Краят на юни е повратен момент за страната. Тогава точно се пада средата на нейния втори програмен период като членка на ЕС. И както се казва, каквото сме посели досега – това и ще жънем. За беда смяната на цели четири правителства от 2014-а насам (две редовни и две служебни) доста обърка плановете за летящ старт. Поради което на този етап реално сме усвоили само 10% от бюджетите на оперативните програми. Или малко над 1.5 млрд. лева. Ситуацията обаче предстои коренно да се промени, защото през втората половина на тази година еврофондовете буквално ще се отпушат. По данни на системата ИСУН2020 вече са сключени договори за над 7.4 млрд. лв. и по тях скоро ще започнат да се правят плащания. Най-голям е напредъкът по програмите "Храни" и "Региони в растеж" – съответно 68 и 57 процента. А най-слабо върви "Околна среда" (21%), ако не броим Програмата за морско дело и рибарство, която въобще не е стартирала.
Според одобрените годишни работни графици пък в следващите месеци предстои да бъдат отворени процедури за над 3.5 мрлд. лева. Сумата е наистина внушителна, при все че в нея не са включени евентуалните плащания по Програмата за развитие на селските райони. Най-много пари – 1.69 млрд. лв., е предвидено да се дадат по "Околна среда", което определено ще промени положението й в своеобразната класация. Очаквано, почти цялата сума ще бъде насочена към изграждането на ВиК инфраструктура – водопроводи, канализация, пречиствателни станции и т.н. Причината е, че държавата е поела ангажимент до 2020-а да осигури пречистването на отпадъчните води в населените места с от 2000 до 10 хил. жители. Само че това едва ли ще се случи в срок, тъй като не всички ВиК оператори имат проектна готовност.
С малко над 111 млн. лв. от екопрограмата най-сетне трябва да започне и прилагането на мерките за намаляване на фините прахови частици във въздуха. Основното в случая ще е подмяната на стационарни индивидуални и многофамилни домакински устройства на твърдо гориво, поставянето на филтри на горивните инсталации, както и намаляване на използването на конвенционални горива в обществения транспорт. В тази връзка министърът на околната среда и водите Нено Димов и заместник-министрите на вътрешните работи Стефан Балабанов и на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ангел Попов се договориха да направят работна група, която да очертае общи действия срещу замърсяването на въздуха. Целта е да бъде изработена цялостна концепция за намаляване на фините прахови частици и "… да се постигне ефект на територията на цяла България, а не само в отделни общини", както отбеляза министър Димов.
Почти 1 млрд. лв. е планирано да бъдат договорени и по оперативната програма "Транспорт и транспортна инфраструктура". Но тези пари ще се разпределят само между два проекта – модернизацията на железопътната линия Елин Пелин – Костенец и участъка от магистрала "Струма" в Кресненското дефиле. Проблемът е, че и при жп линията, и при аутобана обществените поръчки за избор на изпълнители дори не са обявени. А както добре знаем, състезанията за толкова мащабни начинания никога не минават гладко и понякога се точат твърде дълго.
През 2017-а за първи път е заложено да бъдат отворени схеми за обновяване на здравната инфраструктура. Общо 163.5 млн. лв. от програмата "Региони в растеж" са заделени за подпомагане на спешните отделения в областните многопрофилни болници, така че да се осигурят възможности за спешна диагностика, лечение и наблюдение до 24 часа. Парите ще бъдат предоставени на Министерството на здравеопазването и с тях ще може да се извършват строителство, реконструкция, ремонт, оборудване и обзавеждане на Центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали. Плановете бяха схемата да бъде отворена през септември, но заради забавената подготовка бе взето решение да се отложи за декември.
Иначе по "Региони в растеж" вече върви процедура за 57 млн., които трябва да отидат за деинституционализация на социални услуги за деца. Предстои подобна схема да заработи и за възрастни и хора с увреждания, като нейният бюджет е 42 млн. лева. Други 98.5 млн. лв. ще отидат за развитие на туристическата инфраструктура. По тази линия ще се финансират и участията в регионални, национални и международни туристически борси, изложения и панаири.
С бюджет от около 280 млн. лв. ще се отчете и програмата "Иновации и конкурентоспособност". Трябва да се отбележи обаче, че сериозна част от тези средства (88 млн. лв.) са предвидени за изграждането на газовата връзка между България и Сърбия. Което означава, че те няма да са за пряко подпомагане на бизнеса. Все пак фирмите могат да разчитат на процедурите за насърчаване на предприемачеството, иновациите, демонстрационни и пилотни инициативи.
Внимание заслужават и мерките по изцяло новата програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Става дума за общо 174 млн. лв., насочени изцяло към развитието на образователната система у нас. Със 110 млн. лв. например ще се изграждат регионални научноизследователски организации и висши училища. Програмата ще подкрепи и по няколко инфраструктури във всеки от шестте основни географски района на страната, с изключение на област София-град. А с 80 млн. лв. ще се плати достъпът до образование в селата и други труднодостъпни места.
Редица по-малки проекти ще тръгнат по програмата "Развитие на човешките ресурси". Разбира се, всичко може и да не се случи, както е предвидено, защото след смяната на властта на много места има нови назначения. А те, освен че трябва да се ориентират в обстановката, по правило имат свои виждания как следва да се случват нещата и често налагат промени. Място за притеснения от подобни "корекции" няма, тъй като после, когато заради забавянето от Брюксел си поискат обратно парите – чрез т.нар. автоматично отписване, на никого от новите чиновници няма да бъде потърсена отговорност.
