Асоциацията на индустриалния капитал в България за пореден път обяви несъгласието си с минималната работна заплата. Заместник-председателя на асоциацията Никола Зикатанов и други представители на АИКБ взеха участие в конференцията, организирана от Представителството на Европейската комисия с участието на Валдис Домбровскис, заместник-председател на Европейската комисия за еврото и социалния диалог.
Позицията на асоциацията е, че основното предизвикателство пред подобряването на бизнес климата в страната е нежеланието на българското правителство да вземе пред вид позицията на работодателите относно начина на определяне на минималната работна заплата.
"В България минималната заплата се определя административно от Министерския съвет. За целия исторически период на съществуване на МРЗ в България, тази процедура е ставала все по-вредна за икономиката на страната. Фактът, че Върховният административен съд е отменял решението на Министерския съвет във връзка с определянето на стойността на минималната заплата на два пъти – през 2015 и 2017 г., защото решението не е било обсъдено в Националния съвет за тристранно сътрудничество е илюстрация на отношението на изпълнителната власт като цяло към мнението на социалните партньори и най-вече на работодателите", се казва в позицията.
Съгласувано с останалите представителни работодателски организации, АИКБ настоява административното определяне на МРЗ да бъде отменено и заменено с механизъм, при който МРЗ се договаря между национално представителните организации на социалните партньори, при предварително определени горна и долна граница на интервала, в който се извършва договарянето. Работодателите настояват долната граница да съвпада с линията на бедността, а горната граница да бъде равна на БВП на глава от населението, умножена по съотношението на средно претегления размер на минималната работна заплата за държавите от ЕС, които имат регламентирана МРЗ и средния размер на БВП на глава от населението за същите държави.
Според АИКБ, в перспектива, след въвеждането на новия механизъм може да се мисли сериозно за преминаване към договаряне на отраслово ниво на минимални работни заплати по икономически дейности.
Проблемът с определянето на МРЗ е допълнително влошен от съществуващото задължение за частните работодатели да заплащат допълнително възнаграждение за прослужено време (т.н. „класове“) към основното такова, което не е обвързано с каквито и да било обективни фактори, свързани с производителността, и води до дискриминация на младите работници. В продължение на много години работодателските организации призовават тази практика да бъде отменена.
АИКБ изцяло се солидаризира с препоръката на Съвета, съдържаща се в точка 3 на стр. 7: „Консултирайки се със социалните партньори, [България] да създаде прозрачен механизъм за определяне на минималната заплата. Да подобри покритието и адекватността на минималния доход“.
Други тревожни явления на пазара на труда според АИКБ са свиването на работната сила, ерозирането на социалния диалог, продължителните съдебни реформи и системата за обществените поръчки.
АИКБ предупреди, че страната ни преживява значителен макроикономически дисбаланс, а практиките на нарушаване на стабилността на финансовите, осигурителните и пенсионните сектори чрез въвеждането на чести драстични промени в правилата, както и бавните реформи в секторите „Сигурност“ и „Здравеопазване“ само ще засилят този дисбаланс.
АИКБ вярва, че е налице спешна нужда от реформи в професионалното и висшето образование и от насочване на образованието съобразно нуждите на бизнеса и настоява за спешни действия в посока на увеличаване на държавните квоти за студенти в професионални училища, където се изучават дефицитни, макар и непопулярни професии и специалности.
Според АИКБ, България трябва да осъществи радикална промяна в подхода към легалната миграция в страната на квалифицирани кадри. Правителството следва да разшири областите на приложение на документа „Синя карта“, като тя бъде валидна не само за специалностите в областта на информационните и комуникационните технологии.
Има голям дефицит и на кадри със средно професионално образование. Всички тези усилия, обаче, не биха имали особен смисъл, ако на европейско равнище не бъде защитено положението, издаването на „Сини карти“ и допускането на висококвалифицирани специалисти от страни, които не членуват в ЕС, да остане в компетентността на националните правителства и администрации и да е валидно само за тези страни.
