Орязването на разходите и увеличението на цените на суровия петрол помагат на монархиите от Персийския залив да редуцират бюджетните си дефицити, констатира Международният валутен фонд в публикувания на 2 май анализ за перспективите на региона. Това е очевиден напредък в битката им да реформират икономиките си, които повече от пет десетилетия са зависими от въглеводородите.
Мнозинството държави от шестчленния Съвет за сътрудничество в Персийския залив (съставен от Бахрейн, Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства, Оман и Саудитска Арабия) са направили "значителни" фискални корекции, коментира в интервю в Дубай Джихад Азур – шеф на управлението на Фонда за Близкия изток и Централна Азия.
Международният кредитор очаква общият бюджетен недостиг на страните от Съвета за сътрудничество в Залива да спадне до края на 2021-ва до около 240 млрд. щ. долара. Миналогодишната оценка на МВФ за състоянието на този показател е грубо 350 млрд. долара, или 12% от БВП. Съвкупният бюджетен дефицит на шестте държави за 2017-а трябва да се понижи до 6.5% от БВП, а през 2018-а – до 4 процента.
След две "дефицитни" години Фондът очаква блокът да постигне грубо 1.9% излишък по текущата си сметка през 2017-а и 2.1% през 2018-а благодарение на ръста на нефтените котировки. Саудитска Арабия, чийто недостиг през 2015-а се качи почти до 9% от БВП, вероятно ще приключи тази година с 1.5% излишък.
Картината не е чак толкова розова за всички членове на групата от Залива.
Бахрейн, който е близък съюзник на саудитците и "хазяин" на Пети американски флот, се "сражава" с отрицателните ефекти на ниските петролни цени. Валутните резерви на централната банка на страната се стопиха с 11% през януари – до 725.9 млн. динара (1.9 млрд. щ. долара). МВФ прогнозира, че официалните резерви на Бахрейн ще бъдат около 1% от БВП през 2017-а и през 2018-а при общо 11% за целия блок. Експерти смятат този спад за сериозна заплаха за фиксирания курс на динара към зелените пари. Според Азур обаче Бахрейн все още се ползва с доверието на международните дългови пазари, а "валутният борд е правилната политика за Бахрейн и Оман". Ниското равнище на финансовите буфери пък означава, че управниците трябва да разчитат повече на фискалните реформи, включително и на въвеждането на ДДС и на орязването на субсидиите.
Другият "болен" член на Съвета за сътрудничество в Персийския залив е Оман, чийто бюджетен дефицит скочи до почти 21% от БВП през 2016-а (срещу 12% за целия блок). Все пак експертите на МВФ прогнозират, че той ще се стопи наполовина през тази година (срещу 6.5% за групата) и ще слезе до 8.5% през 2018-а (срещу 4% за блока).
Фондът очаква цената на черното злато, при която Рияд ще успее да балансира тазгодишния си бюджет, да се понижи до около 83 щ. долара за барел при почти 94 долара за миналата година. ОАЕ пък ще анулират бюджетния си дефицит при средно 67 щ. долара за барел през 2017-а – доста над миналогодишните 59 долара за барел гориво. В най-изгодни позиции са Кувейт – който ще има балансиран бюджет при средно 50 щ. долара за барел суров петрол, и Катар – при 52 долара за барел. В дъното на класацията отново са Оман, който се нуждае от 80 щ. долара за барел нефт, и Бахрейн – от цели 100 щ. долара за барел гориво.
В следобедната европейска търговия на 3 май суровият петрол от сорт "Брент" с доставка през юли се търгуваше за 50.80 щ. долара за барел.
Добивът на черно злато от страните членки на ОПЕК е намалял с 0.1% през април или с 40 хил. барела на ден – до 31.895 млн. барела. Представителите на картела ще проведат поредното си съвещание на 25 май във Виена, за да решат дали да удължат срока на действие на споразумението си за орязване на производството и през второто полугодие. Засега се очертава консенсус по въпроса – поне така твърди саудитският министър на енергетиката и промишлеността – Халид Ал-Фалих.
