Досущ като героя на Алеко Константинов премиерът Бойко Борисов направи своя първи европейски поход в рамките на третото си управление. Визитите му из Стария континент го отведоха във Франция и Германия, където се срещна с лидерите на двете страни – френския президент Еманюел Макрон, германския държавен глава Франк-Валтер Щайнмайер и федералния канцлер Ангела Меркел. Председателят на ГЕРБ пое към Париж и Берлин в компанията на Румяна Бъчварова (началник на политическия му кабинет), вицепремиера Томислав Дончев и финансовия министър Владислав Горанов. Най-амбициозната цел на визитите бе да се осигури съдействие и подкрепа от "началниците" (както премиерът понякога нарича европейските лидери) за присъединяването на България към елитния клуб на Европейския съюз – Шенгенското пространство и еврозоната. В дневния ред на Борисов попаднаха и темите за миграцията, сигурността и тероризма.
В сряда (7 юни) Бойко Борисов проведе среща с канцлера Ангела Меркел. Той пристигна в Берлин ден по-рано, където бе приет от германския държавен глава Франк-Валтер Щайнмайер. Няколко часа преди това Борисов посети и Париж за среща с президента на Франция Еманюел Макрон. След рандевуто в Елисейския дворец премиерът сподели впечатленията си. Той описа Макрон като "слънчев и енергичен човек, който обича България". Борисов съобщи, че френският президент ще посети страната ни през август, като в рамките на визитата ще бъде направена инспекция на оградата по българо-турската граница.
Ден по-рано (на 5 юни) премиерът сподели своите амбиции и на форума "Европа отново на път", организиран от председателя на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев. Събитието бе знаково, тъй като събра политическия елит, участвал дейно в присъединяването ни към ЕС и НАТО. Сегашни и бивши управници използваха случая, за да положат началото на общата национална стратегия преди българското председателство на Съвета на ЕС (в първата половина на 2018-а). Във форума участваха също експремиерът Сакскобургготски, председателят на Народното събрание Димитър Главчев, вицепрезидентът Илияна Йотова и лидерът на БСП Корнелия Нинова.
В приветственото си слово Борисов призова за създаването на обща европейска отбранителна структура, защото така щели да се спестят пари и да се гарантира сигурността на континента. Но сякаш по-важната тема за него бе еврозоната и намирането на консенсус между правителството, опозицията и президентската институция. Премиерът подчерта, че влизането във валутния съюз е задължителен акт за България: "В договора за присъединяването ни ясно е записано, че трябва да приемем еврото. Трябва да положим всички усилия и да бързаме, да реформираме, да изпълняваме критериите. В противен случай не можем да се сърдим, че Европа е на две скорости", аргументира се Бойко Борисов.
Въпреки различните си политически убеждения тримата министър-председатели постигнаха съгласие по няколко основни въпроса, свързани с председателството и бъдещето на Европа. Те подчертаха, че Евросъюзът не бива да бъде възприеман като даденост, а трябва да се борим за неговата цялост и развитие. Единомислие имаше и за приемането ни в "Шенген". Според тях България трябва задължително да включи екологията и културното си богатство в дискусиите по време на европредседателството. Общо бе мнението, че това са политически неутрални теми, които могат да бъдат доразвити в следващите години. Консенсус бе постигнат и относно големите предизвикателства и заплахи пред ЕС – мигрантската криза и разделението в общността.
В началото на дискусията премиерът на България в периода 2001-2005-а Симеон Сакскобургготски се обърна към Борисов с думите: "След броени месеци Вие ще застанете начело на най-смисления съюз в света. България ще председателства в тежки и решителни моменти за бъдещето на Европа". Бившият министър-председател изказа притеснението си, че за пръв път от Втората световна война единството на Стария континент е поставено на карта. И подчерта, че "Европа или ще бъде обединена, или въобще няма да я бъде". Сакскобургготски направи важното уточнение, че непосредствено преди председателството страната ни трябва да постави като основен приоритет екологията на Черно море. "Това може да звучи неполитическо, но мисля, че е много важно, тъй като други страни няма да повдигнат този въпрос", обясни експремиерът.
