата Тексас от астероидния пояс, намиращ се между орбитите на Марс и Юпитер, би струвала около 27 млрд. щ. долара. В тази сума са включени разходите за изстрелването на десет ракети със съоръжения, извличането на метали и на вода от Церера и изграждане на специална конструкция в орбитата й за преработка на суровините. Сравненията показват, че разходът не е прекомерен: най-скъпият строеж на земята – заводът за втечнен природен газ в Австралия "Горгон" на енергийния гигант "Шеврон", се оценява на около 54 млрд. долара.
На този фон добивът на суровини на Луната ще струва скромните 9 млрд. долара, а всяка мисия с подобна цел до астероид ще излезе между 50 и 100 млн. долара, по сметки на Planetary Resources – ново дружество за минна дейност на астероиди, финансирано от милиардерите на "Гугъл" – Лари Пейдж и Ерик Шмид.
Navitas очаква до пет години компаниите да изстрелят спътници, търсещи редки газове и метали на астероидите, а истинският добив да започне след осем години. Всеки астероид е с потенциално съдържание на платина, надхвърлящо 175 пъти годишния добив на метала на земята, сочат анализите на "Голдмън", позоваващи се на проект на Масачузетския технологичен институт. Такова количество платина би струвало между 25 и 50 млрд. щ. долара, макар че то вероятно "ще продъни" пазара на този метал . За сведение – котировките на платината с незабавна доставка варират в близост до 955 щ. долра за тройунция.
В дългосрочен план основното количество от суровините, добити в космоса, ще остане там, за да захранва икономиката на сателитите и на космическите станции, изградени на ниска орбита около Земята, смята Джеймс. При този сценарий водата, акумулирана в космоса, би била особено ценна, защото може да послужи за ракетно гориво за междузвездни пътешествия. Това е доста по-икономичен вариант, тъй като течността би била прекалено тежка и скъпа, за да бъде транспортирана от Земята.
ОАЕ и Саудитска Арабия вече имат такива космически програми. Саудитците са подписали договор с Русия през 2015-а за сътрудничество в областта на космическите проучвания, твърди репортаж на "Араб нюз". Абу Даби пък е инвеститор в космическата "туристическа агенция" на Ричард Брансън – Virgin Galactic.
Освен парите в полза на Близкия изток е и географското му разположение. Защото колкото една държава е по-близо до екватора, толкова по-малко гориво ще е необходимо на космическите кораби, за да напуснат земната атмосфера. Това облагодетелства някои страни от Залива като потенциални "космодруми".
