Бившият италиански премиер Матео Ренци оглави отново своята Демократическа партия, което даде повод за коментари, че изживява политическо възраждане. За истинско възраждане обаче ще можем да говорим едва тогава, когато той си върне премиерския пост.
Всъщност за Ренци не бе особено трудно да си върне партийното лидерство. На вътрешнопартийните избори, проведени на 30 април, той получи 70 на сто от гласовете. Това може да се обясни и с факта, че конкурентите му – министърът на правосъдието Андреа Орландо и губернаторът на Пулия Микеле Емилиано – не бяха фигури с политическо присъствие, близко до неговото.
Завръщането на Ренци начело на управляващата лявоцентристка партия е важна стъпка към премиерския пост, който отново ще може да бъде негов след парламентарните избори през май 2018-а, и потвърждава, че той продължава да е най-популярният политик сред съпартийците си. Проблемът е другаде. Матео Ренци подаде оставка като премиер, след като през декември предложеният от него референдум за конституционни промени се провали. След оставката му демократите се разцепиха, като лявата фракция формира нова политическа сила. Тези процеси не останаха незабелязани от избирателите и Демократическата партия изгуби част от подкрепата си. Тя изгуби статута си на първа политическа сила, изоставайки от антисистемното движение "Пет звезди" на комика Бепе Грило. Според последните проучвания "Пет звезди" се радва на около 30% подкрепа и води пред демократите с между 2 и 8 на сто.
Тревожно е и че на вътрешните избори миналата неделя гласуваха 1.8 милиона симпатизанти на демократите при 2.8 милиона на предишния вот за лидер. Така че една от първостепенните задачи пред Ренци е да спре оттичането на разочаровани поддръжници. Междувременно критиците му го обвиняват, че е твърде много фокусиран върху личните си амбиции, вместо да мисли върху решаването на сериозни проблеми на Италия като слабия икономически растеж, високата младежка безработица и най-големия държавен дълг в еврозоната след този на Гърция.
С тези проблеми не можа да се справи сегашното, подкрепяно от демократите правителство на Паоло Джентилони, който замени Ренци през декември. Лишено от здрава политическа подкрепа, то няма достатъчна перспектива пред себе си, за да осъществи по-сериозни реформи. Пет месеца след заемането на премиерския пост Джентилони е ангажиран основно с проблемите на италианския банков сектор, продължаващия наплив от мигранти през Средиземно море и настояването от страна на Брюксел за обуздаване на бюджетния дефицит. Кабинетът успя да избегне болезненото увеличаване на данъците през тази година, но ЕС може да го накара да вдигне ДДС за бюджета за 2018-а – в най-неподходящия момент, точно преди парламентарните избори.
Друг много сериозен проблем пред правителството е съдбата на националния авиопревозвач "Алиталия". Компанията е изправена пред реална опасност от фалит, след като служителите й отхвърлиха спасителен план, предвиждащ съкращения на персонала, намаляване на заплатите, но и инвестиции в рамките на 2 млрд. евро. Ако нейните 12 500 служители останат на улицата, това също няма добре да "подгрее" предизборно Ренци.
Известна надежда за Матео Ренци идва отвън. Според редица наблюдатели победата на проевропейския кандидат за френски президент на изборите на 7 май ще увеличи и неговите шансове. Самият Еманюел Макрон е наричан както от местни, така и от чуждестранни медии "Ренци 2", а "оригиналът" не пропусна да го поздрави с победата му над Марин льо Пен на първия тур.
Показателното е и че в последните дни от кампанията си Ренци значително смекчи тона си спрямо Брюксел, който често нападаше по въпросите за миграцията и финансовите икономии, докато бе премиер. И сякаш се бяха наговорили с Макрон, но почти едновременно призоваха за радикална промяна на Европейския съюз. Но и това е разбираемо – след като са изправени пред противници като Льо Пен и Грило, открито обявяващи се срещу общността, те трябва да предложат алтернатива и тя е обновяване на европейския проект.
