В една от ключовите страни за раздирания от конфликти регион на Близкия и Средния изток, притежаваща четвъртите нефтени запаси в света – Ислямска република Иран – се провеждат избори за президент. От това кой ще бъде следващият държавен глава зависи съдбата на споразумението за иранската ядрена програма от 2015 г., бъдещите отношения между Техеран и Вашингтон, както и в каква посока ще поеме икономиката на тази държава. Вотът ще се отрази и на немаловажния въпрос кой ще бъде наследникът на 78-годишния върховен водач аятолах Али Хаменей, тъй като президентът има важна роля в определянето му.
Преди четири години иранците подкрепиха със значително мнозинство обещаващия да разреши проблема с ядрената програма и да подобри състоянието на икономиката Хасан Рохани. Днес ентусиазмът им е намалял и това дава шансове на главния консервативен съперник на Рохани – Ебрахим Раиси. Основното обвинение на консерваторите към сегашния президент е, че е придал прекалено голямо значение на ядреното споразумение и не е успял да накара западните страни да изпълнят задължението си да се откажат от санкциите. Вода в тяхната мелница наливат и изявленията на американския президент Доналд Тръмп, че ядрената сделка е "най-лошото споразумение, сключвано някога".
Изборите противопоставят две гледни точки. Едната, тази на Рохани, е за реинтегриране на Иран в световната икономика, прагматична външна политика и по-малка намеса на властите в личния живот на хората. Другата, на опонентите му, се застъпва за икономическа самодостатъчност, идеологизирана външна политика и строго съблюдаване на ислямските правила от гражданите.
Конкурентът на Рохани, 57-годишният духовник от среден ранг Ебрахим Раиси, е бил правосъден министър между 2014 и 2016-а. Смята се, че е в близки връзки с аятолах Хаменей и че е негов фаворит, макар че върховният водач никого не е подкрепял публично. Слуховете определят Раиси дори и за евентуален наследник на Хаменей. Въпросът е дали 69-годишният умерен духовник Хасан Рохани, някогашно протеже на покойния аятолах Хашеми Рафсанджани, ще се справи с него. Рохани е заемал всякакви ключови постове в Иран и по думите на политолога Мохсен Милани е "квинтесенция на прагматизма в революционна система, често поощряваща екстремизма".
Стратегията на сегашния президент бе да представи изборите като референдум за ядреното споразумение. По неговите думи то е предотвратило война със Съединените щати и Израел, с което се внушава, че опасността от такава ще се повиши, ако бъде избран съперникът му. Специално по този повод аятолах Хаменей изтъкна, че твърдението, че споразумението е предотвратило война, не е вярно.
Раиси не можеше директно да атакува сделката – тя е одобрена от върховния водач, въпреки становището на много от съмишлениците му, че е капитулация пред Запада. Затова той се фокусира върху прилагането й и икономическите последици от нея. Главната му критика към Рохани е, че преувеличава ползите и че е пожертвал в нейно име основни принципи, докато Вашингтон е запазил санкциите, включително и тези върху иранските финансови институции.
Ебрахим Раиси се опита да представи изборите като референдум за икономическото състояние на Иран и да се възползва от широкото недоволство от слабия растеж, високата безработица и инфлация, засилващото се неравенство в доходите и корупцията. Сред обещанията му фигурират парични помощи за нуждаещите се и държавни стимули за растежа.
В своя защита Рохани изтъкваше, че според МВФ иранската икономика е отбелязала 7.4 на сто растеж от подписването на споразумението през лятото на 2015-а досега (като дотогава е имало рецесия), износът на нефт се е увеличил с повече от 1.4 млн. барела на ден и са подписани многомилиардни контракти с гиганти като "Боинг" и "Еърбъс". Въпросът е доколко сухите факти, изтъквани от президента, са убедили разочарованите иранци, които очакваха повече от ядреното споразумение.
