Майките ще чакат по цели петилетки, за да получат издръжката за децата си от "бившите" си. Работниците все по-рядко ще доживяват да вземат дължимите заплати от бившите си работодатели. Малките фирмички ще могат по-скоро да фалират, отколкото да си получат парите за предадената по договор стока. Кредитите ще са скъпи, защото банките ще отчитат, че ги дават в държава с висок риск да не бъдат върнати. Ще поскъпват и токът, и парното, защото загубите от несъбираемите вземания на задлъжнелите абонати все някой трябва да ги поеме и плати…
Това е "обратната страна на медала", до която може да доведат законодателните предложения на Мая Манолова "за ограничаване на правомощията на ЧСИ, на фирмите за бързи кредити и монополите", които тя представи преди седмица – поне така твърдят хората, които си вадят хляба с принудително събиране на задължения.
За тази обратна страна обаче никой не говори. Освен неколцина "лоши" съдебни изпълнители, които в прав текст предупреждават: това, което Манолова предлага, ще затрие не само частното, но и държавното съдебно изпълнение. Защото Гражданскопроцесуалният кодекс (ГПК) се прилага от всички. Поправките на Манолова няма да спрат нито банките, нито фирмите за бързи кредити, нито монополистите – както става обикновено, те ще му намерят цаката, каквото и да се случи, и техните печалби няма да намалеят. Просто загубите и рискът ще се прехвърлят на гърба на редовните платци. Но ще пострадат частният дребен бизнес и обикновените хора, които се обръщат към ЧСИ-тата, за да си съберат издръжките, наемите или заплатите, казват съдебните изпълнители.
Дали ЧСИ-тата са прави – ще покаже времето. И то ако законопроектът за промени в ГПК, представен от Манолова, въобще мине през Народното събрание. Защото по-голямата част от предложенията в него са стари, търкалят се в общественото полезрение от години и вече неведнъж са били внасяни в парламента, но никога не са успявали да "минат" и да се превърнат в закон.
Сегашният проект на Манолова вече бе внесен в парламента от БСП. Но дали този път ще получи благословията на депутатите и ще се превърне в закон зависи от куп условности, включително и политически. А е любопитно и как ще гласуват сега патриотите, които в миналия парламент бяха сред най-яростните поддръжници на идеята да се даде повече защита на длъжниците и да се "озаптят" частните съдебни изпълнители. Сега обаче те са в ново качество – на управляващи държавата.
В проекта на Манолова безспорно най-спорна (и най-стара) е идеята за премахване на привилегията на банките да си вадят заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по "бързата процедура", при това само въз основа на извлечения от собствените си счетоводства. Въпросът е изключително дискусионен: от една страна, банките настояват, че тази привилегия им е необходима, за да бранят финансовата и банковата стабилност в държавата. От другата обаче стоят вече цели камари съдебни решения, с които същите тези банки са осъдени да връщат пари на своите клиенти: заради неравноправни (следователно нищожни) клаузи в договорите, въз основа на които са им начислявали лихви. Колизията между интересите, а и между правата на банките и длъжниците, е факт. Както е факт и това, че срещу този текст (в чл.417, т.2 от ГПК) "се стреля" почти от 10 години, но никога досега предложение да се отнеме привилегията на банките не е успявало да "пробие" в парламента. Включително и в "мекия" си вариант: възможността за бързо изваждане на изпълнителен лист да остане, но длъжникът да може да възрази и така да блокира принудителното изпълнение – поне докато траят съдебните дела.
Но ако спорът с банките все пак засяга един ограничен кръг от хора, то една от другите идеи на Манолова засяга всички: както трезорите, така и фирмите, а и работниците без заплати и "отчаяните съпруги" с несъбраните издръжки. Става дума за предложението да се даде възможност на длъжниците да обжалват оценките, с които съдия-изпълнителите вадят имуществото им за продан. А освен това – да обжалват и още куп действия и актове от хода на производството: отказите за спиране и прекратяване на изпълнението, отказите за замяна на начина на изпълнение и други. Предвижда се и разширяване на възможностите за обжалване пред т.нар. "трети лица" в изпълнителното производство – тези, които не са длъжници, но правата им са засегнати в него.
Оценката няма такова значение, защото имуществото се продава на търг – при това публичен и разгласен в национален мащаб. И ако има мераклии да купуват, цената може да надхвърли в пъти първоначалната. Проблемът е в това, че купувачи няма, а с по-високите оценки той няма да бъде решен, казват съдебни изпълнители. Те предупреждават и че въвеждането на толкова много нови възможности за обжалване на действията им ще доведе дотам, че изпълнителните производства пак ще почнат да се точат с години по различните съдебни инстанции – така, както беше преди промените в ГПК през 2008 година. И че ако за длъжниците обжалването може да се окаже шанс – ако не да се спасят, то поне да забавят изпълнението срещу имуществото си – за изрядните кредитори и особено за тези с малки материални възможности това ще означава много загубено време и още потрошени пари по адвокати и дела, при това без гаранции те някога да им бъдат върнати.
