Асоциацията на индустриалния капитал в България иска да се премахне минималната работна заплата за цялата страна и да се развие колективното трудово договаряне по икономически дейности. Това каза председателят на АИКБ Васил Велев на открито за медиите заседание на Управителния съвет на Асоциацията. От ръководството обясниха, че предвиденото увеличение на минималната заплата не е обсъдено между властта и бизнеса, а управляващата партия е забравила обещанията си към работодателите.
"България е с петата най-висока минимална работна заплата спрямо БВП в ЕС. В Румъния МРЗ е 217 евро, докато медианната стойност за това съотношение у нас е 241 евро. Според данни на Международния валутен фонд България е сред най-потърпевшите от емиграцията от Изток на Запад. Броят на заетите в България намалява с 15 хиляди, а работната сила със 73 хиляди през 2016 г. Основната причина е емиграцията, но проблемите са много по-високи от скока на минималната работна заплата", добави Велев.
Според данните за последните 10 години средната работна заплата се е повишила 2,5 пъти, докато производителността на труда към 2013 г. в страната ни е била едва 15% от производителността в ЕС.
От презентацията на Васил Велев стана ясно, че доходите на работещите в страните от ЕС без регламентирана минимална заплата са 1.6 пъти по-високи, а безработицата е 1.4 пъти по ниска.
От АИКБ уточниха, че редица важни теми остават в сянката на спора за минималната работна заплата. Например осигуряването на човешки ресурси за икономиката чрез образованието. Асоциацията предлага хората, които получават висше образование в рамките на държавната поръчка, да имат ангажимента да работят в България или за български компании в определен период от време. За техническите специалности пък трябва незабавно да се осигурят финансови ресурси за стипендии, както за учащите висше, така и тези учащи средно професионално образование.
Работодателската организация настоява да се осигури човешки ресурс за икономиката и чрез мерки спрямо трудовата миграция – радикална промяна в подхода към легална миграция. Според АИКБ е необходимо българските власти да разширят обхвата на "синята карта" и да се приемат висококвалифицирани специалисти от страни, които не членуват в ЕС.
От Асоциацията призоваха и да се намали административната намеса на пазара на труда и да се подобри трудово-осигурителното законодателство, бизнес средата и конкурентноспособността на българските производители.
Също така бизнесът се противопоставя на назначението на Красимир Първанов за заместник-министър на енергетиката. "На съвестта на този господин до голяма степен се дължи фактът, че ние всяка година плащаме 750 милиона лева над пазарните цени за ВЕИ генератори на енергия у нас", обясни още Васил Велев
Ръководството на АИКБ е на мнение, че управляващите трябва да гарантират предприемането на всички необходими мерки за присъединяването ни към валутно-обменния механизъм ERM II през следващата година. Да се приеме нова енергийна стратегия, а регулаторните режими да бъдат сведени до минимално изискуемите от европейското законодателство.
