Настъпи ли нова ера за Европа, или поне край на досегашните отношения между страните от Стария континент и главния им отвъдокеански съюзник – Съединените щати? Такъв въпрос тегне във въздуха, предизвикан от разразилата се словесна престрелка между неофициалния европейски лидер – германския канцлер Ангела Меркел и американския президент Доналд Тръмп.
Макар че напрежението между Тръмп и Меркел се усеща още отпреди американските избори миналата година и не намаля след встъпването в длъжност на новия американски държавен глава, срещата му с ръководителите на НАТО и ЕС отключи последните събития. В Брюксел ясно проличаха разминаванията между Тръмп и съюзниците му, при все че Белият дом оцени като много успешно първото му задгранично пътуване. Наред с продължаващите разногласия за разходите за отбраната американецът изстреля обвинението, че "германците са лоши" заради милионите коли, които продават в САЩ, и се закани да "спре това".
Не по-малка тревога предизвика у съюзниците фактът, че американският президент не спомена нито веднъж прословутия чл.5 на Вашингтонския договор, според който атаката срещу който и да било участник в алианса се тълкува като атака срещу всички останали. Действително той не е задължен да го прави, но това породи спекулации, че "Америка не е готова да води ядрена война с Русия, ако последната се опита да завладее Балтийските републики, които не са важни за сигурността нито на Америка, нито на останалата Европа", както коментира "Форбс".
Така се стигна до станалото вече знаменито изказване на Ангела Меркел от 28 май, че Европа повече не може да разчита на съюзниците си и трябва да вземе съдбата си в собствените си ръце. Думите й, изречени пред 2000 души на предизборно мероприятие в Мюнхен, предизвикаха политическа буря и шок от двете страни на Океана. По-интересното обаче бе, че те бяха посрещнати с овации и всеобщо одобрение в Германия. В следващите дни водещите германски политици се държаха така, сякаш дълго са чакали сигнала от Меркел и едвам са се сдържали да не започнат атаката срещу Вашингтон. Късогледата политика на американския президент поставя под риск мира и сигурността в Европа, отбеляза министърът на външните работи Зигмар Габриел и посочи, че който не противостои на политиката на Доналд Тръмп, става негов съучастник. Лидерът на социалдемократите и кандидат за канцлер Мартин Шулц пък добави, че най-необходимото в този момент е "да се опълчим срещу този човек с всичко онова, което Европа представлява".
Самата Меркел два дни по-късно потвърди думите си, като на срещата с индийския премиер Нарендра Моди заяви, че Европа трябва да стане активен играч на международната сцена, тъй като има "все повече причини да вземем съдбата си в свои ръце" – с уговорката, че контактите със САЩ и другите партньори са важни. Сигналите от другата страна на Океана бяха по-противоречиви. Тръмп пусна поредния туит, в който отново обвини Германия за малкото разходи за отбрана и огромния търговски дефицит на САЩ и се закани, че "това ще се промени". В същото време говорителят на Белият дом Шон Спайсър, сякаш уплашен от красноречието на шефа си, определи отношенията му с Ангела Меркел като "невероятни".
Край на всички неясноти обаче постави американският президент с решението си от 31 май да оттегли Съединените щати от Парижкото споразумение за климата. След като на срещата на Г-7 в Таормина той обеща, че ще помисли, преди да вземе решение, и това даде малки надежди на партньорите му, сега избра конфронтацията.
Изказването на Меркел и реакцията на германските политици оставят впечатление, че в Берлин са чакали именно този момент, за да развеят знамето на независимостта. С войнственото си, направо грубо поведение Тръмп даде отличен повод за мобилизация на всички, желаещи откъсване от американската опека – нещо, за което никой не би си и помислил по времето на Барак Обама, най-близкия политически другар на Меркел.
Въпреки че от много време се говори за по-силна, независима и единна Европа, сега има съвпадения на обстоятелства, което като никога прави момента благоприятен за конкретни действия. От една страна е Доналд Тръмп, който очевидно е поел курс към отдръпване от Стария континент, оцветен с голяма доза конфронтационна реторика. От друга страна, начело на партньора, на който Германия разчита за придвижване на европейската идея – Франция, застана яркият проевропеец Еманюел Макрон и още от първите си стъпки на международната сцена демонстрира характер, какъвто предшественикът му Франсоа Оланд не показваше.
В продължение на години наблюдаваме декларации от срещите на върха на ЕС, призоваващи за засилване на сигурността, отбраната, външната политика, но без реален прогрес, коментира по този повод председателят на Мюнхенската конференция за сигурност Волфганг Ишингер, който е и съветник на Меркел. "Благодарение на Макрон виждам голяма възможност пред Германия и Франция", подчерта той. Но германският политик не бе напълно справедлив – за да е коректен, трябваше да отдаде дължимото на Доналд Тръмп – плашилото, което току-виж подгонило европейците в посока към обединяване.