Ако има нещо, в което Манолова обаче безспорно е права, то е, че е проблем с призоваването на страните. И че възникват абсурдни ситуации: като например да те осъдят не само без да знаеш, но без дори да дължиш (например заради запис на заповед, която никога не си подписвал). А за такива "инциденти", които всъщност са си откровени престъпления – постоянно научаваме от новините.
Но истината е, че и тук трябва да се търси баланс. Защото проблем с призоваването има не само в случаите, в които никой не си дава зор да търси длъжника, а и тогава, когато той напълно съзнателно се крие от кредиторите си.
Според Манолова "проблемът е в действащата законодателна уредба и в липсата на достатъчно гаранции, че длъжникът ще бъде намерен и уведомен, за да може своевременно да защити своите права". Затова тя предлага няколко мерки, от които депутатите да могат да избират. Първият вариант е в заповедното производство да се забрани въобще да се залепват уведомления по вратите на длъжниците. Другата идея пък е да се удължи срокът за призоваване и да се изискват повече усилия от призовкарите – те да са длъжни да отидат до адреса минимум три пъти в различно време. Предлага се също да се вмени в задължение на съда да прави служебна проверка за наличие на други адреси за призоваване на ответника – сега това "издирване" е "грижа" на ищеца. Освен това Манолова предлага призовки и съобщения до длъжника да могат да се връчат и по местоработата му – чрез работодателя. А ако все пак всичко това не даде резултат и длъжникът в крайна сметка не бъде издирен, да бъде представляван пред съда от "особен представител" (б.ред. назначен от съда адвокат). В този случай хонорарът, който накрая осъденият ще трябва да плати за тази "услуга", да е по-нисък от обичайните адвокатски възнаграждения: в размера, определен за служебните защитници по Закона за правната помощ.
Това са трите най-дискусионни поправки в ГПК, за които настоява Манолова. Тя има своята мотивация да ги предложи: "Само за първите четири месеца на 2017 г. са постъпили 536 жалби в институцията срещу частни съдебни изпълнители, 138 срещу банки и небанкови финансови институции, 1306 срещу монополни дружества.
В повечето случаи, с които гражданите сезират омбудсмана, дори не става въпрос за лоши практики, а направо за злоупотреба с права. Както посочват самите жалбоподатели, ограбването им става, като са осъждани, без да бъдат уведомени за водените срещу тях производства, дълговете им са нараснали многократно поради начислените високи лихви, разноски и такси, за незначителни по размер задължения са запорирани едновременно трудови възнаграждения, пенсии, земеделски земи и моторни превозни средства, имоти са продавани на безценица и по този начин са разсипани стотици човешки съдби…", констатира омбудсманът.
Тепърва обаче се очаква по предложенията й да дадат своите становища и тези, които биха били засегнати от тези промени: очаква се да има реакция от Камарата на частните съдебни изпълнители, от неправителствените организации, от правосъдното министерство, от други засегнати.
Хубавото е, че поне този път обсъждането на всичките "за" и "против" промените, които предлага Манолова, няма да се прави в навечерието на избори. А това дава шанс популизмът в дебатите да бъде сведен до минимум. Но това е само шанс…
По-строги наказания и повече контрол за ЧСИ-тата
Някак встрани от общественото внимание останаха няколко други предложения на Манолова – за промени в Закона за частните съдебни изпълнители и в Закона за съдебната власт – в частта за държавното изпълнение. А те са важни, даже много.
Омбудсманът предлага промяна и в Закона за частните съдебни изпълнители. В която залага три основни момента: завишаване на контрола върху дейността на изпълнителите от страна на министъра на правосъдието, завишаване на санкциите при извършено нарушение и свиване на финансовите им постъпления – все предложения, от които съдебните изпълнители логично няма да останат доволни.
Какво предлага Манолова? В момента дисциплинарната комисия, която следи за законността в действията на частните съдебни изпълнители и им налага наказания, се състои от осем души, половината от които се предлагат от министъра на правосъдието, а другата половина – от Камарата на ЧСИ. Омбудсманът обаче иска комисията да стане от девет души, като шест от тях да бъдат посочени от министъра. А това вече означава далеч по-сериозен контрол върху изпълнението от страна на изпълнителната власт.
Освен това се иска и вдигане на наказанията: минималното наказание за прегрешение на ЧСИ да бъде 1000 лв., вместо сегашните 100 – наистина смешна сума в сравнение с постъпленията на ЧСИ-тата. А когато се установят сериозни нарушения и се стигне до временно лишаване от права – то да става минимум за три години вместо за една, както е сега.
"Необходимо е да се засили контролът върху дейността на частните съдебни изпълнители, като се увеличи съставът на представителите на Министерството на правосъдието в дисциплинарната комисия, вземаща решения за налагане на дисциплинарни наказания на частни съдебни изпълнители, както и да се предвидят по-строги санкции при установени нарушения", казва Манолова.
С последните две предложения обаче се бърка доста сериозно в приходите на съдебните изпълнители: с първото Манолова настоява длъжникът да не плаща тежката пропорционална такса (тя се начислява като процент върху материалния интерес по изпълнителното дело), ако плати задължението си в срока за доброволно изпълнение. И второто: сборът от всички такси по изпълнението да не надвишава размера на задължението.