Лидерът на ПЕС и бивш министър-председател (2005-2009 г.) Сергей Станишев акцентира върху необходимостта България да е водещ фактор при вземането на решения на най-високо ниво, вместо ролята й да се свежда единствено до усвояването на еврофондове. Той даде да се разбере, че страната ни не бива да приема сценария "Европа на няколко скорости", тъй като това би я изпратило в периферията. "Политическите опоненти сме заедно в тази зала – това е много важен символ", акцентира Станишев.
Вицепрезидентът Илияна Йотова обърна внимание на нуждата от икономическа сигурност в рамките на европейското ни семейство. "След 10 години в Европейския съюз няма нито един експертен анализ на Световната икономическа криза. Наред с това отбеляза, че в нито един от европейските документи не присъства изразът "социална държава", което пък е заложено в създаването на ЕС".
Председателят на БСП Корнелия Нинова също се обяви срещу "Европа на различни скорости". Според нея кабинетът на Борисов трябва да направи оценка на 10-годишното ни членство в ЕС. Тя предложи в рамките на европредседателството приоритетно да се говори и за развитието на средния и дребния бизнес."Имате нашата готовност и воля в името на това Европа да остане стабилна и сигурна. Както и да гарантираме спокойствието на хората", подчерта Нинова.
След посещенията на Борисов в Париж и Берлин е редно да отбележим, че единственото, с което той се завърна у нас, бе една торба обещания. Премиерът получил уверенията на Макрон и Щайнмайер, че ще помагат на България за приемането ни в "Шенген" и в еврозоната. И ако това стане, планът за развитието на страната трябва да бъде сериозно актуализиран. Може би лидерът на ГЕРБ се надява, че бъдещото председателство като по чудо ще отвори вратата на България към чакалнята на еврозоната. Засега разбрахме само, че евролидерите приветствали усилията на страната ни за по-задълбочена интеграция в структурите на общността.
"България има рядък шанс и с предстоящото председателство, и с това, което сме постигнали като авторитет в Европа, действително да атакува чакалнята на еврозоната", категоричен бе министър-председателят. По думите му приемането ни във валутния съюз означава намаляване на лихвите по кредитите, гарантиране на инвестициите и преодоляване на рисковете за страната ни от Европа на "две скорости". Според Борисов разделението в общността ще дойде именно по линия на валутния съюз.
Освен това той обяви, че финансовите министри на България и Франция – Владислав Горанов и Бруно льо Мер, са работили конкретно по стъпките за присъединяването ни към еврозоната. В края на юни пък ще има среща с германския министър на финансите Волфганг Шойбле. "Дотогава ние ще сме си написали домашното, ще сме положили всички усилия да бъдем там, където заслужаваме", увери Борисов по време на съвместната пресконференция с федералния канцлер Ангела Меркел. За срещата с нея лидерът на ГЕРБ разясни, че обсъдили идеите за обща европейска отбрана и консолидация по темата сигурност.
Премиерът обяви също, че страната ни ще продължи да разчита на германския опит и ценна подкрепа в приоритетни за България области. Той даде за пример подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС, сигурността и охраната на границите, инвестициите, дуалното образование.
На свой ред политическите анализатори установиха, че се наблюдава вразумяване по високите етажи на властта у нас. И наистина, ако трябва да бъдем честни, за първи път всички политически сили се съгласиха да проведат конструктивен диалог за един по-добър Евросъюз, загърбвайки своите стари тези за разпад. Доскорошни непримирими политически съперници изразиха готовност да работят заедно по теми, които са важни както за общността, така и за България. Не на последно място, политическият елит в един глас заговори за опазване на околната среда и мира в Черно море.
Изключително важно е обаче нашите политици да разширят спектъра от приоритети по време на председателството, като прибавят борбата с корупцията и икономическите дисбаланси, демографската криза, бедността. Крайно време е управниците ни да осъзнаят, че всяка тяхна дума е поет ангажимент както пред европейските ни партньори, така и пред българския народ. Защото само тогава той ще им повярва, че са готови да защитят националния интерес, а не че се разбират само когато им е важно "да не се изложат пред чужденците".
