Броени месеци преди изборите за нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) конфликтът в сегашния съвсем истеризира. Източник на енергия в него е скандалът "Герговгейт", който малцинството в съвета експлоатира до дупка, за да уязви мнозинството начело с главния прокурор Сотир Цацаров. Залогът обаче вече не е само съдебната власт, а цялостната политическа обстановка при старта на кабинета "Борисов-3", в чиито реформаторски подмятания никой не вярва.
Сблъсъците около разговора в ЦУМ между Гергов, Цацаров и собственика на "Овергаз" Сашо Дончев се превръщат в дълготраен сериал подобно на "Яневагейт". Този път лидерът на опозицията във ВСС Лозан Панов е готов да стигне по-далеч. След като провидя стила на мафията в протеста с "одрани, окървавени агнешки главички" и изрази притеснения за живота си, Панов провокира президента Румен Радев да се намеси по случая. При това не само с позиция, а "в качеството си на арбитър да сформира специална комисия, която да разследва срещата на Цацаров и Дончев в офиса на Гергов".
Ходът на Панов е обясним, след като мнозинството във ВСС отказа да започне проверка по случая. Подобна комисия обаче надали е от полза за Радев, а и няма такива правомощия. Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) се позова на текста, според който държавният глава олицетворява единството на нацията, но той е крайно недостатъчен, за да стане основа за удовлетворяване на подобно искане. Логиката е, че щом президентът изпълнява регулативни функции по отношение на другите държавни органи, нямало пречка да упражнява и "извънконституционна намеса при определени политически ситуации".
В подкрепа на искането е посочено Решение № 25 от 1995 г. на Конституционния съд по искане на депутати за тълкуване на президентските правомощия. Това решение обаче също не върши работа, тъй като в него тогавашният държавен глава Желю Желев е в съвсем различна позиция. В онзи случай той бе атакуван за свои изявления, с които проявява предпочитанията си към определена политическа сила, за която призовава публично избирателите да гласуват. Тогава конституционните съдии решиха, че президентът е висш едноличен държавен орган и олицетворява единството на нацията, без да е деполитизиран. Признато беше правото му да издава актове със съществени политически последици, да прави изявления и обръщения с важно политическо значение. Сред тях не може да влезе обаче сформиране на комисия с разследващи функции по отношение на действия на представители на съдебната власт.
При действието на сегашната конституция и конституционна практика подобна теза просто не може да бъде защитена. Затова авторите на писмото прибягват до теоретичното понятие за "активeн арбитраж" от страна на държавния глава, оприличаван на "четвърта власт". "Конституцията на Република България, без изрично да визира "арбитража", който президентът на републиката има като умиротворител и като балансьор сред трите власти, съдържа това разбиране", пише в писмото.
Целта Радев да бъде провокиран да вземе отношение по скандала обаче е напълно легитимна. Новият президент направи някои заявки, че ще се ангажира със съдебната реформа, но те са твърде неубедителни и непоследователни. Тонът на подписаното от Лозан Панов писмо загатва достатъчно ясно недоверието към държавния глава в тази насока. Радев е предупреден, че ако скандалът бъде оставен без правни последици, това би довело до дълбоко накърняване на доверието на българските граждани в съдебната система. Състоянието на институционалното доверие в страната е оценено като "пред пълен срив", имало опасност от "имиджова катастрофа с дългосрочни последици" пред европартньорите.
Радев едва ли се е зарадвал на назидателния тон, с който свързват правомощията му "с характера на самия президент". "При един слаб като личност президент "силните" правомощия ще бъдат "слаби". И обратното. При един президент, притежаващ воля и характер, "слабите" правомощия могат да се изпълнят с истинска мощ. Следователно личността на президента неизбежно преминава в предоставените му правомощия, за да им придаде собствените си качества. Известно е, че силата на президентските правомощия е не толкова в самите тях, колкото в морално-политическия и волеви характер на онзи, който ги осъществява", пише в писмото.
Писмото на Панов до президента беше съчетано с отворено писмо на адвокатите от опозиционната формация Инициативен комитет за адвокатска реформа (ИКАР). В него прокурорската колегия на ВСС и министърът на правосъдието Цецка Цачева бяха призовани да започнат процедурата за предсрочно освобождаване на главния прокурор, което поиска вече членът на ВСС Калин Калпакчиев. В писмото състоянието на съдебната система е окачествено като унизително, правото – като "натикано в ъгъла", а компетентните институции са обвинени в пълно завоалиране на проблемите. Отправен е и призив Висшият адвокатски съвет и всички адвокатски колегии в страната да заемат позиция по случая.
