Близо 676 млн. лв. са събрани във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от създаване му до 28 април, съобщи неговият председател Диан Червенкондев. През 2015 г. приходите на фонда са били в размер на 183,201 млн. лв., за 2016 г. – близо 356 млн. лв., а за 2017 г. до сега – 160 млн. лв.
Фондът беше създаден в края на юли 2015 г., за да покрива недостига в НЕК, свързан с по-ниско от реалното ниво на одобряваната цена „Задължение към обществото“. В него всички производители и вносители на електрическа енергия са длъжни да отчисляват по 5% от приходите си от продажби. През 2016 г. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ също бяха включени към списъка на задължените лица и започнаха да правят вноски във фонда. Друг източник на приходи в него са от търговията на България с въглеродни квоти.
През 2016 г. на НЕК са преведени близо 291 млн. лв., а за 2017 г. сумата към момента възлиза на 201,738 млн. лв., съобщи Червенкондев. И допълни, че до момента близо 101 млн. лв. са били одобрени на индустриални компании като компенсации за зелената компонента по наредбата за намаляване на тежестта на бизнеса от цената „Задължение към обществото“.
Диан Червенкондев посочи още, че за текущия регулаторен период, който приключва на 30 юни, се очаква да се изпълнят почти всички приходи, с изключение на тези от квоти. Причината е, че съгласно решението на КЕВР тези приходи са изчислени при прогнозна цена от 7,44 евро на тон, а сега пазарната цена е около 4,7-4,8 евро. Този дефицит, който ще бъде, надявам се, компенсиран от други приходи, ще бъде взет под внимание от КЕВР, допълни Червенкондев.
НЕК е внесла във фонда като производител до сега близо 15 млн. лв., каза още той. По силата на дългосрочните договори с двете американски централи, НЕК е задължена да поеме този разходи за своя сметка. За 2016 г. по тази линия НЕК е внесла във фонда 42,6 млн. лв.
======
Elenko Божков
За опасността да не се изпълнят приходите от въглеродни квоти във фонд "Енергина сигурност" пиша и говоря още от както беше публикуван доклада на работната група на КЕВР през пролетта на 2016 г. Голямата разлика между прогнозни и реални цени на квотите се дължи на това че прогнозата се прави без да се отчетат важни реалности, а именно че високите борсови квотни цени през 2016 бяха породени от събитието "Коп 21" в Париж и целяха да покажат пряката полза от спестяване на емисии. В допълнение едва ли на някого в КЕВР е ясен механизмът на борсовата сесия за търговия с емисии и възможностите за спекулация. Не се отчита и чисто чиновническото отношение на служителите от МОСВ които търгуват с тези емисии.
На всичко отгоре в така наречените "месечни доклади" на фонда изобщо не се показва структурата на приходите за да се види какво и колко влиза от продажба на квоти, както и да се проследи тренда на тяхната цена. Докладите приличат на суха бакалска сметка за това какво общо количество пари са влезли в сметките на фонда без да се показва кои производители и търговци не изпълняват задълженията си и в каква степен. По този начин фондът с нечия благословия поставя чадър над нередовни производители и търговци.
В крайна сметка заради по малкото приходи във фонда ще се появи дефицит от над стотици мил. лева! За да се компенсира този дефицит са възможни две решения:
– да се повиши процентът на вноските във фонда от производители и търговци което ще доведе неминуемо до повишаване на продажната цена от производител на електрическата енергия на свободния и на регулирания пазар. Това повишение ще доведе до нови значително по високи цени за бита и бизнеса
– да се повиши отново такса задължение към обществото като чрез приходите от нея се компенсират дефицитите фонда което отново води до нови значително по високи цени за бита и бизнеса.
Разликата между двете решения е че при второто се запазват възможностите за конкурентна цена на българска енергия за експорт. При такова решение обаче трябва да се очакват мощни протестни реакции на обществото и бизнеса.
