На 26.06.2017 г. стартира 40-ти централизиран публичен търг, който ще се проведе на “Българска фондова борса-София” АД.
Списъкът с дружествата за приватизация и техните параметри може да бъде намерен на официалната страница на борсата.
Информационните меморандуми на дружествата могат да бъдат открити тук.
Крайната дата на търга е 06.07.2017г.
Пресцентър на АП16.06.2017 г.
………….
КАРЕ
В момента Българската фондова борса няма да се приватизира, обеща министърът. Относно решението на Министерския съвет за спиране на приватизацията, Караниколов обяви, че приватизацията е приключила своята роля за замяна на плановата икономика. Процесът на приватизация винаги може да продължи, винаги може да има искане за продажба на дружества. Това може да стане след решение на парламента по предложение от Министерския съвет и при финансова обосновка, поясни министърът.
…
Държавата забранява приватизацията на свои акции и дялове, както и на акции и дялове от дъщерни дружества. Това ще стане със законопроект, който ще бъде публикуван още днес на страницата на Министерството на икономиката за обсъждане.
Обособени части от имущества на държавни дружества или на дъщерни ще бъдат продавани след решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Всички започнати процедури по приватизация на акции и дялове на държавните дружества ще бъдат спрени веднага, обясни ресорният министър Емил Караниколов след заседанието на правителството.
Под приватизация се разбира и продажбата на имоти – частна държавна собственост, които се предлагат от областните управители, съгласувано с министъра на финансите.
(публикация в ДВ бр.48 от 16.6.2017
Пакети от акции от капитала на 11 дружества ще предложи АПСК на 40-ия ЦПТ
12.6.2017 Сайт АП,
На поредния 40-ти централизиран публичен търг АПСК ще предложи за продажба пакети от акции от капитала на 11 дружества.
В рамките на търга ще се предложат за продажба 35% от капитала на “БДЖ – Трансимпекс” АД, гр. София, собственост на “Холдинг Български държавни железници” ЕАД, гр. София; 34,83% от капитала на “Галатекс” АД, гр. Варна; 41,29 % от капитала на “Хентш” АД, гр. София; 0,057% от капитала на „Оранжерии Гимел“ АД, гр. София и др.
С непарични платежни средства се предлагат акции от 7 дружества, а от 4 дружества – с лева.
Списъкът с дружествата, от които ще се предлагат акции за продажба в рамките на 40-ти централизиран публичен търг, е публикуван на интернет-страницата на АПСК.
Централизираният публичен търг ще се проведе на “Приватизационен пазар”, сегмент “Централизиран публичен търг” на “Българска фондова борса – София”АД /БФБ/, гр. София при условията на Правилника за дейността на БФБ.
Информация за предстоящите продажби ще бъде качена на сайта на БФБ.
Началната дата на търгa е шестия работен ден, а крайната – четиринадесетия работен ден, считано от датата на обнародване на тръжното обявление в Държавен вестник.
Информационният меморандум на “БДЖ – Трансимпекс” АД гр. София /Дружеството/ ще се предоставя на заинтересовани лица, с цел запознаване с информацията в меморандума и допълнително предоставените документи към него, в сградата на АПСК- гр. София, ул.“Врабча” № 23 от 9.00 до 17.00 часа всеки работен ден, от датата на обнародване на тръжното обявление в Държавен вестник до крайната дата за провеждане на централизирания публичен търг. В срока по предходното изречение, желаещите могат да получат екземпляр от Информационния меморандум на Дружеството, след заплащане на сума в размер 1000 лв. с ДДС, в касата на АПСК.
……………..
Информация за приватизационния процес в България
( актуализация към 31.12.2016 г. – доклад )
Приватизационният процес в България започна през 1992 година с приемането на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и създаването на Агенцията за приватизация (АП). Продажбата на държавните предприятия в този период се осъществяваше както от Агенцията за приватизация – за по-големите предприятия, така и от отрасловите ведомства.
През 1996 – 1997 година Центърът за масова приватизация извърши приватизация на държавни предприятия чрез инвестиционни бонове. За продажба бяха предложени пакети акции от 1 050 предприятия, в резултат на което са раздържавени активи в размер на 14.58% от общите активи на държавни предприятия или 22.08 % от подлежащите на приватизация държавни активи.
