Делата за престъпления по служба, образувани пред Върховния касационен съд, са едва девет на брой за цялата минала година. Но няма нито едно за злоупотреба със служебно положение. За безстопанственост пък делата са едва четири. За сключване на неизгодни сделки броят е съвсем скромен – те са три.
Процентите за подкупи обаче се увеличават, защото делата са станали от пет на цели… седем. Тук обаче става дума само за основния състав на престъплението, а по него на съд отиват най-вече "дребните риби" – катаджии, държавни инспектори и прочие чиновници, които обикновено работят на принципа на тотализатора: с малки суми, но редовно. За сметка на това пък няма нито едно ново дело за подкуп срещу магистрат – графата в отчетите не е празна само благодарение на това, че от минали години за довършване са останали две стари наказателни производства.
За търговия с влияние има образувано едно-единствено дело. А бройката на обвиненията за подкуп, поискан и получен от лице, заемащо отговорно служебно положение, отчита намаление – до култовите четири дела!
Ето така изглежда в числа нашият "румънски модел" за борба с корупцията – поне според годишния доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2016 г., който се изготвя от Върховния касационен съд. Това бе оповестено в петък (5 май).
Докладът констатира старите проблеми: крайно неравномерното разпределение на работата между съдилищата. Числата отново показват, че магистратите в София са в пъти по-натоварени от колегите си в страната. С малки изключения – специализираните и военните съдилища.
Ако в Софийския апелативен съд магистратите са се потили над 14 дела месечно, в страната бройката едва надхвърля девет дела на месец. В СГС разликата е още по-драстична: там съотношението е 34 към 15 дела на месец. А на районно ниво положението е най-страшно: в Софийския районен съд натовареността е малко под 70 дела на човек месечно, докато в Ивайловград, Ардино, Трън и още в ред други "съдебни оазиси" в страната бройката не стига и 15 дела месечно.
На този фон апелативният спецсъд, в който на магистратите се падат под три дела на месец и военноапелативният – с неговите "чутовни" 1.7 дела на човек, продължават да са си жив курорт.
Докладът на ВКС извежда и друга важна тенденция: че делата пред висшата съдебна инстанция в последните години намаляват, при това чувствително. Проблемът с "нехарактерната за върховен съд натовареност на съдиите от ВКС" от години стоеше на масата, но очевидно е напът да бъде ако не преодолян, то поне сведен до по-приемливи рамки. Във ВКС през 2016 г. са постъпили 10 135 дела – с над 1000 по-малко от предишната и 3000 броя дела по-малко, отколкото през 2014 година. И ако за гражданите този проблем изглежда някак "битов", "вътрешноведомствен" и интересен само за съдиите – трябва да поясним, че това съвсем не е така. Защото свръхнатовареността на съдиите винаги води до забавяне на делата и решаването им в срокове, които никъде в света не се приемат за "разумни". А има и друга важна последица от "разтоварването" на съдиите – те са успели да се съсредоточат върху най-важната част от работата си: да уеднаквяват съдебната практика и да излизат с решения по тълкувателни дела далеч по-активно, отколкото това се случваше през миналите години.
