С развитието на новите технологии и навлизането на интернет във всекидневието традиционните места за реклама като билбордове, телевизии и вестници се оказаха недостaтъчни за фирмите. За да бъдат конкурентни и разпознаваеми на пазара, почти всички създадоха свои профили във Facebook и Twitter и залагат все повече на мобилните приложения, емейл маркетинга и платформи като Google AdWordsи You Тube . Чрез тях те могат да намерят нови фенове и съответно клиенти както чрез постове, банери и клипове, така и чрез състезания с награди, игри и анкети.
В световен мащаб рекламните приходи от социалните мрежи ще нараснат от 4.70 млрд. щ. долара през 2012-а до 11 млрд. долара през 2017 година. Според анализаторите този ръст ще се дължи на разпространението на местни марки и развитието на малкия и средния бизнес. В Англия например 92% от малките и средните предприятия са във Facebook, а 57% от всички харчат над 26 долара на месец за реклама в социалните мрежи. У нас още не можем да говорим за такива проценти и разходи, но все повече собственици на български дружества разбират ползата и необходимостта от такава реклама и отделят все повече пари за присъствие в интернет. Сега средно те дават до 5% от рекламните си бюджети за популяризиране в социалните мрежи и търсачките. Само през миналата година рекламата във Facebook е отбелязала 22% ръст на възвръщаемост на инвестициите. Това е и единственият рекламен канал, който позволява точно да се определи видът на аудиторията, до която трябва да се достигне. Което е изключително ценно за малкия бизнес, който предлага предимно услуги.
Все повече фирми се обръщат към нас, тъй като кампаниите в социалната мрежа дават бързи резултати и чрез тях лесно се достига до нови потребители, обяснява Александър Георгиев, директор на една от първите дигитални агенции у нас Адвъртайз БГ. Тя е създадена във Великобритания през 2006-а, но година по-късно Георгиев се връща в България заради нарастващата нужда от такива агенции. За разлика от Острова, у нас Адвъртайз БГ се занимава предимно с популяризирането на големи чуждестранни компании. Тенденциите са към този канал за комуникация да прибягват и по-малките фирми или такива, които искат да се наложат на пазара, да станат разпознаваеми или просто да привлекат нови клиенти.
Към Google рекламата, която е ориентирана към директните продажби, най-често прибягват онлайн магазините, търговците, туристическите агенции, банки, брокери, застрахователни дружества, както и автомобилните компании. Оказва се, че една трета от хората първо проверяват рейтингите и отзивите, включително и харесванията във Facebook и последователите в Twitter, преди да изберат да купят нещо. Социалните мрежи пък са по-предпочитани от бизнеса, който се стреми да набере свои фенове, да създаде по-добра комуникация с потребителите и положителен имидж.
За разлика от Англия, където онлайн маркетингът измества външната и тв рекламата, ние сме далеч от тази тенденция, изтъква Георгиев. Най-малкото достъп до интернет у нас имат едва половината домакинства, а и около 20% от потребителите пазаруват онлайн. В това отношение сме по-изостанали дори от Румъния и Гърция.
Несъмнено търсенето на социалния маркетинг води до разрастване и на самия бранш и ако през 2007-2008-а броят на фирмите, занимаващи се с интернет реклама, бе едва две-три, то сега те са стотици. Колко точно са не може да се каже, тъй като повечето рекламни и медийни агенции разшириха дейността си и в тази посока, отбелязва Александър Георгиев. Но показателен, според него, е и фактът, че само за една година служителите му са се увеличили тройно.
Освен че ги захранва рекламно, интернет увеличи и продажбите на производителите и търговците, част от които се пренесоха изцяло в мрежата. На практика банерите и Facebookпрофилите се отразяват и на тези марки, които разполагат с търговски обекти и вериги от магазини. За да постигнат сериозен успех обаче, компаниите не могат да се фокусират само върху един канал за комуникация (Facebook, Twitter илиGoogle AdWords). Все пак профилите трябва да са специално изградени според нуждите на съответния клиент и затова утвърдени марки като Кока Кола и Нестле нямат полза от онлайн рекламата на Google.
Повечето големи играчи вкарват стотици хиляди в мащабни кампании, които обикновено продължават едва няколко месеца. Малките (предимно онлайн магазините) пък залагат на целогодишната реклама, от която пряко зависят и приходите им. Ето защо стойността на всяка една кампания е строго индивидуална. От 100 до 1000 лв. на месец може да варира изграждането и поддръжката на Facebook профил. Което, разбира се, зависи от самата страница, продължителността на рекламата в социалните мрежи и сайтовете, публикуването на постове, вида и статиите с интересно съдържание, което значително оскъпява услугата.
Само постването на стената не е достатъчно, необходими са кампании и игри, категоричен е Христо Стефанов, управител и съсобственик на Е-marketing. Според него освен привличането на определена бройка от фенове е важното те да бъдат ангажирани и със съдържанието на страницата. Големият брой лайкове не носи след себе си задължително и големи печалби, категорични са експертите.
Следвайки световните тенденции, търсенето на социалния маркетинг в следващите четири години ще се увеличи с поне 80 процента. Акцент обаче в бъдеще ще са мобилните приложения. Вече една трета от българите ползват мобилен интернет, имат по два телефона, а продажбите на смартфони расте постоянно. Освен това на мобилната реклама все повече разчитат медиите, както и фирмите, които се занимават със софтуер, с финансови услуги, брокерите и банките.
nbsp;
Фирмите, които създават свои профили в социалните мрежи, се разделят на три типа. Първите са т. нар. брандинг клиенти, които искат да станат разпознаваеми, да запознаят потребителите с това, което предлагат на пазара. Това са новосъздадени и неналожили се все още дружества. Вторите са перформънс клиентите, които имат определени цели и търсят реален ефект (продажби). В случая става дума предимно за онлайн магазини като Koketna, Plesio, Sport Depot. Третите са експортно ориентираните клиенти, които произвеждат продукти предимно за външни пазари, като например играта Империя онлайн.