През 2002 година е приет нов Закон за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), съгласно който цялата дейност по продажбата на държавното участие в предприятията е съсредоточена в Агенцията за приватизация, а приватизацията на общинската собственост се извършва от общинските съвети или определени от тях органи. Отрасловите министерства запазват ролята си на приципал и представител на държавата, като собственик на държавното участие в капитала на дружествата.
С влизането на ЗПСК в сила, дейността по следприватизационния контрол е отделена от АП и е съсредоточена в Агенцията за следприватизационен контрол (АСК), която е със статут на самостоятелна агенция към Министерски съвет. Нейната функция е да контролира изпълнението на задължения на новите собственици, поети с приватизационните договори за продажба на държавните предприятия.
През 2010 година с промяна на ЗПСК бе взето решение АП и АСК да се обединят. Новосформираната Агенция за приватизация и следприватизационен контрол стана единен орган за осъществяване на приватизационни продажби на държавни активи и на следприватизационен контрол.
Резултати от приватизацията
Към настоящия момент е раздържавена по-голяма част от предприятията от основните отрасли на икономиката и ресурсът от дружества с държавно участие, подлежащи на приватизация, е значително ограничен.
Общият размер на приватизираните дълготрайни активи възлиза на 66,31% спрямо размера на всички държавни активи (изчислени на 580 млн.лева по балансова стойност към 31.12.1995 г.). В резултат от осъществените през 2011 г. продажби на държавни активи, беше завършено раздържавяването на подлежащите за приватизация активи към 1997 г. (изчислени на 383 млн.лева по балансова стойност към 31.12.1995 г.)
Към 31.12.2016 г. са продадени дялове и акции от 5 278 държавни предприятия – 2 939 цели предприятия и 2 339 обособени части. Извършени са 4 253 продажби на миноритарни пакети и 20 продажби на имоти – частна държавна собственост. Общият финансов ефект от сключените сделки възлиза на US$ 12 552 млн., включително US$ 6 502 млн. договорени плащания по сделките, US$ 1 192 млн. поети или изплатени задължения от купувачите, US$ 4 857 млн. поети ангажименти за инвестиции.
Най-голям е броят на приватизираните предприятия и продадени обособени части в сферата на промишлеността (1 647 броя), търговията (1 177 броя), земеделието (621), строителството (536), туризма (526) и други.
Сключени са 174 сделки с участие на чуждестранни инвеститори, които имат съществен принос за постигнатите финансови резултати. В резултат на приватизацията в България са привлечени инвеститори като “ЧЕЗ”, а. с., Чехия (“ЕРП-Столично”, “ЕРП-София област”,“ЕРП-Плевен”, 2004 г. и “ТЕЦ Варна”ЕАД, 2006 г.), “Вива Венчърс холдинг”ООД, Виена – Австрия (“Българска телекомуникационна компания” ЕАД, 2004 г.), “E. OH ЕНЕРГИ” АГ, Германия (“ЕРП-Варна” и “ЕРП-Горна Оряховица, 2004 г.), “ЕВН”АГ /ЕVN AG/, Виена, Австрия (“ЕРП-Стара Загора” и “ЕРП-Пловдив”, 2004 г.), “SOLVEY” – Белгия (“Соди”, Девня, 1997 г.), “Лукойл Петрол” (“Нефтохим”, Бургас, 1999 г.), Brewinvest S.A. – Greece (“Загорка”, Стара Загора, 1994 г.), “Interbrew” – Belgium (“Каменица”, Пловдив, 1995 г.), “Хайделеберг Цимент” АГ, Германия (“Златна панега”ЕАД и “Гранитоид”ЕАД, Батановци, 1997 г.), “МАРВЕКС”, Испания (“Девня цимент”, Девня, 1997 г.), “КНАУФ”, Австрия (“Гипсфазер”, Видин, 1997 г.), “Юнион Миниер”, Белгия (“МДК”, Пирдоп, 1997 г.), “БТ Инвест ГмбХ”, Австрия (“Булгартабак Холдинг”АД, София, 2011 г.) и много други.
От началото на приватизацонния процес са приватизирани най-големите предприятия от икономиката на България – “Кремиковци”ЕАД, “ТЕЦ Бобов дол”ЕАД, “Нефтохим”ЕАД, “БТК”ЕАД, “Параходство БМФ”ЕАД, “Соди-Девня”ЕАД, “СОМАТ”ЕАД, “Арсенал”ЕАД, “Асарел-Медет”ЕАД, “Булгартабак Холдинг”АД и много други (според размера на раздържавените активи по балансовата им стойност към 31.12.1995 г.).
