С Решение № 1/26.04.2017 г. по наказателно дело № 1171/2016 г. петчленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави без уважение исканията на петима от осъдените по делото „Анчови“ за възобновяване на наказателното производство по н. д. № 98/2015 г. на Върховния касационен съд. Решението не подлежи на обжалване.
С присъда № 87/18.04.2016 г. по н. д. № 98/2015 г. тричленен състав на ВКС частично отменя въззивното решение по в.н.о.х.д. № 2/2014 г. на Военно-апелативния съд и признава подсъдимите Димчо Димов (бивш сержант от състава на МВР), Борис Маринов, Петър Стоянов, Цветко Ненов, Димитър Николов и Божидар Методиев за виновни в това, че на 31.01.1998 г. в с. Чепинци, в съучастие помежду си като съизвършители, отнели чужди движими вещи на обща стойност 90 150 деноминирани лева с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, грабежът е в особено големи размери и дейците били въоръжени, поради което на всеки от подсъдимите са наложени наказания от по десет години лишаване от свобода, за изпълнението на които е определен първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
Касационното производство с постановена нова присъда е трето по ред, след последователна отмяна на въззивните решения от 17.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 31/2012 г. и от 25.07.2013 г. по в.н.о.х.д. № 22/2013 г. на Военно-апелативния съд.
Петчленният съдебен състав на ВКС приема, че са неоснователни исканията на осъдените. Те се базират на твърдение за нарушение на материалния закон, което е обосновано с еднотипно твърдение за несъставомерност на деянието и липсата на доказателства за участието им в извършения грабеж. В мотивите на решението пише: „Твърдението е декларативно и не съдържа правни съображения защо признатото с присъдата противоправно и общественоопасно поведение на осъдените съучастници в грабежа да е неправилно квалифицирано под състава на чл. 199, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Фактическата необоснованост и непълнотата на доказателствата не представляват самостоятелни касационни основания за проверка на атакувания съдебен акт. При извънредното производство по Глава ХХХІІІ от НПК не могат да бъдат отново разглеждани по същество фактите по делото, да се установяват нови фактически положения, различни от приетите и да се извърши нов доказателствен анализ“.
Според върховните съдии неоснователно е оплакването на част от защитниците, че предмет на обсъждане били само осъдителните доказателства, но не и оправдателните. Към първата група съдът е проявил по-голямо аналитично старание, заради нейното фактологично и правно значение по делото, както и поради акцента на доказателствените възражения на страните в процеса. Съдът е разгледал отделни писмени доказателства в подкрепа на извода, че оправдателните доказателства, на които се позовават защитниците, не са в състояние категорично да опровергаят или да поставят под сериозно съмнение участието на подсъдимите в престъпната проява. Възприетите в осъдителната присъда фактически положения са установени в съответствие с изискванията на чл. 13, 14 и 107, ал. 5 от НПК, като при оценката им не са допуснати логически грешки, изопачаване на действителното съдържание на доказателствените източници или едностранчивата им интерпретация.
Твърдението на осъдените Димчо Димов и Петър Стоянов за наличие на противоречия между отделните доказателства по делото е основателно, но то не представлява съществено процесуално нарушение, поради което не налага необходимост от възобновяване на делото. Доказателственият анализ представя по ясен и категоричен начин пътя на съдебните разсъждения и формираното от него вътрешно убеждение за установените в процеса факти и обстоятелства от извършеното престъпление, правната квалификация, участието на дейците в деянието и конкретната тежест на наказателната им отговорност, както и за индивидуализацията на наказанията им.
В съдебното решение пише, че същностен въпрос е този, изразен от защитата на Борис Маринов, за общността на умисъла, защото е пряко свързан със съучастието в умишленото престъпление. Приетите за установени факти по делото разкриват картината на задружно осъщественото от осъдените престъпно деяние, в което дейците участвали едновременно. Налице е съвместно съчетаване на задружните действия на двама или повече осъдени в конкретна физическа или психическа проява от принудата на грабежа. Вербалната комуникация на дейците с пострадалите, целите на оказаната принуда и липсата на инкриминираните вещи (пари, валута и златни ценности) представят по категоричен начин вида на престъпното посегателство. Съвместното участие на шестимата осъдени и Ивайло Рангелов в извършеното умишлено престъпление, упражнената от всеки един от тях принуда към някой от пострадалите – самостоятелно или в различни комбинации помежду им, както и реализираната крайна престъпна цел представят по категоричен начин наличието на общ умисъл в извършения грабеж.
Според петчленния състав на ВКС материалите към делото не разкриват повод, който да постави под съмнение безпристрастността на касационния съдебен състав. Както личи от процесуалното поведение на съда, отразено в протоколите от проведените съдебни заседания и в мотивите към присъдата, съдебният състав е бил безпристрастен при отсъждане на въпросите за наказателната отговорност на осъдените. Подробно изложените факти и обстоятелства за начина на разпределение на конкретното наказателно дело отхвърлят като несъстоятелно възражението за нарушение на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение на делата, а оттук – и за незаконен съдебен състав.
В мотивите на осъдителната присъда ясно е изведено съждението, че извършеният квалифициран грабеж разкрива значително по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обичайните посегателства от този вид. Изтъкнати са отегчаващите отговорността на деянието обстоятелства. Разгледани са и други обстоятелства, които не са съставомерни на деянието, но разкриват конкретния облик на престъпното поведение. Предходните осъждания на повечето съучастници са взети предвид при индивидуализацията на наказанията като завишаващо тяхната обществена опасност обстоятелство. Решаващият съдебен състав не е пренебрегнал и смекчаващите обстоятелства по отношение на осъдения Димчо Димов (напр. чистото му съдебно минало), против които противостоят други отегчаващи отново личността му обстоятелства (като служебното му полицейско качество и накърненото доверие в обществото към полицията и полицейските служители). Всички тези индивидуализиращи обстоятелства са позволили на съда аргументирано да приеме, че наказанията на дейците следва да се отмерят при изключителен превес на отегчаващите обстоятелства и на всеки да се наложи наказание лишаване от свобода в максимален размер от двадесет години.
Петчленният съдебен състав подчертава, че наказателното производство се отличава с необичайна за подобен род дела фактическа сложност. Търпените от осъдените ограничения по време на продължителния процес и констатираното с присъдата нарушение на правилата за разглеждане на делото в разумен срок са взети под внимание като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което е предопределило значимо намаляване на санкциите наполовина. Така на всеки от осъдените е наложено наказание от десет години лишаване от свобода, което е под предвидения в закона минимален размер, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
