Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
Изборите във Франция отминаха и "доброто" победи. Политическият риск в Европа като че ли е намалял максимално. Но само на пръв поглед. Задават се избори в Германия, а следващата година и в Италия.
Дилъри и инвеститори силно се вълнуват за изхода на противопоставянето на президентската институция на САЩ срещу ФБР. Какъв ще е следващият ход на Тръм никой не знае, навярно и самият той не би могъл да отговори на този въпрос. Непредвидимостта му държи в напрежение пазарите и не дава на инвеститорите кураж да се развихрят.
Процесите на пазарите през седмицата се движеха по-скоро от изброените политически рискове, отколкото от реалните фундаментални данни.
През следващия месец предстоят срещи на управителните съвети на централните банки на САЩ и на еврозоната. Тогава най-вероятно основната лихва в Щатите ще се повиши с нови 25 базисни точки. Това е положителна новина, отразяваща оптимистичните очаквания на пазарите за поведението на най-голямата икономическа сила. На срещата на ЕЦБ най-вероятно няма да бъде вдигната лихвата, но ще се набележат стъпки към ограничаване на паричните улеснения.
С една дума, икономиките се възстановяват и излизат на пътя на растежа, нещо което се наблюдава както от централните, така и от инвестиционните банкери. Но тези, последните, не могат да се впуснат в инвестиции в по-високодоходните корпоративни книжа единствено и само поради политическите крамоли.
На този фон щатският борсов индекс Down Jones Industrial Average нарасна с 400 базисни пункта и надскочи 21 000 пункта в опит да подобри абсолютния рекорд от 21 046 пункта отпреди две седмици. В същото време цената на държавните облигации се понижи с 10 цента. С 50 цента пък се понижи цената на немските книжа в очакване на срещата на ЕЦБ след две седмици.
Увеличеният апетит към по-рискови инвестиции повиши цената и на българските еврооблигационни емисии. Масово цената им се повиши с по 10 до 15 евроцента, а доходността им респ. се понижи с по 1 до 3 базисни пункта. Доходността на най-дългосрочната ни емисия с падеж през 2035 г. вече е 2.98% срещу 3 % отпреди седмица, а на книжата с падежи 2028 г. и 2027 г. вече е съответно 2.09 и 1.95% на годишна база. Емисиите с падежи 2024-а, 2023-а и 2022 г. също вече се търгуват при по-ниската – 1.41, 0.89 и 0.56% годишна възвръщаемост, след като цената им се повиши с по 15 евро цента.
Министерството на финансите все още не е обявило емисионния си календар за юни, но има много голяма вероятност да излезе в лятна ваканция, която да прерасне в коледно-новогодишна, така както направи миналата година. Това ще се случи, защото отчитаните до момента бюджетни излишъци са огромни – от порядъка на по 400 млн. лв. месечно, и ако това темпо се запази, годишното преизпълнение със сигурност ще надхвърли 4 млрд. лева.
От друга страна, банковата ни система е свръхликвидна поради липса на инвестиционни алтернативи. Съвкупното балансово число на търговските банки достигна 93 млрд. лв., от които само 55 млрд. лв. са раздадени на кредит, а 13 млрд. са инвестирани в ценни книжа и 3 млрд. са предоставени на депозит при първокласни международни банки. След приспадане и на задължителните минимални резерви, които вече гонят 7 млрд. лв., се оказва, че банките поддържат 15 млрд. лв. свръхрезерви при централната ни банка, за които те плащат на БНБ лихва от 0.4 % на годишна база.