С приемането през 2002 година на новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол бяха регламентирани основните принципи при приватизацията:
– ясни и прозрачни правила и процедури за всички участници в процеса на приватизация;
– равнопоставеност на инвеститорите;
– осъществяване на икономически ефективна приватизация като предпоставка за устойчиво икономическо развитие и конкурентноспособност на приватизираните дружества.
Във връзка с това основни методи за продажба на пакети от акции и дялове на предприятията станаха публично оповестеният конкурс и публичният търг. Отменен беше методът преговори с потенциални купувачи. През периода след влизане в сила на ЗПСК (31.03.2002 година) до настоящия момент, са осъществени 2 445 продажби на пакети от акции/дялове на предприятия, обособени части и имоти-частна държавна собственост, или 25.60% от осъществените продажби през периода 1993 – 2016 година.
С измененията в нормативната база се ускориха продажбите на миноритарни пакети от акции/дялове на предприятия. Осъществени бяха 1 963 продажби от дружества с под 50 % държавно участие, което представлява 46.16% спрямо общия брой на осъществени продажби на миноритарни пакети от началото на приватизационния процес.
Последвалите изменения и допълнения в подзаконовата нормативна база през 2003 година доведоха до ускоряване на приватизационния процес чрез по-широко използване на механизмите на “БФБ-София” при провеждането на неприсъствени публични търгове, централизирани публични търгове и публично предлагане. До влизане в сила на новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол бяха осъществени само 46 продажби чрез публично предлагане на пакети от акции на “БФБ-София” АД.
Новият ЗПСК регламентира списък от дружества, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства. По този начин се създаде възможност за максимално усвояване на ресурса от компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове и реално обезщетяване на бивши собственици на одържавени имоти. Създаден беше специален “Приватизационен пазар” с четири сегмента – “Приватизационен сегмент за плащане с пари”, “Приватизационен сегмент за плащане с компенсаторни инструменти”, “Централизиран публичен търг” и “Неприсъствен публичен търг”. Това даде възможност за осъществяване на прозрачна, бърза и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите.
Общо реализираните продажби на “БФБ-София” АД след влизане в сила на ЗПСК са 1 903 броя (77,83% от всички продажби през този период – 2 445 броя). Осъществени са 36 централизирани публични търгoве. Предстоящо е провеждането на 40-ти централизиран публичен търг.
Преобладаващото използване на публичния търг като приватизационна техника позволи през този период да бъде постигната максимална цена на продаваните обекти. Договорените плащания от продажбите след 31.03.2002 г. (5 405 071 хил. лева) са 53.92% от общия размер на договорените плащания от началото на приватизационния процес (10 023 904 хил. лева).
Реалните плащания във всички разрешени платежни средства, получени за периода след влизане в сила на ЗПСК до сега (5 803 997 хил. лева), са 62,43 % от общия размер на приходите от началото на приватизационния процес (9 296 864 хил. лева).
През 2016 година Агенцията за приватизация осъществи 24 приватизационни продажби, от които 4 продажби на пакети от акции на търговски дружества с под 50 на сто държавно участие, 12 сделки за обособени части и 8 сделки за имоти-частна държавна собственост.
През 2016 година АПСК продължи своята активна политика да предлага за продажба чрез “Българска фондова борса – София” АД пакети от акции/дялове на дружества. Бяха осъществени 37-ми, 38-ми и 39-ти централизирани публични търгове. На проведените през 2016 година централизирани публични търгове са изкупени изцяло пакети акции от капитала на 3 дружества. В резултат на осъществените продажби са усвоени компенсаторни инструменти по номинална стойност в размер на 37 860 лева и са постъпили приходи в парични средства в размер на 4 194 418 лева.
През 2016 година в АПСК са постъпили и счетоводно отразени съгласно чл. 8 от ЗПСК, парични постъпления от приватизационни продажби, платени неустойки, лихви и разсрочената част от цената по приватизационни сделки, подлежащи на контрол на обща стойност в размер на 19 560 хил.лв., в т.ч. 86,46 хил.лв. в непарични платежни средства (компенсаторни инструменти).
