Политиците могат и никога да не успеят да вкарат България в Шенгенското пространство. Или в еврозоната. Но все пак поне в един сектор страната ни се подреди на върха на европейския елит. Става дума за изключително специализирания и консервативен пазар на печатането на евробанкноти.
На 15 май 2017-а Българската народна банка обяви, че печатницата "Обертюр Фидюсиер" АД – София, в която тя е съакционер с френската компания Oberthur Fiduciaire SAS, е получила акредитация от Европейската централна банка, за да отпечата евробанкноти. Това дава право на българо-френското дружество да участва в търгове, провеждани от централните банки на страните от еврозоната, за производство на евробанкноти. Уникалното в случая е, че заедно с Полша страната ни е единствената извън групата държави от еврозоната, която разполага с дружество, притежаващо право да произвежда купюри с номиналите на единната европейска валута. Веднага трябва да кажем, че получаването на акредитация още не означава, че споменатата печатница в България, в която френската фирма е мажоритарен собственик, а БНБ притежава миноритарен дял, ще печата евро. За да стигне дотам обаче, първо трябва да спечели поръчка за изработване на емисия от банкноти на някоя от централните банки на държавите от еврозоната. Но даже самият факт, че "Обертюр Фидюсиер" АД – София, е получила правото да участва в подобни търгове, е огромно постижение. Още повече че по стара българска традиция навремето
създаването на това дружество бе полято с политическа помия
Това, естествено, постави под въпрос осъществяването на този проект.
Ще припомним за какво става дума. През юли 2013-а Румен Петков – бивш министър на вътрешните работи и близък съратник на бившия президент и лидер на АБВ Георги Първанов, се появи на телевизионния екран с уж скандалната новина, че се готви скрита приватизация на дружеството "Печатница на БНБ". В типичния за последните години интригантски стил Петков заяви, че става дума за огромен скандал, за някаква страшна по мащабите си далавера и едва ли не за някакви тъмни сделки, замислени от ръководството на Централната банка. Пак в стила на времето след това негово изявление се вдигна страхотна политическа олелия. Прокуратурата също запретна ръкави и започна предварителна проверка. А ръководството на БНБ бе принудено в пълен състав да се яви в парламентарната Комисия по бюджет и финанси и да обяснява пред депутатите какви ги върши. Без значение, че според Закона за БНБ и по правилата, вписани в Устава на ЕЦБ, които са задължителни за взаимоотношенията между БНБ и политическите власти в България, нашата Централна банка не дължи обяснения пред политиците, когато извършва сделки със своето имущество и те са в рамките на законността. Казанът с политическите нечистотии за пореден път бе излян върху главата на БНБ. Е, какво значение има, че ставаше въпрос за сделка на един много чувствителен пазар – играчите му бягат от скандали и популистки екшъни като дявол от тамян. Защото става дума за пазара на печатане на пари. Само ще кажем, че в световен мащаб има три глобални частни компании, които играят на него, и това са "Гизике", "Франсоа Обертюр" и "Де ла Рю". Определено бе търговски успех, че БНБ бе привлякла една от тези компании за мажоритарен собственик в нейната печатница. С идеята съвместното дружество да поеме бизнеса с изработването на банкноти, да го запази като високотехнологичен бизнес в България и да го развие до най-високите международни стандарти.
Как се стигна до подобна сделка?
Както обясни през 2013-а пред парламентарната Комисия по бюджет и финанси тогавашният управител на Централната банка Иван Искров, сделката с французите предвиждаше съществуващото по онова време дружество "Печатница на БНБ", образно казано, да бъде разделено на две части. В едната, която запазва името "Печатница на БНБ" и остава под пълния контрол на Централната банка (Министерството на финансите е миноритарен собственик с малък процент от акциите), щеше да бъде запазено производството на ценни книжа и лични документи. А сградите и производствените линии, свързани с изработването на банкноти, според замисъла трябваше да влязат в съвместното дружество "Обертюр Фидюсиер" АД – София, което БНБ предвиждаше да създаде заедно с французите. Обсъждането на такова разделение на бизнеса е започнало от 2007-а насам, когато новопроизвежданите всяка година емисии от български банкноти са започнали да намаляват чувствително. По тази причина по-голямата част от приходите на печатницата идвали от производството на ценни книжа. Тези от производството на парични знаци са били не повече от 20 процента. Но пък с изработването на банкноти са били свързани около 29% от разходите.
