Комисията за финансов надзор (КФН) представи в Народното събрание Годишния отчет за дейността си през 2016 година.
Като основно постижение в работата на комисията се отчита съкратения срок за произнасяне въпреки нарасналия брой преписки. Основният проблем, посочен в годишния отчет, е финансовият недостиг, който не позволява на КФН да поддържа адекватна ИТ инфраструктура и да привлича високоподготвени специалисти.
През изминалата година националната законодателна рамка е усъвършенствана в посока повишаване доверието и конкурентоспособността на финансовите пазари, посочват от КФН. Със Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти се установява нова регулаторна рамка за злоупотребата с вътрешна информация. Комисията предложи съществени изменения и допълнения към Кодекса за социално осигуряване, които обаче не бяха приети от Народното събрание в предишния му състав. Все пак бяха одобрени разпоредбите, с които се намалява годишния размер на удръжките от всяка осигурителна вноска, както и се намаляват таксите за управление. КФН прие и редица наредби, подобрявайки нормативната рамка за извършване на дейност в небанковия финансов сектор у нас. Одобрени са правилата, по които застрахователите ще имат достъп до масивите на МВР, с което започна да се оформя реално въвеждането на системата бонус-малус.
Развитието на капиталовия пазар беше основен ангажимент, който председателят на КФН – Карина Караиванова пое пред Парламента при избирането си през юли 2016 -а. В тази насока са отбелязани първите успешни стъпки със създаването на Съвет за развитие на капиталовия пазар, който обединява всички участници на капиталовия пазар и одобри Стратегия за развитие на капиталовия пазар.
През миналата година беше засилен и превантивният контрол, за да може да се гарантира, че участниците на небанковия финансов сегмент отговарят на действащата нормативна уредба за извършване на дейност на пазара. В резултат на тази надзорна дейност значителен ръст отбелязва броят на договорните фондове, които нарастват със 7 фонда и в края на годината те вече са 117.
Освен за развитие на капиталовия пазар, усилията на КФН са насочени и към развитието на другите два финансови сектора – застрахователния и осигурителния. Най-значимото предизвикателство в областта на регулирането и надзора на тези сектори през 2016 г. беше организирането и провеждането на преглед на балансите на застрахователите, преглед на активите на пенсионните фондове и стрес-тест на застрахователния сектор. Те се проведоха в периода от 15 юли 2016 г. до края на януари 2017 г. и въпреки че резултатите бяха оповестени в началото на 2017 г., основната дейност се извърши през 2016 година. С действията по провеждането на прегледите и стрес-теста КФН осигури пълна прозрачност и гарантира доверие в резултатите.
През изминалата година се засили и надзорната дейност на регулатора. В резултат на това се отчита значителен спад в броя на съставените актове за установяване на административни нарушения по отношение на инвестиционната общност и пенсионно осигурителния пазар.
В пазарния анализ, включен в отчета, се отбелязва и сериозния ръст в активите (12%), които управляват поднадзорните лица, като техният размер достигна близо 22.8 милиарда лева или 26% от БВП. Въпреки разрастването на бизнеса, разходите за надзор, които може да си позволи комисията, намаляват, което е сериозен проблем пред по-широките отговорности на КФН, които изискват привличането на висококвалифицирани експерти и по-квалифицирана експертиза.
Отчита се, че в условията на тези финансови ограничения комисията е положила сериозни усилия за подобряване на работата и за повишаване на доверието на потребителите, поднадзорните лица и обществото, пише още в доклада на КФН.
Част от Годишния отчет е и този за изпълнението на бюджета на КФН за 2016-а. Отчетът за изпълнението на бюджета не е заверен от Сметната палата, тъй като към настоящия момент в КФН не е получен окончателният одитен доклад и становището за заверка.
