С Тълкувателно решение № 2/2016 от 25 май 2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2016 г., Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши: „За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите“.
Делото е образувано поради наличието на противоречива съдебна практика. В някои съдебни решения се приема, че доставката на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, е колективна услуга и не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия. В тези случаи се прилага специалният Закон за енергетиката (ЗЕ), който изключва прилагането на общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите (ЗЗП), в частност чл. 62, забраняващ доставката на централно отопление без искане на потребителя. Според други съдилища по силата на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП при противоречие между нормите на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите, поради което разпоредбите на ЗЕ се дерогират от тези на ЗЗП и забраната за доставка на топлинна енергия без поискване е в сила.
В тълкувателното решение се подчертава, че и двете групи влезли в сила актове, формиращи противоречивата практика, предпоставят, че ЗЕ и ЗЗП съдържат правни норми, които са в колизия и следва да се приложат било правилата на единия, било тези на другия закон. Според ОСГК между разпоредбите на ЗЕ и ЗЗП противоречие няма, включително за отношенията, които възникват при доставяне на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост.
В мотивите пише, че централното топлоснабдяване в България се налага през втората половина на ХХ век, като нормативната уредба към онзи момент не изисква съгласие в писмена форма на етажните собственици за топлоснабдяването на сградата.
В Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ, обн. ДВ, бр. 64/16.07.1999 г., отм.) е изоставено схващането, че желанието за топлоснабдяване на такива сгради се подразбира и е предвидено, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, собственици в сграда – етажна собственост. Според закона собствениците в сграда – етажна собственост, които не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия, са длъжни да декларират писмено това и да осигурят достъп до имота си за прекратяване на топлоподаването, но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата. Законът не урежда заварените отношения по доставка на топлинна енергия в топлоснабдени преди приемането му сгради. Частично такава уредба е създадена със Закона за изменение и допълнение на ЗЕЕE (обн. ДВ, бр.108/14.12.2001 г.). За заварените от закона топлоснабдени сгради е създадена възможност за отказ от ползването на централно отопление, като за целта е необходимо съгласието на всички етажни собственици. Изоставено е изискването за сключване на индивидуални писмени договори с потребителите, а продажбата на енергията за в бъдеще е предвидено да се извършва въз основа на общи условия.
Тази нормативна уредба в принципните си положения е възпроизведена в Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.107/09.12.2003 г.). Законодателят потвърждава изискването топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост да бъде извършвано само след отправено искане от потребителите на топлинна енергия, но субектът, който трябва да отправи искането, е различен. Не се изисква съгласие на всички етажни собственици, а присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става въз основа на решение на общото събрание на етажната собственост. Присъединяването се извършва единствено при сключен писмен договор между производител и потребител. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата. Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В тълкувателното решение се подчертава, че с приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар тя да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който изрично забранява доставката на централно отопление без искане на потребителя. Законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 от ЗЗП). „Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 от ЗЕ изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Поради това не може да става въпрос за приложението на пар. 1 от ДР на ЗЗП – двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат“ – категорични са върховните съдии.
В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата. „И при тази уредба противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него задължение за плащането й“ – пише в мотивите на тълкувателното решение.