Ръководството на БНБ пресметнало, че средногодишно загубата за "Печатница на БНБ" от производство на пари е 1.2 млн. лева. Освен това технологичното състояние на дружеството през 2013-а изисквало в него да бъде направена инвестиция от близо 44 млн. лв. за закупуване на нови машини.
Не на последно място, рентабилността на една такава инвестиция е изисквала отпечатването на 600 до 800 млн. броя банкноти годишно, но нуждите на БНБ са били десетократно по-малки. Точно по тези причини УС на БНБ решил да създаде съвместно дружество с "Франсоа Обертюр".
Параметрите на сделката
бяха обявени през октомври 2013-а. Според тях капиталът на новата компания "Обертюр Федюсиер" АД – София, бе 63.45 млн. лева. Французите получиха 70% от него чрез дъщерното си дружество в Белгия "Франсоа Шарл Обертюр Интернешънъл", а останалите 30% останаха за "Печатница на БНБ".
Според подписания договор всички важни решения за бъдещето на фирмата се вземат с одобрението на 75% от гласовете в общото събрание. Освен това според устава на създаденото тогава съвместно дружество акциите му са винкулирани. Това ще рече, че ако французите решат да продадат целия си дял или част от него, първо трябва да го предложат на българския си съдружник.
Договорът за създаването на "Обертюр Федюсиер" АД – София, не задължаваше БНБ да печата левовете в нея. Нещо повече – за да изработва нашенски банкноти, българо-френското дружество трябваше да се явява и да печели търговете, обявени от БНБ за такива поръчки. Това условие впрочем е валидно и до днес.
Тези, които нямат представа какво е бизнесът с печатането на банкноти в глобален мащаб, трябва да знаят няколко факта. Според информацията, изнесена през 2013-а от БНБ, когато е правена сделката за създаване на съвместното дружество, годишно в света се печатат 180 млрд. броя банкноти. От тях 20 млрд. се разпределят на пазарен принцип между частните дружества, които са се специализирали в този бизнес: германската "Гизике", френската "Франсоа Обертюр" и британската "Де Ла Рю". От тези 20 млрд. броя банкноти французите печатат между 4 млрд. и 4.5 млрд. броя парични знаци, емитирани от 70 държави по света.
Резултатите от сделката
могат да се видят и оценят днес – четири години по-късно чрез нея България е една от двете държави извън еврозоната, които могат да получат поръчки за печатане на евро. А благодарение на създаването на съвместното дружество страната ни съхранява едно много високотехнологично производство.
За успеха на сделката говори и фактът, че самото дружество е разширило дейността си. За четиригодишния период, откакто съществува, броят на работещите в предприятието се е увеличил от 57 на 225. Ръководният персонал е изцяло български, а също специалистите и работниците.
Обемът на произведените банкноти, предназначени за международния пазар, за същия период е нараснал от 60 млн. броя банкноти средногодишно до 1 млрд. броя парични знаци. Като се има предвид, че произведените по поръчка на БНБ банкноти са само около 8% от този общ обем, излиза, че печатницата печели успешно поръчки за производство на емисии от националните валути на много други държави. Това всъщност е изключително голям пробив на иначе консервативния пазар за печатане на парични знаци. И недвусмислено означава, че съвместното дружество има перспективи за успешно развитие дори ако в близко бъдеще не спечели поръчки да печата евро.
