Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Разочарованието от непредвидимостта на политическите ходове на президента Тръмп наля масло в огъня и желанието на дилъри и инвеститори да купуват държавни ценни книжа се усили отново. Подобен бе ефектът и от данните за инфлационните процеси в еврозоната, както и от задаващите се политически борби в Италия – всичко това разпали допълнително любовта на пазарите към държавните облигационни емисии.
Това са и главните причини цената на германските 10-годишни книжа да се повиши със 70 евроцента. Покачи се цената и на българските еврооблигационни емисии. Най-много нарасна цената на най-дългосрочните ни облигации с падеж 2035 година. Цената им отскочи с 60 евроцента, а доходността им се понижи драстично в резултат на обратнопропорционалната зависимост цена/доходност. Тя достигна 2.94% на годишна база, което е най-ниската стойност за последния един месец, но със сигурност има потенциал да се пързаля още надолу. С 30 евроцента поскъпна и емисията ни с падеж през 2028 г., потапяйки доходността й също до едномесечно дъно. Търговията с нея вече върви при 2.06% на годишна база. Книжата ни с падеж 2027 г. поскъпнаха с 40 евроцента, а доходността им олекна с 4 базисни пункта, достигайки 1.91% на годишна база. Останалите три емисии, които са и най-краткосрочните, също поскъпнаха, но доходността им се устреми към абсолютното дъно, което не е достигано никога досега. С 50 евроцента нарасна цената на емисията с падеж 2024 г., а възвръщаемостта й се спусна със 7 базисни пункта надолу – до 1.34% на годишна база. С по 20 евроцента се покачи цената на книжата с падежи през 2023 г. и 2022 година. Носената от тях доходност вече е едва 0.85% и 0.52% на годишна база.
На вътрешния вторичен междубанков пазар на държавни ценни книжа е спокойно и унило. Сделки се сключваха епизодично. Фактът, че през последния един месец е имало сделки с едва 6 от общо 27 емисии в обращение, говори сам по себе си. Всеки, който е купил книжа, си ги стиска и се радва на някаква доходност, защото продаде ли ги, парите му ще останат по сметка при централната ни банка и ще трябва да плаща своеобразна наказателна лихва от 0.4% на годишна база. Котировките на книжата ни със срочност 10 години до падеж варираха около 1.75%, за 7-годишните 1.2%, а за 5-годишните гравитираха около 0.5% на годишна база.
Въпреки огромните бюджетни излишъци Министерството на финансите реши да пусне в обращение допълнително книжа от емисия с падеж след четири години с номинална стойност 50 млн. лева. Аукционът ще бъде проведен от Българската народна банка в края на месец юни. Досега книжа от тази емисия са реализирани на два транша по 60 млн. лв. всеки, като достигнатата доходност е била съответно 0.18% на проведения в края на февруари аукцион и 0.06% на този в края на април.
Важно е да се отбележи, че от началото на годината банките и техните клиенти са получили 920 млн. лв. във връзка с настъпили падежи и лихвени плащания по притежаваните от тях държавни ценни книжа. В същото това време финансовото министерство е пуснало в обращение нови емисии само за 370 млн. лв. номинална стойност. В резултат на това държавният дълг се е стопил с 550 млн. лева. Ето защо държавната ни задлъжнялост, измерена като дял от БВП, се стопи с 2 процентни пункта и от 29% в края на предишната година намаля до 27% в момента.
Банките имат по сметки при Българската народна банка общо 13.5 млрд. лева. От тях половината са за поддържане на минималните задължителни резерви и за тях не получават, но и не плащат никаква лихва. Но за другата половина, както вече бе казано, плащат 0.4% на годишна база.
