Рядко се получава разминаване в официалните позиции на двама високопоставени руски управници, особено когато става дума за природен газ, но точно това се случи през седмицата на провелата се в Истанбул юбилeйнa, 25-a cpeщa нa Opгaнизaциятa зa Чepнoмopcкo икoнoмичecкo cътpyдничecтвo, в която участва и българският вицепрезидент Илиянa Йoтoвa. На нея руският премиер Дмитрий Медведев заяви, че страната му вече вoди пpeгoвopи c Бългapия и дpyги дъpжaви oт Eвpoпa, зa дa ce oпpeдeли тoчĸaтa, къдeтo щe влизa втopoтo тpace нa "Typcĸи пoтoĸ" .
"Предполага се строителството на две тръби от газопровода. Едната от тях е насочена напълно към турския пазар. Втората е с цел осигуряване на доставките на газ за европейските държави. Сега в рамките на преговорите, които водим с редица европейски страни – това са и Гърция, и България, ще трябва да определим къде е най-добре да бъде входната точка за Европа. Има различни предложения. Но и съответно развитието може да е малко по-различно", отбеляза Медведев, цитиран от руските медии. След което добави, че при приемане на крайното решение е необходимо да се анализират преди всичко икономическите фактори, тъй като газопроводът не бил политически проект.
"Освен това бихме искали още веднъж да подчертаем, че в крайна сметка осъществяването на тези планове на територията на Европейския континент ще са в зависимост от решенията на Европейския съюз. Ние не искаме да се натрапваме. Това е интересен, взаимноизгоден проект и по него трябва да бъдат взети необходимите решения. Изхождайки от тези факти, продължават консултациите какви страни ще вземат участие в реализирането на втората тръба от "Турски поток", каза още руският министър-председател.
Изненадващо малко по-късно в Москва енергийният министър Александър Новак опроверга началника си, като обясни, че преговорите с България по проекта "Турски поток" все още не са започнали и сега се говори само за трасето на турска територия. "Строителството на газопровода върви с пълен ход, турската страна осигури всички необходими разрешителни за изграждането на първата тръба и вече се работи по нейното полагане. Що се отнася до второто отклонение, очаква се и за него да получим окончателното разрешение в най-скоро време, като работим и по въпроса за изхода му към европейските страни", изтъкна Новак.
И двете предвидени за изграждане тръби са с капацитет 15.75 млрд. куб. м годишно, като общата инвестиция за тях се оценява на около 11.4 млрд. евро. Строителството на първото отклонение за турския пазар започна на 7 май тази година от руския участък на Черно море. Корабът Audacia на компанията Allseas вече се подготвя за полагането на тръбите в микротунели, а за дълбоководната част ще се използва друг специализиран плавателен съд – Pioneering Spirit. Общо дължината на трасето по дъното на Черно море ще е около 910 км, а сухопътният участък на турска територия – 180 километра.
Далеч по-неясна е съдбата на второто отклонение, което е замислено за доставки на синьо гориво за Южна и Югоизточна Европа. Реално опциите от Турция газопроводът да продължи напред са само две – Гърция и България.
Макар и доста предпазливо, в началото на месеца страната ни поиска от "Газпром" да изгради директна тръба по дъното на Черно море до наша територия. Това стана с одобрената от кабинета национална позиция по антимонополното дело срещу руската компания, където бе записано: "От гледна точка на газовите пазари директни доставки до България биха имали предимството, че ще поставят в условия на конкуренция както източниците на природен газ (Русия и очакваните доставки от Каспийския регион), така и маршрутите за транзит до Европа." Очевидно става въпрос за изграждането на нов газопровод до Варна – с по-малък капацитет от първоначално планираните 63 млрд. куб. м годишно, който да е алтернатива на спрения вече "Южен поток". Не бива да се забравя, че документално проектът бе в много напреднала фаза, а и съвместната проектна компания "Южен поток – България" продължава да функционира.
В Гърция пък в момента се строи Трансадриатическият газопровод (ТАР), който е част от проекта "Южен газов коридор". Чрез него и изграждания в Турция Трансанадолски газопровод (ТANAP) се предвижда транспортирането на синьо гориво от азерското находище "Шах Дениз" през Гърция, Албания, Адриатическо море и оттам до Италия. Първоначалният капацитет на тръбата e 10 млрд. куб. м годишно с възможност за разширяването му до 20 млрд. куб. метра. Акционери в Трансадриатическия газопровод са британската BP (20%), азерската национална газова и нефтена компания SOCAR (20%), италианската Snam (20%), белгийската Fluxys (19%), испанската Enagаs (16 %) и швейцарската Axpo (5%). В началото на годината от "Газпром" афишираха, че имат интерес да използват капацитета на Трансадриатическия газопровод (TAP) за доставки на синьо гориво към Италия. Заместник изпълнителният директор на руския газов гигант Александър Медведев тогава обясни, че капацитетът на разработените находища, експлоатирани от компанията, може да осигури допълнителни 100 млрд. куб. м природен газ за Стария континент и за тази цел е необходима допълнителна инфраструктура – извън проектите "Северен поток 2" и "Турски поток".
