След известни колебания американският президент Доналд Тръмп направи своя избор. Той реши да подкрепи с оръжие сирийските кюрди, подготвящи се да превземат Рака, столицата на "Ислямска държава". Решението му отговаря на интересите на страната, но последиците от него ще се отразят както на отношенията между Съединените щати и Турция, така и на бъдещето на следвоенна Сирия.
В продължение на близо две години САЩ се опитваха да балансират между кюрдите и Анкара, като търсеха начин да подпомагат кюрдските военни усилия и в същото време да запазят добрите отношения с турските си съюзници, засилвайки военното и разузнавателното сътрудничество. Въпреки усилията им в един момент стана ясно, че единственият начин да се спечели благоразположението на турския президент Реджеп Ердоган е да му бъде предаден живеещият в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен, обвиняван, че стои зад опита за преврат от миналото лято. Отказът на Вашингтон да го направи вече вдигна достатъчно градуса на напрежение, като откъм Турция се чуха намеци, че дори ЦРУ е замесено в неуспешния пуч. С последното решение на Тръмп обаче има опасност пропастта между двете страни да зейне непреодолимо.
В какви конкретни стъпки това ще се реализира, е трудно да се прогнозира (например дали ще бъде спрян достъпът на американски самолети до въздушната база в Инджирлик), но няма съмнение, че новият американски президент ще изгуби всякакъв кредит пред управляващите в Анкара, които до неотдавна бяха склонни да хвърлят вината за влошаването на двустранните отношения на Барак Обама. Впрочем съветничката на Обама по националната сигурност Сюзън Райс е предложила на наследника си на поста Майк Флин решението за въоръжаването на кюрдите да бъде поето от отиващата си администрация, за да може новата да започне начисто, но Флин отклонил предложението й, твърди бившият специален пълномощник на Пентагона за Близкия изток Ендрю Ексъм.
Решението на Тръмп означава и че Съединените щати се отказват от свалянето на Башар Асад. В интерес на истината във Вашингтон отдавна са наясно, че при солидната подкрепа, получавана от Москва, сирийският президент не е застрашен, но подписът под заповедта за въоръжаване на кюрдите може да бъде тълкуван като официално признаване на статуквото. Така наречените сирийски опозиционни групи, които Америка повече или по-малко подкрепяше по-рано, гледат на кюрдските "Сили за защита на народа" като на съюзник на режима в Дамаск. Въпреки че не е известно официално между тях да са сключвани някакви споразумения, те не само че не се сблъскват помежду си, но често действат в синхрон като в превърналия се в емблематичен Алепо.
Колкото до Турция, тя се стремеше към свалянето на Асад, само че в крайна сметка го изтъргува срещу руската благословия да вкара войски в Северна Сирия. Другояче стои обаче въпросът за кюрдите – създаването на тяхна автономия под каквато и да е форма на сирийска територия се възприема от Турция като пряка заплаха срещу нейната сигурност, застрашаваща дори териториалната й цялост. Ситуацията е такава, че след войната няма да има смяна на режима в Дамаск, но и Башар Асад никога повече няма да е в състояние да си върне контрола над цялата сирийска територия. Най-големият кошмар за Анкара изглежда неизбежен и за сбъдването му Вашингтон ще има сериозна заслуга. Така че ако иска да спаси американско-турските отношения, Доналд Тръмп ще трябва да направи чудеса по време на предстоящото на 16 май посещение на Реджеп Ердоган във Вашингтон.
