Безнаказана сеч може да превърне в пустиня каньона край ловешкото село Ъглен. Този път не става въпрос за дървена мафия, а за търговия с дърва от каручка, както разказват местните. След заснемането на репортажа от горското стопанство в Лесидрен излязоха с позиция, че масивите, които се изсичат не попадат в „Натура 2000”. Което, разбира се, не прави проблема по-малък.
Територията се оказва защитена само на хартия. Широколистните гори край река Вит са на път да се превърнат в голи поляни. Из приличащите на гробищен парк парцели на държавния горски фонд ни води 57-годишният Трифон Кирилов – един от малкото осмелили се да се изправят с лицето си пред проблема. "Зад нас се вижда незаконната сеч, бракониерско рязане. Това е дъбова гора, която се унищожава всяка година и ще доведе до свлачища на целия район тук”, коментира той.
По думите му очевидно не става дума за дърводобив с разрешително – сече се по начин, който убива дървото. Така се работи от години. А дървесината се продава на дребно от жители на ромската махала. 30 лева за кубик или 35 с нарязването.Директорът на горското стопанство в Лесидрен Пламен Петров посочва, че законно добитата дървесина струва 60 лева за кубически метър, а двойно по-ниската цена е явен знак за бракониерство.
Кметът на селото Таня Гетова знае за проблема: "Винаги съм сигнализирала, но те си имат свои канали, обаждат се по телефони, покриват се, намирахме само каруци пълни с дървета без хората, които са извършили престъплението. "Контролът е поверен на горското стопанство в Лесидрен. "Имаме мобилен екип, който постоянно циркулира на територията на горското. И имаме горски, които са на по 4-5 села, за съжаление. Защото ние сме на самоиздръжка.", обяснява Пламен Петров. За последните шест години на територията на село Ъглен са съставени 76 акта за незаконна сеч. А базата в Луковит е препълнена от конфискувани моторни средства и дърва.
Застрашен да се превърне в спомен е целият каньон. Изчезнали са гарваните, скалните лястовици, бухалите, совите, все по-рядко идват черните щъркели.
Жители на селото смятат да сезират за проблема земеделския министър и главния прокурор.
