Щатският долар "притихна" в близост до 1.09 за едно евро, докато очакваше решенията на паричните стратези от Федералния резерв на официалното им съвещание на 2 и 3 май. Всъщност, те не поднесоха изненади и гласуваха единодушно лихвата по федералните фондове да остане непроменена – в диапазона от 0.75 до един процент. Така бе внесен миг покой в очакваната бурна година на лихвени увеличения. Анализаторите предвиждат общо три повишения на щатските лихви през 2017-а и 70% вероятност едното да е през юни. Те се надяват да бъде публикуван и план за постепенното редуциране на набъбналия до 4.5 трлн. щ. долара баланс на щатската централна банка, а процесът да започне преди края на годината.
Федералният резерв има двустранната задача да поддържа пълна заетост и стабилна инфлация около 2% годишно и почти я е изпълнил. Мартенският инфлационен индекс е 1.8%, въпреки че базовата му съставка (без храните и енергията) нарасна едва с 1.6% годишно – най-малкото покачване от юли 2016-а. Очакванията на щатските централни банкери са и двата показателя да бъдат средно 1.9% през четвъртото тримесечие. Безработицата е 4.5% – точно колкото е нивото, определяно от специалистите като съвместимо със здрав пазар на труда и пълна заетост. Очевидно, ако ръстът на инфлацията надхвърли очакванията на Федералния резерв, това може да "пришпори" банкерите или да увеличат лихвите по-бързо, или да започнат да свиват банковия баланс по-рано.
Неприятна изненада поднесе слабият растеж през първото тримесечие от едва 0.7% годишно. Той трябва да се повиши отново, за да е в хармония с очакванията на Федералния резерв за 2.1% ръст за цялата 2017-а. Ако това не се случи, очакванията за възходящ лихвен цикъл може и да не се осъществят.
Разочарова и спадът на индекса, отчитащ активността в промишления бранш на Щатите, който през април се понижи до 54.8 пункта – най-слабата му стойност от декември 2016-а. Но пък секторът на услугите зарадва с подем на показателя до 57.5 пункта срещу 55.2 през март. Наетите на работа в частния сектор са се увеличили със 177 хиляди през април при прогнозирано повишение със 175 хиляди (по данни на частната компания ADP Research Institute).
Като се има предвид, че политиката на Федералния резерв се базира на икономическите фундаментални показатели, ако някоя от тенденциите за растеж – на стопанството, на пазара на труда или на инфлацията – не се случи, банкерите ще забавят темпото.
Засега обаче щатските парични стратези запазват готовността си да затягат постепенно монетарната политика и не са обезпокоени от слабостта на националното стопанство през първото тримесечие, която смятат за "преходна". В официалното си изявление след края на съвещанието на 3 май те оценяват "краткосрочните рискове за икономиката като относително балансирани". А това означава придържане към плана за още две лихвени повишения до края на 2017-а след увеличението през март.
Няма промяна и в политиката за свиване на баланса на Федералния резерв. Дискусиите точно как да стане това продължават, а намеренията на централните банкери са да огласят плана си по-късно през годината и да започнат процедурата по редуцирането до края на 2017-а, макар че това ще зависи от икономическите условия.
Оптимизмът на американските парични стратези, неглижирането на хилавия стопански растеж през първото тримесечие и очакванията за повишение на лихвените проценти през юни и още едно през второто полугодие повишиха котировките на зелените пари към основните им валутни конкуренти – евро, японска йена, британски паунд, швейцарски франк и канадски долар. Еврото падна под 1.09 щ. долара, а йената омекна до 112.70 за един щ. долар – най-слабата й стойност от 21 март насам.
У нас
междубанковият валутен пазар през четирите работни дни между празниците беше сравнително активен. Средният дневен валутен оборот достигна 982 млн. евро (1921 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 2% дял от купената и продадена валута.
