Единната европейска валута преживя краткотрайна еуфория и скочи над 1.10 щ. долара, а после пое надолу и в късния следобед на 10 май се търгуваше в Европа на цена около 1.0870 щ. долара. Единственото постижение, което еврото удържа, е котировката от 1.0966 шв. франка.
Ентусиазмът на дилърите бе провокиран от убедителната победа на Еманюел Макрон на президентските избори във Франция. Най-важното, обаче – съставът на новия френски парламент, тепърва предстои да се случи. Известно е, че икономическата философия на новия френски лидер не се връзва твърде с вижданията на Ангела Меркел и на нейния финансов министър Волфганг Шойбле за фискални ограничения. Всъщност с тях не е съгласен и по-малкият коалиционен партньор в управлението на Германия в лицето на социалдемократите – те смятат маниакалната политика за поддържане на балансиран бюджет на Шойбле за вредна за Европа.
Тон на авансовата размяна на реплики през седмицата за бъдещето на еврозоната даде германският министър на външните работи Зигмар Габриел. Осем минути след официалното приключване на френския вот на 7 май той заяви, че "финансовата ортодоксалност и размахването на пръсти трябва най-накрая да спрат". На пресконференция на следващия ден Меркел каза, че Берлин е готов да помогне "с каквото може", но Франция трябва да е водещият фактор в преструктурирането на своето стопанство. След което обясни на репортерите, че ще изчака новия президент да представи идеите и желанията си, за да види къде са допирните им точки.
Очевидно, въпреки че приветства отстраняването на крайнодясната Марин льо Пен, елитът в Германия не желае да прекрачва очертаните "червени линии". Берлин не иска и да чуе за споделен дълг на еврозоната и ще се противопостави на всеки опит на Париж да наложи специален общ финансов министър на 19-членния блок или на допълнителни икономически стимули. Ден по-късно германският "Билд" излезе със заглавие "Колко ще ни струва Макрон?" Самият Макрон пък обеща храбро във видео, разпространено в социалните медии в късните вечерни часове на 9 май, че през следващите пет години ще се бори за стриктното спазване на свободите и на фундаменталните права на всеки жител в Европейския съюз. И че "всички се нуждаем от Европа, която защитава работниците, служителите, занаятчиите и учените".
На фона на тази "говорилня" пазарните играчи насочиха вниманието си към следващите политически рискове в други части на Стария континент. Най-обезпокоително е положението в Италия – особено състоянието на силно задлъжнелия банков сектор на страната и опасността от предсрочни избори, които биха довели до нова политическа парализа, защото нито една партия няма да получи мнозинство и в двете камари на парламента.
Доста въпросителни крие и бъдещата парична политика на Европейската централна банка. Първия отговор даде председателят й Марио Драги по време на речта си пред парламента на Холандия на 10 май. Той каза, че е твърде рано ЕЦБ да обявява победа за усилията си да стимулира инфлацията в еврозоната, въпреки очевидните доказателства, че икономическото възстановяване се засилва. Което потвърждава, че увеличението на лихвените проценти или редуциране на програмата за покупка на облигации в размер на 2.3 млрд. евро засега се отлага, въпреки натиска на страните от богатия европейски север, най-вече Холандия и Германия.
Валутните анализатори се обединиха около становището, че търговците ще използват всяко поскъпване на единната европейска валута до и над 1.10 щ. долара, за да продават евро, и всеки спад около 1.0850 щ. долара за покупки на евро.
Междувременно размахът на пазарните колебания при търговията на всички класове активи се смъкна близо до най-ниските регистрирани нива. Хеджирането на сделките пък се превърна в лукс – цената на застраховките срещу 5-процентен спад на щатския борсов индекс S&P 500 през следващия месец е с 36% по-ниска от средната й стойност за последните пет години. Проучване на AQR Сapital Management от март констатира, че ако играчите държат част от портфейлите си в брой, те ще постигнат същите резултати както хеджинговата стратегия срещу 5-процентен срив и то при при много по-ниски загуби и колебания.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните два работни дни на миналата седмица и първите два на тази беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1848 млн. евро (3615 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 2% дял от купената и продадена валута.
