Европейската комисия заплаши, че ще наложи санкции на държави членки на съюза, които отказват да се съобразят с квотите за разпределение на бежанци. Наказателната процедура може да бъде задействана още другата седмица.
Предупреждението бе отправено, след като чешкото правителство заяви, че няма да приема повече мигранти от Гърция и Италия. На 5 юни чешкият министър на вътрешните работи Милан Хованец съобщи, че страната му ще се изтегли от налаганата от ЕС схема заради притеснения, свързани със сигурността и "дисфункционалността на системата като цяло". Моментът на изявлението сякаш нарочно бе подбран преди предвиденото за 8 и 9 юни посещение на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер в Прага.
В интервю за чешкия вестник "Блеск", дадено на другия ден след изказването на Хованец, Юнкер каза, че всички страни от Европейския съюз трябва да проявяват "солидарност и отговорност", когато става въпрос за миграцията. "Чешката република досега е приела 12 души през миналата година и нито един човек оттогава. Чешката република има възможност да направи много повече", посочи той, като изтъкна, че чехите са поели задължението да приемат точно 2691 бежанци.
Подобно послание бе отправено и от говорителката на Еврокомисията Наташа Берто. По думите й е необходимо европейските държави или да започнат да приемат хора според схемите за преразпределение и да предложат подходящи места за това, или да бъдат изправени пред санкции.
Предложената преди две години система досега не е изпълнила задачата да бъдат преразпределени мигрантите, заливащи Италия и Гърция. Тя предвиждаше 160 000 души, за които е преценено, че се нуждаят от международна закрила, да бъдат преместени до септември 2017-а в други страни. Само че до момента това се е случило с едва 18 500 души. Междувременно набелязаната бройка бе намалена, но въпросът отново остана нерешен и е източник на постоянно напрежение между членките на общността.
Еврокомисията трябва да използва юнския си доклад, за да изясни позицията си за започването на наказателните процедури, обясни Наташа Берто. Последният доклад, публикуван в средата на май, вече посочи Чехия – заедно с Австрия, Унгария и Полша, като страна, имаща сериозни проблеми. По-рано еврокомисарят за миграцията Димитрис Аврамопулос пък заяви, че "политическият и институционен авторитет на Европейския съюз" зависи от това дали ще се предприемат мерки, ако решенията на Еврокомисията не се спазват.
Въпросът за преразпределението на бежанците има по-широко значение, доколкото засяга солидарността между европейските страни и реформите на миграционната им политика. На юбилейната среща в Рим през март лидерите им подписаха декларация, в която се ангажираха да вървят към "още по-голямо единство и солидарност". Тези единство и солидарност обаче остават под съмнение на фона на продължаващия сблъсък за мигрантите.
Малтийското председателство на ЕС пое ангажимента да прокара необходимите реформи в Съвета на ЕС, но очевидно до края на юни няма да се стигне до споразумение за промяна на действащия сега Дъблински регламент за предоставяне на убежище. Според него бежанците трябва да остават в първата страна от Евросъюза, в която са влезли, но след миграционната криза от последните две години по всеобщо мнение той се е провалил. Намеренията са новата общоевропейска система за предоставяне на убежище да замени Дъблинския регламент, като целта е да има повече справедливост и споделяне на тежестта при приемането на мигранти. Доколко е възможно обаче приемането на такава регулация, при положение че редица държави категорично отказват да поемат по-голяма миграционна тежест?