Към настоящия момент приватизацията в България се осъществява в условията на значително ограничен ресурс от дружества с държавно участие в капитала, подлежащи на приватизация.
…………..
Държавните активи на тезгяха за стотинки –
Март 2016, Общо от приватизация и следприватизационен контрол през 2016 г. се очакват приходи в размер на 86.95 млн. лeва.
Три месеца Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол загуби, докато подготви плана си за работа през 2016-а. В края на март той най-сетне е налице. Трябва да кажем, че няма кой знае какви изненади – в списъка са познати имена със старите си проблеми (влошаващи се финансови резултати, слаб интерес).
Още в началото на документа обаче служителите от ведомството, управлявано от Емил Караниколов, правят уговорката, че АПСК очаква да срещне трудности при реализирането и на по-големите проекти, и на сделките за по-малки обекти. Поставени в неблагоприятна икономическа среда, инвеститорите стават все по-консервативни по отношение на нови вложения и проекти. Така че евентуалното намаляване на активността може да обрече на неуспех някои от приватизационните процедури.
Всъщност, ако това се случи, то няма да е изненада. Виждали сме го вече през последните три-четири, нулеви години, които се оказаха нулеви по отношение на продажбите на държавни компании.
Агенцията очаква през тази година да направи 34 приватизационни сделки с дялове или акции – собственост на държавата в търговски дружества с повече от 50% държавно участие в капитала, на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50% държавно участие в капитала, на дялове или акции – собственост на търговски дружества с повече от 50% държавно участие в капитала им в други търговски дружества, както и обособени части от имуществото на търговски дружества, чийто капитал е собственост на други търговски дружества с повече от 50% държавно участие в капитала, и имоти – частна държавна собственост с данъчна оценка над 10 000 лева.
Ще се продават основно обекти, голяма част от които през миналата година са подготвяни за продажба. В напреднал етап са проектите за раздържавяване на "Овча купел" ЕООД, София и "Военно издателство" ЕООД – предстои определянето на методи за преговорите и сделките.
За поредна година продължава и работата по проекта за приватизация на държавния дял в капитала в “БФБ-София” АД. Търси се стратегически инвеститор – голям борсов оператор, и по този начин да се създадат предпоставки за възходящо развитие на българския фондов пазар, да се увеличи интересът на чуждестранните инвеститори към него и в крайна сметка – повишаване на капитализацията му. Може би ще е добре да се променят малко изискванията към кандидатите. В последната процедура искахме да дойдат най-големите фондови борси – те обаче не проявяват никакъв интерес към нас.
Сред приоритетните в дейността по приватизация през 2016 г. обекти е и "Международен панаир – Пловдив" АД. Агенцията продава миноритарния пакет от държавни акции в капитала на това дружество (49%). Докато се изготвя пакетът с документите, остава въпросът как община Пловдив ще защити своя интерес в смесеното дружество "Пълдин туринвест", в което мажоритарен собственик също е Георги Гергов. Държавата, така или иначе, не участва в управлението на дружеството и не взима дивиденти. Но в Града под тепетата са единодушни, че тя не трябва да се продава своя дял от "Международен панаир – Пловдив" и той трябва да се развива като един от моторите на местната икономика. Кметът Иван Тотев пък е категоричен, че няма да допусне на мястото на най-голямото у нас изложение да се появи нещо друго освен изложбен център.
Приватизацията на 100% от капитала на "БДЖ – Товарни превози" ЕООД, собственост на "Холдинг БДЖ" ЕАД, отново е най-големият проект, по който работи агенцията. Определен е вече оценителски екип за изготвяне на анализ на правното състояние и приватизационна оценка на дружеството. Управляващите се надяват с приходите от продажбата на дъщерното дружество да се намали необходимата допълнителна финансова помощ за решаване на проблема със свръхзадлъжнялостта на компанията майка. И тук проблемите са предимно на емоционално ниво – тези ги искаме, тези – не. Но в бизнеса няма място за емоции. И трябва да се разсъждава практично. Заиграването с едни кандидати и игнорирането на други може отново да ни изиграе лоша шега. И както се случи с газопроводите, може и жп магистралите да ни заобиколят, докато размахваме по света своето стратегическо географско положение.