Отговорът на кръговете зад Цацаров, разбира се, не закъсня. Румен Радев реагира с недоумение защо съдия номер едно го призовава да наруши конституцията. По отношение на цитираното от Панов решение на Конституционния съд Радев беше подготвен от екипа си – формите на допустимата президентска намеса в подобни случаи се ограничават до устни и писмени изявления. "Президентът, съгласно правомощията си, не е следовател или разследващ орган", заяви държавният глава. И отсече за капак, че "в дневния ред на България не са крамолите във Висшия съдебен съвет".
Министърката на правосъдието Цецка Цачева също отказа да се занимава със скандала – с довода, че не може да си позволи намеса в съдебната власт. Цачева обаче с удоволствие си позволи язвителен тон срещу Панов и компания – "тъжно" било проблемите да се изнасят в Брюксел. "Има хора, които считат, че това е начинът, по който следва да се решават проблемите на съдебната система. Бих казала и обратно – без проблеми на съдебната система те не биха могли да съществуват", коментира правосъдната министърка. А предшестваничката й Екатерина Захариева, която сега е вицепремиер с ресор съдебна реформа, изрази опасенията си от компрометиране на избора на следващите кадровици.
Последва молба на Панов за среща с премиера Бойко Борисов, която последният прие. От ВКС обявиха, че "двамата ще обсъдят взаимодействието между трите власти с оглед на последните събития в съдебната система, както и евентуални законодателни и конституционни промени, свързани с функционирането на Република България като правова държава". Междувременно Калпакчиев и представляващият ВСС Димитър Узунов се скараха люто по време на телевизионно предаване. Дясната ръка на Панов обяви, че срещу него се води кампания за дезинформация, а Узунов контрира с довода, че Цацаров е получил вот на доверие от съвета, "без значение дали това се харесва на Калпакчиев или на хората зад него".
В тон с предишни свои изказвания Димитър Узунов пък описа "изконната мечта" на опозицията – "отстраняването на главния прокурор и овладяването на прокуратурата". Според представляващия ВСС тъкмо затова била създадена и партията "Да, България" начело с бившия правосъден министър Христо Иванов. В добавка Узунов, известен като "човека на Бойко" в съвета, изрази увереност, че "президентът е разумен човек и мисля, че няма да се подведе по интригата на Лозан Панов".
И прокуратурата не закъсня да удари противниците си с позиция, в която клейми Лозан Панов за отправени от него "несправедливи и неетични внушения" за работата на държавното обвинение. Панов компрометирал честта и достойнството на прокурорите, изразявал неуважение към труда им и сериозно и целенасочено увреждал престижа на тази професия. В позицията са цитирани позитивни за държавното ни обвинение констатации в доклада от проверката на европрокурорите и поставен въпросът "дали председателят на ВКС би се произнесъл обективно, когато правораздава по дела, образувани по актове на същата тази прокуратура, чиито действия изначално окачествява като несъобразени със закона".
Цацаров реагира своевременно и във връзка с друг сюжет – след интервю на адвокат Ирена Савова в медиите, свързвани с бизнес депутата Делян Пеевски. Главният прокурор разпореди проверка на твърденията й за предлагана "приятелска помощ" по дело във ВКС. Савова твърди, че "колеги", които не е срещала в съдебните зали, й предлагали "приятелска помощ" за решаването му в нейна полза срещу 10% от материалния интерес. Тя отказала и получила имейл с определение на съдебния състав за отказ да бъде допуснато касационно обжалване. В имейла, изпратен от адрес [email protected]., пишело следното: "Адв. Савова, отхвърлихте топоферта, сега четете и ревете".
От ВКС също реагираха светкавично с настояване за прокурорска проверка. От съда посочиха, че домейнът му е vks.bg, няма електронна поща в mail.bg и "имейлът, от който е получила писмото, не е на съда". Изложени бяха и фактите по делото, които пораждат силно недоверие в мотивите на Савова. Става въпрос за неин спор с МБАЛ "Хасково" АД за дължим адвокатски хонорар по водено от нея дело с голям материален интерес. Адвокатката твърди, че има да взема от болницата 516 769.10 лв. за процесуално представителство в гражданскоправен спор за собственост върху имоти.
Първата и втората съдебни инстанции преценили, че искът на Савова за хонорара е основателен до размера на 26 531.46 лева. След като касационната й жалба не е допусната за разглеждане, тя внася искане за допълване на постановеното определение. Изпраща и писмо до Лозан Панов с въпросния имейл, като иска делото да бъде разпределено на друг състав. На практика това представлява искане за отвод, което е уважено. Трите съдийки в състава не крият обаче гнева си в мотивите за отвода. Посочват последвалата писмото на Савова медийна кампания и смятат поведението на Савова за "недопустимо и далеч надхвърлящо етичните стандарти".
