Със сигурност всеки се е заглеждал замечтано по самолет в небето. Малцина обаче знаят, че летенето няма как да стане без ръководителите на въздушното движение. Зад всеки един полет стоят "невидими" за широката публика специалисти, които следят и анализират внимателно купища информация и комуникират с пилотите в реално време. При тях грешки не са допустими, затова авиодиспечерите трябва да са запознати с последните нововъведения в авиацията и да боравят с най-съвременна техника.
За да осигури високо качество на предоставяното аеронавигационно обслужване, "Ръководство на въздушното движение" – BULATSA, предприе мащабна програма за обновяване на техническите системи и въвеждане на нови технологии и функционалности в помощ на ръководителите на полети и пилотите в периода 2014-2016 година. Радиолокационните комплекси, по-известни като радари, са
"очите" на ръководителите на полети
През 2016-а бяха инсталирани два радиолокационни комплекса на Черни връх и в източната част на Стара планина в околността на гр. Върбица, които са последно поколение и работят по технологията Mode S. Те предоставят автоматизирано реалните данни от борда на самолетите за скоростта, височината и други характеристики на полета с висока надеждност. Двата комплекса са разположени на стратегически места за следенето на прелитащите над България въздухоплавателни средства. Радарът на Черни връх вече е в редовна експлоатация, а през 2017-а предстои сертифицирането и на радара до Върбица. Тази година ще бъде инсталиран и трети нов радиолокационен комплекс на "Летище София" за наблюдение на полетите в района на най-големия ни международен аеропорт. И трите комплекса са свързани с националната автоматизирана система за управление на въздушното движение чрез модерна телекомуникационна мрежа за пренос на информация.
Автоматизираната система за управление на въздушното движение визуализира пред ръководителите на полети цялата необходима информация за контрола на полетите – данни от радарите за местоположението на самолетите, тяхната планирана траектория, въздушните трасета, информация за работата на военните формирования, наличието на опасни облаци и др. През 2015-а функционалностите на автоматизираната система бяха разширени с новите Mode S радари. Целта е ръководителите на полети да получават актуални данни за параметрите на полета в реално време чрез визуализирането им на работните екрани. По този начин се увеличава ефективността на тяхната работата и се повишава безопасността при управлението на въздушното движение. Новата версия на автоматизираната система позволява предаване на съобщения между ръководителите на полети и пилотите, което спестява време и намалява нуждата от гласова комуникация чрез замяната й с текстови съобщения.
Кризата в Украйна през 2014-а
и геополитическите процеси на Балканите и в Близкия изток доведоха до непредвидено изместване на потоците на самолети, които прелитат над региона. Това предизвика значително увеличение на броя на полетите над територията на България и необходимост от все-повече ръководители на полети. Увеличеният трафик постави допълнителни предизвикателства и пред програмата за техническо обновяване и нуждата от внедряване на нови технологични елементи. Една от мерките, предприети от BULATSA за обслужване на допълнителните полети, беше увеличаване на броя на работните позиции за контрол на трафика – т.нар. сектори на автоматизираната система, които следят трафика в конкретен обем от въздушното пространство. Заради интензивната подготовка на по-голям брой ръководители полети бе увеличен и броят на работните позиции в симулаторната система за обучение. 3-D симулаторът, с който разполага днес учебният център, е най-ново поколение и може да постави обучавания в почти реални условия, като например буря в района на летището, тежък снеговалеж или авария в двигателя на кацащ самолет.
Качеството и надеждността на обмена между ръководителите на полети и пилотите бяха подобрени чрез внедряването на нова система за управление на гласовата комуникация. Предаването на полетни данни за координация с центровете за обслужване на въздушното движение в съседните държави беше подобрено чрез модернизация и резервиране на регионалната IP мрежа, която свързва България с Румъния, Сърбия, Гърция, Македония и Турция.
През последните години се наблюдава
значителен ръст на полетите
на международните летища в България. Инвестициите за контрол на летищното движение също не изостават. През 2015-а бяха модернизирани системите за инструментално кацане (ILS) на "Летище София". Те позволяват извършването на безопасно кацане на самолети в условията на ниска видимост, като по този начин се избягва закъснението на полетите поради мъгла. През 2017-а ще се извърши модернизацията на ILS на летищата в Бургас и Варна. През миналата година приключи инсталацията на система за управление и контрол на наземното движение (A-SMGCS) за "Летище София". Тя позволява ръководителите на полети да наблюдават всички въздухоплавателни средства и обслужващите ги превозни средства по работната площ на аеропорта в условията на ниска видимост. Въпросната система е допълнителна гаранция за безопасността на движението по летището и на пистата.
Информацията за
различни метеорологични елементи
като температура, влажност на въздуха, атмосферно налягане, посока и скорост на вятъра е важна за авиацията и се използва при изготвяне на метеорологичните прогнози. Благодарение на нея пилотите правят редица настройки на уредите в кабината и заедно с ръководителите на полети вземат решение как да се извърши даден полет. В периода 2014-2016-а бяха модернизирани автоматизираните метеорологични наблюдателни системи на летищата Варна, Бургас, Пловдив и Горна Оряховица за получаване на по-точна и надеждна информация. През 2017-а предстои да приключи модернизацията и на метеорологичната наблюдателна система на "Летище София".
