Александър Маринов
Трудно е да се предвиди какво от обещаното ще свърши едно правителство, още по-рискована е тази прогноза, когато става дума за коалиционен кабинет на ГЕРБ (за трети път на власт, но без завършен мандат) и Обединените патриоти (за първи път поемащи реални управленски отговорности). И все пак, на основата на известните величини – т. нар. управленска програма, очертаващите се коалиционни отношения и персоналният състав на правителството – могат да бъдат формулирани известни очаквания. Дали те ще се оправдаят – за добро или за зло – ще покаже бъдещето.
Най-ненадежден ориентир е документът, определен публично като
"управленска програма"
най-вече защото това е обща политическа декларация (а не програма в точния смисъл на думата). Ако изключим присъединяването на страната към Шенген, всичко останало, записано например в раздела за външна политика, включва общи разсъждения и пожелания при пълна неяснота какво и кога ще прави държавата. Никой, включително и подписалите документа, не може да изясни какво означава, да кажем, твърдението, че "външната политика на България ще се ръководи от принципа на прагматично следване на националния интерес" (особено като се има предвид, че самият национален интерес не е дефиниран). Не по-ясни са постановките в раздела "Обществен ред и сигурност", където едно до друго са подредени неща от различен порядък – от повишаване на капацитета за охрана на границата до приемане на нови закони за частната охранителна дейност и доброволчеството. А в раздела "Отбрана" освен общи оптимистични и концептуално неверни преценки (например, че българската армия е надежден гарант за сигурността на страната, при положение, че нито де юре, нито особено де факто тя играе ролята на такъв гарант) са вмъкнати постановки, които по-скоро отговарят на политическите и предизборните послания на Обединените патриоти и лично на Красимир Каракачанов (патриотичното възпитание и въвеждането на военно обучение в училище).
Трябва да се добави, че в документа изцяло липсва по-широкото съвременно разбиране на националната сигурност, което оставя открит въпроса за координирането на политиките в сектора за сигурност (в тесния смисъл) и редица други икономически, социални и финансови политики. Както в цялата програма основен проблем е пределно общото, декларативно очертаване на намерения, а не на цели и очаквани резултати. Това създава реален риск от неясноти и противоречия както при набелязването на действията на правителството в сферата на външната политика, обществения ред и отбраната, така и при оценката на резултатите от тях. Като се има предвид, че и трите сфери са силно чувствителни в политическо отношение, напреженията са неминуеми.
Контекст, който непременно трябва да бъде отчетен, е сложната плетеница от
партийни претенции и взаимоотношения
На първо четене се забелязва ясно разпределение на секторите в съотношение две към едно – вътрешен ред и сигурност и външна политика за ГЕРБ, отбрана и въоръжени сили – за ОП. Предвид неразривните връзки между втората и третата област обаче сериозно предизвикателство ще е координирането на изявленията и практическите действия. Тук допълнителен усложняващ фактор ще бъде обстоятелството, че новият министър на външните работи е пълен фигурант и реално тази сфера ще е на ръчно управление на министър-председателя. Да не говорим за абсурдното разпределяне на различните "европейски въпроси" между трима министри, от които двама и вицепремиери. Освен това чрез Владислав Горанов ГЕРБ държат най-важното "кранче" – финансите, които в България винаги са решаващ краен фактор за стимулиране или ограничаване на политиките.
Няма как да се избегнат и ясно откроилите се в последната година и в хода на предизборната кампания различия в редица виждания на ГЕРБ и патриотите относно геополитическата ситуация, необходимите мерки и тяхната приоритетност. Това започна да личи още от първите изявления на редица от членовете на кабинета. Някои от важните за ОП намерения трудно ще бъдат преглътнати от ЕНП и брюкселската бюрокрация, а негативните реакции оттам са изключително болезнена тема за ГЕРБ. Предстои балансиране по ръба на бръснача.
Накрая, очакванията за бъдещите действия на правителството в очертаните три области не могат да пренебрегнат амбициите на
политическите лица
избрани в кабинета. Достатъчно е да се ограничим до изявленията на новия вицепремиер и военен министър Красимир Каракачанов, който само за два дни изрази позиции, вероятно силно притеснили както коалиционните, така и евроатлантическите партньори. А и повечето от нещата, които заяви Каракачанов, не само са оправдани, но и се подкрепят от мнозинството български граждани.
Ето няколко примера. Досега заплахите към България традиционно се изчерпваха с три източника – конфликта между Русия и Украйна, войната в Сирия и свързваната (неправилно) главно с нея бежанска вълна и отскоро ситуацията в Турция. Каракачанов е първият български политик на такъв ключов пост, който в прав текст призовава да видим "какво се случва в Македония, в Косово, в Албания, дори малко по на запад в Босна и Херцеговина”.
На второ място, военният министър доста свободно интерпретира оповестената програма за управление, като изведе на преден план три акцента: военно обучение в училищата, повече възможности за доброволна служба и разработване на проекти, свързани с наборната военна служба. В действителност в цитирания документ няма нито дума за наборната служба.
Трето, Каракачанов открито се противопостави на политико-идеологическите внушения на бившия държавен глава Плевнелиев за приоритет на геополитическите съображения при избора на нов изтребител за българската авиация. Военният министър видимо взе страната на президента Румен Радев, като заяви, че приемливата подредба на аргументите е: първо, експертно-технически, второ, финансови и едва накрая политически. В допълнение, Каракачанов направи ясен намек по отношение на икономико-политическите лобита, които се опитват да овладеят апетитните програми за превъоръжаване на армията.
Ако прибавим и други очертаващи се "персонални напрежения" в кабинета (например заради усилията на Цветан Цветанов да наложи пълен контрол над МВР), политиките на правителството в сферата на външната политика, обществения ред и сигурността вероятно ще бъдат обречени на сътресения и непоследователност, следователно на ниска ефективност.