Освен от големите приоритетни сделки Агенцията за приватизация ще разчита и на приходи от проекти за продажба на имоти – частна държавна собственост, предложени от областните управители; на имоти – частна държавна собственост с отпаднала необходимост за собствениците си, предложени от МВР, от Министерството на земеделието и храните, от Българската агенция за безопасност на храните и от Министерството на финансите. В списъците са и обособени части от търговските дружества "Български пощи" ЕАД, "Сортови семена – Елит" ЕАД, София и "Летище – Пловдив" ЕАД.
Подготвени са за продажба и дялови участия, собственост на търговски дружества с повече от 50% държавно участие в капитала в други търговски дружества. Няколкото опита досега показаха липсата на интерес към предложените 20% от капитала на "Академика Сий Палас" АД, София, собственост на "Академика 2011" ЕАД, София, както и 35% от "БДЖ – Трансимпекс" АД, София, и 5.616% от ЗАД "Алианц България" АД, София, и двете от групата на "Холдинг БДЖ" ЕАД.
За цвят, макар и без никакви резултати досега, Агенцията за приватизация е предвидила да използва и възможностите на търговската система на "БФБ-София" АД за провеждане на централизирани и неприсъствени публични търгове. Според експертите й ускорените процедури при провеждане на тези продажби са ефективен метод за продажба на пакети от акции и дялове от дружествата с под 50% държавно участие в капитала. Статистиката обаче е повече от красноречива – в последните четири централизирани търга не е сключена ни една сделка.
Продажбата на държавните активи е важна. Но неотменно е добре всяка една сделка да е съпроводена от ефективен и навременен контрол за изпълнението на задълженията, залегнали в приватизационни договори. През тази година в плана са залегнали проверки на 40 дружества.
Резултатът от всяка дейност в крайна сметка се оценява по приходите, които е осигурила. В Агенцията за приватизация очакват да съберат от дейността си не по-малко от 83 360 000 лева. Планират се и плащания в непарични платежни средства от продажби на пакети акции/дялове от капитала на търговски дружества, за които се допуска разплащане с компенсаторни инструменти.
Паричните постъпления, които се очакват от следприватизационен контрол, са за не по-малко от 3 590 000 лв., в това число приходи от издадени в полза на АПСК изпълнителни листа и постъпления по спогодби за разсрочване на вземанията по договори за приватизационна продажба на дружества, спрямо които Агенцията има вземания за неустойки, присъдени с влязло в сила съдебно решение и предприетите действия от страна на АПСК. В ход са процедури за публична продан на активи на дружества, които не са спазили приватизационните си ангажименти.
Въпреки подготвените атрактивни държавни активи не бива да сме с много големи очаквания относно приходите и привличането на стратегически инвеститори. Все пак и през 2016 г. икономическата и финансова среда остава непредсказуема и няколкото бизнес звездички от началото на годината не бива да ни заблуждават относно понижена инвестиционна активност в страната.
……………
Замръзналите приходи от приватизация – 89 р.
Агенцията за приватизация е далеч от прогнозираните приходи в размер на 86.95 млн. лeва.
С три месеца закъсня Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол при подготовката на плана си за работа през 2016-а. Едва през март се видя и на хартия. Липсата на изненади в списъка – той бе изпълнен с познати имена, свързани дълголетни проблеми плюс влошаващи се финансови показатели, предопредели и резултата в края на годината. А той се измерва с приходите. В Агенцията за приватизация очакваха да съберат от дейността си не по-малко от 83 360 000 лева. Но видимият ефект от продажбите на няколко обособени части е скромен – едва… 12 732 278 лева.
Така 2016-а се очертава като поредната неуспешна година за Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Не се случи нито една от големите сделки, на които се надяваше националната ни икономика – да подобрят настроението ни и счетоводния баланс на Сребърния фонд. Проведените централизирани публични търгове (37-ми, 38-ми и 39-и) също не успяха да внесат очакваните суми в бюджета на Агенцията за приватизация. Всички проекти в списъка с приоритетни продажби така и си останаха на етап "подготовка".
Всъщност приходите дойдоха от продажбата на обособени части от търговските дружества "Български пощи" ЕАД, "Агенция дипломатически имоти в страната" (АДИС) ЕАД, София, и "Академика 2011" ЕАД, София. За съжаление обаче всичко, което беше продадено (или разменено), породи много скандали и съмнения около целта и резултата от сделките.