През 2016-а беше открит също така новият Единен прогностичен център, който изгoтвя кpaткocpoчнитe мeтeopoлoгични пpoгнoзи зa пeттe мeждyнapoдни лeтищa у нас. Той е оборудван с нaй-cъвpeмeннa тexниĸa зa aнaлиз и визyaлизaция в peaлнo вpeмe нa мeтeopoлoгичнитe ycлoвия в България. B paбoтнитe cтaнции на метеоролозите ce интeгpиpaт paдapни, нaзeмни и caтeлитни дaнни c дaнни oт чиcлeни мoдeли, които прогнозират метеорологичните елементи. Благодарение на тях ce пoвишава тoчнocттa нa пpoгнoзитe и пpeдyпpeждeниятa, ĸoeтo е в интерес на бeзoпacността и комфорта на пътниците, които летят в нашето въздyшнo пpocтpaнcтвo.
Поглед в бъдещето на управлението на въздушното движение
SESAR е програма на Европейския съюз, която има за цел да се разработят и внедрят технологии за управлението на въздушното движение от ново поколение, способни да гарантират безопасност и ефективност на въздушния транспорт в условията на непрекъснато нарастващ трафик и комплексност с хоризонт от няколко десетилетия. Първите готови за внедряване резултати от SESAR са например гъвкавото управление на въздушното пространство (Flexible Airspace Management), на въздушното пространство със свободни маршрути (Free Route Airspace), както и нови технологии за обмен на информация за траекторията на самолетите (i-4D) и управление на информацията за цялата авиационна система (i-SWIM).
i-4D използва текуща актуална информация, описваща с висока точност траекторията на всеки полет. Данните за всяка траектория ще се актуализират в реално време в четирите измерения (трите пространствени и време), като се използват показанията от бордните системи на самолетите, от наземните системи, от системите на управителния орган на мрежата (Network manager), разположен в Брюксел, както и от летищата.
Концепцията i-SWIM пък включва стандарти, инфраструктура и администриране, които позволяват управлението на информационния обмен между оперативните организации и звена чрез технически съвместими системи. Новият елемент спрямо сега действащите и прилагани работни практики е, че за всеки полет ще се обменя подробна информация в реално време за цялата траектория от излитане до кацане между различните участници (на земята и във въздуха), ангажирани в контрола на полета. Това ще е от огромна полза и за целите на авиокомпании, летища и др. При дълги полети, когато се прелита над голям брой държави, този обмен може да е от значителна сложност и да включва много на брой организации.
Информацията за всеки полет се нарича "Полетен обект" (Flight object). Двете нови технологии (i-SWIM и i-4D) имат за цел да подпомогнат разгръщането на качествено нова концепция за управление на траекторията (Trajectory Management) чрез обмен в реално време между системите на актуална информация за особеностите във въздушното пространство, например военни операции, значими метеорологични феномени и всички други оперативни фактори. Стремежът е да се постигне цифров модел и непрекъснато актуализиране на траекториите, откриване и автоматично разрешаване на конфликтите и автоматизирана комуникация между системите на земята и на борда на самолетите. Така ще се постигне намаляване на необходимостта от намесата от страна на ръководителите на полети върху хода на всеки конкретен полет и възможността да се обслужват много повече самолети за единица време.
Дроновете – ново предизвикателство за BULATSA
През 2015-а Европейската комисия представи "Стратегия за въздухоплаването в Европа". Целта на документа е да засили конкурентоспособността на въздушния транспорт в Европейския съюз. Стратегията потвърждава важността на SESAR и въвежда необходимостта от разгръщане на пълния потенциал на новите технологии, например безпилотните въздухоплавателни средства, широко известни като дронове. Появата на тази широкодостъпна технология доведе до радикална промяна, създавайки възможности за нови услуги и приложения за бизнеса.
Предвид огромното разнообразие от дронове, които се използват при много и различни експлоатационни условия, ЕС работи за бързото създаване на рамка за безопасното им използване. Тя ще обхване всички безпилотни летателни апарати и ще гарантира безопасната им експлоатация наред с традиционното гражданско въздухоплаване. През април тази година SESAR представи и визия за нови услуги и специфични процедури в полза на безопасния, ефикасен и сигурен достъп на дроновете във въздушното пространство – U-Space. Развитието на U-Space ще стане чрез възможностите за дигитализиране и автоматизиране на различни функционалности.
Интеграцията на дроновете представлява сериозно предизвикателство и за работата на BULATSA, тъй като съществуващите европейски и световни правила за авиационна безопасност не са докрай адаптирани за безпилотните летателни апарати. Безопасното и ефективно използване на дроновете в българското въздушно пространство в бъдеще трябва да се базира на дигитална платформа за проследяване на полетите им и осигуряване на безопасността на всички участници във въздушното движение.
*BULATSA провежда непрекъсната кампания за подбор на нови ръководители на полети. Повече информация е налична на www.bulatsa.com.
