Защо Столичният общински съвет така скорострелно прие преди седмица програма за контрол на качеството на въздуха до 2020 година? Ако някой си мисли, че местните управници изведнъж са се загрижили за здравето на софиянци, дълбоко греши. За раздвижването им си има конкретна причина и тя е публикуваният неотдавна одитен доклад на Сметната палата, който доказва, че столичните власти не са направили почти нищо през годините, за да имаме по-чист въздух. Първата и най-стряскаща констатация на одиторите е, че кметството няма приета стратегическа програма за опазване на околната среда. Разработен е само проект с период на действие 2010-2020-а, но той не е приет от общинския съвет. От 2015-а пък чака за актуализация програмата за управление на качеството на атмосферния въздух. С други думи, вече две години и половина в София няма актуален план за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми. Или поне така беше до 18 май, когато местните началници в спешен порядък одобриха въпросния документ. Поради бързането конкретното обсъждане на набелязаните мерки нямаше, а няколко общински съветници директно признаха, че не са чели предложените им текстове. "Щеше да е чудесно, ако можехме повече да коментираме мерките, съжалявам, че не го направихме, надявам се някой друг път", обобщи ситуацията заместник-кметът по екологията Йоана Христова.
Председателят на групата на БСП Калоян Паргов обясни, че от 2011-а насам общината харчи милиони годишно, за да подобри въздуха, но той продължава да е опасно мръсен. Според анализа на Сметната палата за реализацията на "Програмата за намаляване нивата на емисиите и за достигане на установените норми за финни прахови частици (ФПЧ) и NO2 и управление на качеството на атмосферния въздух за периода 2011-2014-а" са изразходвани общо 612 935 491 лева. С тези пари са изпълнени 22 от общо 52 мерки. Благодарение на това средногодишната норма за концентрация на ФПЧ е постигната само в два от пунктовете за мониторинг на качеството на въздуха. В останалите нивата намаляват, но не достатъчно за покриване на нормите.
Внимание заслужава и становището на проверяващите, че за изразходваните средства няма обобщена информация и не се извършва счетоводно проследяване на изпълнението на дейностите по мерките, както са заложени в програмата.
Световната здравна организация и Европейската агенция по околна среда определят София за най-замърсената столица в Европейския съюз, а въздуха като опасен за здравето. Между 14 и 18 хиляди души умират в България поради високите нива на замърсяване. Тринайсет на сто от замърсеността на въздуха се дължи на автомобилите, като сред вредните емисии на първо място са фините прахови частици.
"Отговорност за управленските решения по смисъла на чл.6, ал.1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор през одитирания период носят: Андрей Иванов, председател на Столичния общински съвет за периода от 19.11.2007-а до 12.01.2012-а, Елен Герджиков, председател на Столичния общински съвет от 12.01.2012-а и понастоящем, и Йорданка Фандъкова, кмет на Столичната община от 23.11.2009-а", пише в доклада на Сметната палата.
Ако се върнем назад, ще видим, че след проведена процедура по Закона за обществените поръчки още през 2009-а е сключен договор с външен изпълнител за разработване на Програма за опазване на околната среда за времето от 2010 до 2020-а. Проектът й е публикуван на интернет страницата на кметството, съгласуван е с ресорните дирекции, със "Софийска вода" и с РИОСВ – София. След това, на 7 юли 2010-а, той е внесен за разглеждане в общинския съвет и е разпределен в съответните комисии. Но с писмо от 13 декември същата година заместник-кметът по направление "Зелена система, екология и земеползване" (тогава Мария Бояджийска) иска отлагане на гласуването. А през 2014-а е разработено и одобрено ново задание за разработването на такава програма с период на действие до 2025-а. Само че и до днес подобно нещо не е прието официално.
Колкото до споменатата "Програма за управлението на качеството на атмосферния въздух 2015-2020-а", нейното изготвяне е възложено на външен изпълнител с договор от 15 октомври 2015-а. Готовият проект е приет месец по-късно, след което е подложен на процедура за екологична оценка и за опазване на защитените зони. Само че крайният срок – 6 юли 2016-а, не е спазен и реално "творбата" е приета едва на 18 май миналата седмица. При тази ситуация малко странно звучат думите на кмета Йорданка Фандъкова, че това е най-важният документ за развитието на София. Да не говорим, че забавеното му приемане е в основата и на наложените санкции на страната за непостигане на пределно допустимите норми за опазване чистотата на атмосферния въздух. Както е добре известно, на 5 април тази година Съдът на Европейския съюз излезе с безпрецедентно осъдително решение срещу България за допускано систематично и постоянно превишаване на нормите за фини прахови частици.
Оказва се, че хем се тровим, хем ни съдят и по всичко личи, че това положение скоро няма да се промени. Записаните мерки в новоприетата програма за качеството на въздуха до 2020-а ясно показват защо. Според една от тях електромобилите и хибридните коли ще паркират безплатно в столицата. Чудесно, но колко души този бонус за левче или два ще накара да си купят екокола, та да се постигне някакъв съществен ефект? Идеята за облекчения на данъците и пълната им отмяна за притежателите на екологични превозни средства е по-практична, но да видим как ще се осъществи на практика. Друго нововъведение ще е обособяването на зона в центъра на града, в която да се шофира с 30 километра в час. Каква точно ще е ползата от тази разпоредба не се казва, но теорията и практиката са показали, че автомобилите отделят много повече вредни емисии именно когато се движат бавно. Пък и по еднопосочните павирани улички трудно може да се кара с повече от 20 км в час.
В градския транспорт щял да се увеличи броят на електробусите, предвижда още програмата. В момента по софийските улици се движат само три такива возила. Но и след увеличението делът им ще е пренебрежим на фона на стотиците дизелови автобуси – заложено е закупуването на само 20 електробуса и на още толкова хибридни.
Иначе най-хубавото сред приетите предложения е градският транспорт да бъде безплатен, когато замърсяването е над нормите. Ако то наистина се прилага, през януари и февруари няма да има ден, в който да се налага да дупчим билети. Точно затова обаче има една уловка – планирало се въвеждане на система, която да следи чистотата на въздуха и чак когато тя заработи с пълния си капацитет и предоставя цялостни и коректни данни, щяло да има безплатни рейсове. Тоест отсега може да се обзаложим, че дотам няма да се стигне.
Видовете смог
Летен – През лятото, когато слънцето е силно, изхвърлените от превозните средства газове влизат в реакция помежду си и предизвикват образуването на озон. И въпреки че Земята се нуждае от летливия газ в горните си слоеве, образуването му близко до земната повърхност е особено опасно. Всяка година над 100 млн. европейци страдат от вредното въздействие на летния смог.
Зимен – Той се образува, когато редица замърсители на въздуха (SO2, NOx и прах) се задържат продължително от студени маси въздух над населените места. Най-сериозно е замърсяването в големите градове. Основният източник на замърсяване са горивните процеси, придружаващи индустриалната дейност, производството на енергия и отопляването на домовете.
