Сериозно предизвикателство предстои пред икономиката на ЕС. На заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност през седмицата в Брюксел, където България бе представена от заместник-министъра на икономиката Александър Манолев, бе обсъдена бъдещата индустриална стратегия на общността. Такъв документ трябва да бъде разработен и представен до пролетта на следващата година, като основната му цел е към 2020 г. европейската индустрия да формира 20% от брутния вътрешен продукт, при положение че сега дава 15.1 на сто.
Стратегията ще съдържа средносрочни и дългосрочни показатели за промишлените производства. Ще бъде разработен и план за действие след интензивни консултации със страните членки. Една от най-важните точки ще е рационализирането на законодателството и премахването на ненужните, дискриминационни и непропорционални регулаторни бариери.
Конфедерацията на европейския бизнес – BusinessEurope, определи срещата като силен политически сигнал за необходимостта от промени на сегашното статукво. "Независимо от все по-положителните икономически показатели индустрията на ЕС все още се сблъсква с много сериозни ограничения на глобалния пазар. Делът й в световния износ е спаднал с почти 7% от 2004-а досега, което е драстична загуба за производителите на стоки", се посочва в заявление на организацията.
Според генералния директор на BusinessEurope Маркус Бейрер пък "Заключенията на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност са ключово събитие. Те показват колко сериозно държавите членки гледат на рестартирането на стратегията за индустрията." Сега очакваме следващите стъпки от Еврокомисията, допълни Бейрер.
Положителна оценка бе дадена и от Европейския съвет на химическата индустрия. Организацията смята, че само цялостна стратегия за индустрията може да гарантира розово бъдеще за Стария континент, да помогне на енергийно наситените производства да се впишат в модела за нисковъглеродна Европа, както и да осигури стимули за развитието и прилагането на нови технологии.
В Брюксел България е заявила, че е за прилагането на системен подход в бъдещия стратегически документ, който да даде възможност да се определят външните и вътрешните фактори и въздействия върху развитието на европейската промишленост. "Необходимо е в бъдещата стратегия да бъде поставен специален фокус върху малките и средните предприятия", е подчертал заместник-министърът Манолев. Страната ни подкрепя също така изготвянето на план за действие с конкретни мерки как финансовите инструменти и инициативи на Европейския съюз да бъдат по-добре насочени към целевите групи.
Не липсват обаче и критици на идеята за единна индустриална стратегия. Според тях всяка една промишленост, каквато и да е тя, неминуемо ще настоява за европейски субсидии. А помощите определено не се отразяват много добре на пазарната среда. Въпросните критици смятат, че вместо подобни тежки документи обединена Европа се нуждае от чести дискусии, в които да се очертае кои индустрии са откровено неконкурентни и трябва да се зачеркнат, кои да бъдат съхранени по стратегически причини, независимо от това колко конкурентни са и кои да бъдат подкрепяни, за да станат още по-атрактивни по начин, който не смущава единния вътрешен пазар и не ощетява други търговски партньори.
В началото на своя мандат председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер посочи реиндустриализацията като свой основен приоритет и потвърди целта за повишаване на дела на индустриалното производство в европейския БВП. При днешната ситуация подобен ход съвсем не изглежда лишен от логика. Стратегията "Произвеждай в Индия" цели да превърне тази страна в "следващата дестинация за индустриално производство", а пък "Произведено в Китай 2025" да превърне Поднебесната империя във "водеща индустриална сила". С идването на Доналд Тръмп на власт и Съединените щати направиха остър завой към прокламирания принцип "Америка на първо място", което също неизбежно ще се отрази на индустриалната им политика.
По време на заседанието беше направен преглед и на напредъка в изпълнението на стратегията за цифровия единен пазар и за единния пазар. На 10 май 2017-а Еврокомисията публикува междинната си позиция. Според направените анализи напълно функциониращият цифров единен пазар би могъл да осигури 415 млрд. евро годишно за европейската икономика и да създаде стотици хиляди нови работни места.