\\След няколкото опита държавата продаде в средата на октомври своите 20% от капитала на "Академика Сий Палас" АД, София, собственост на "Академика 2011" ЕАД. Сделката мина през "БФБ-София" в рамките на 39-я ЦПТ, при минималната обявена цена (4 189 514 лв.), и то с участието на един-единствен купувач. Още преди повече от година в. "БАНКЕРЪ" прогнозира, че това е естественият завършек на сложната схема, за която се твърди, че е сътворена от братята (Милен и Георги) Велчеви, пряко "ангажирани" с "организацията" по придобиването на този безценен държавен имот. (Подробности по сделката в."БАНКЕРЪ" описа в своя брой 43).
Вместо да се потърси купувач на държавния дял в "Международен панаир Пловдив" АД (49.63%), правителството предпочете да удовлетвори и уреди някакви корпоративни желания и отношения. Те обаче също спряха, поне засега, някъде по средата на реализацията им. Обидените пловдивски общинари отказаха да получат разпределения им дял (от 20.63%). Както се изрази кметът на града под тепетата Иван Тотев, общината би се съгласила да приеме този подарък, но само ако вземе целия държавен дял. В онзи момент (юли тази година) той бе под управлението на Министерството на икономиката.
Община Варна обаче с ентусиазъм си взе апетитното парче от пловдивската фирма (29%). Участието й в това разпределение е заради намеренията панаирът да изгради изнесен изложбен център. Става дума за започнатия през 1984 г. строеж на универсален магазин в центъра на града, който след промените бе замразен още като изкоп. Оттогава и до ден днешен ямата се използва като платен паркинг. Обектът се стопанисва от "Търговски дом" – първоначално съвместно дружество на общината и Гергов, а след повишения на капитала му то вече се контролира от пловдивския бизнесмен. Според коментар на кмета на Варна Иван Портних напълно възможно е част от изложенията на панаира да се преместят в крайморския град. Такова беше и официалното обяснение на икономическото министерство защо е решило по-големият дял да отиде в крайморския град. (Говори се, че Иван Портних бил инициатор и двигател на тази "сделка".) Така и "Международен панаир Пловдив" отпадна от списъка на Агенцията за приватизация и фирмата бе записана в графата "безкешова приватизация".
Най-често предлаганото за продажба дружество през изминалата година беше "Сортови семена-Елит" ЕАД. Въпреки че на три пъти цената на клона му "Опитна станция по сортоподдържане и семепроизводство – Бяла Слатина" бе намалявана, агенцията не успя да го продаде. Причината за провалите бе, че нито един участник не се яви на търговете с явно наддаване. Целта бе "Сортови семена-Елит" да се освободи от губещия клон, който няма дейност и трупа загуби (най-вече за охрана на имота), а получените средства да се използват за модернизация и развитие на другия работещ обект – в Кнежа, който в момента издържа компанията. Но, и в този случай всичко ще се решава през 2017-а.
Сделка имаше и за Дипломатическия клуб "Бояна", предложен като обособена част от "АДИС", и няколко други негови недвижими имота в София. Тя също предизвика доста коментари и съмнения около провеждането й. През септември старозагорската фирма "Ексклузив Уеб Дизайн" ЕООД спечели търга с предложените 8.5 млн. лева. Фирмата, регистрирана с 3 лв. капитал, е собственост на трима младежи от Стара Загора – на възраст от 20 до 24 години. (В брой 51 в.БАНКЕРЪ писа подробно за тази приватизационна продажба.)
Сделката предизвика доста въпроси. Как така Дипломатическият клуб "Бояна" е обект на продажба, при положение че е част от "АДИС", а то пък е в забранителния списък за приватизация. На практика това спира продажбата на обособени части на дружеството. Защото някои депутати поискаха да се спре сделката. В същото време проверките от НАП и от Агенцията за приватизация не откриха нарушения. Но все пак народните избраници одобриха промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Чрез тях в забранителния списък за раздържавяване се включват и обособени части (резиденции и офиси на посолства) от "Агенция дипломатически имоти в страната".
Добрите фирми вече намериха своя стопанин. Но все още има непохарчени "бисери" сред активите, притежавани от държавата. Не бива да се очаква прекомерни приходи от тях и че те ще привлекат стратегически инвеститори, но и не бива да ги раздаваме с лека ръка на безценица.
…………..
