Стане ли дума за привличане на клиенти и увеличаване на печалбите, бизнесът у нас въобще не си поплюва и използва всички позволени – а и не съвсем, трикове и хватки. Заблуждаващата реклама, подвеждащите промоции и имитацията са само част от похватите на нелоялната конкуренция, до които прибягват дори някои от най-големите и реномирани фирми. А и как да е иначе, след като контролът не е сериозен? За цялата 2016-а Комисията за защита на конкуренцията е излязла само с 40 решения за такива нарушения и е наложила имуществени санкции или глоби общо за 14 783 525 лева. Това се разбира от годишния доклад за дейността на антимонополния орган, който бе разгледан от Комисията по икономическа политика и туризъм в Народното събрание тази седмица.
Едно от най-знаковите производства за нелоялна конкуренция бе това срещу "Теленор България". С решение №851 от 14 октомври 2016-а КЗК наложи санкция от 5 241 930 лв. на телекомуникационния оператор за извършено нарушение по чл. 31 ЗЗК – въвеждане в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите, които предлага. Проверката бе образувана по искане на "Макс Телеком" – с твърдения за заблуждаваща реклама на 4G мрежата. Става дума, че при старта на 4G услугата на "Теленор" и при последващите рекламни кампании бе обявена максимална скорост за пренос на данни от 75Mbps. Но в хода на проучването по преписката е установено, че това не отговаря на истината. Също според КЗК се отнася и за твърдението, че потребителите ще могат да ползват средно до седем пъти по-висока скорост на "даунлоуд" и около 40 пъти по-бърз "ъплоуд" на файлове и съдържание.
Следващата по големина глоба – 4 657 779 лв., отнесе "Данте Интернешънъл" СА (Румъния), която стопанисва най-големия онлайн търговец ЕМАГ (emag.bg). Производството срещу платформата за електронна търговия бе образувано по искане на българския конкурент "Сторе" ЕООД, а при проверката КЗК конституира като ответни страни по преписката и партньорите на ЕМАГ – "Хеликон" АД и "Колибри" ООД. В крайна сметка комисията установи, че поведението на "Данте Интернешънъл" СА, самостоятелно или съвместно с другите две дружества, има заблуждаващ характер по смисъла на чл.32 от Закона за защита на конкуренцията.
Във фокуса на разследването бе рекламната кампания "Черен петък", в която са използвани рекламни послания като: "Денят с най-много и най-големи намаления …" и "Хиляди продукти с отстъпки до 70%". В действителност обаче най-много продукти са се предлагали с намаления между 30 и 40%, докато с промотираната отстъпка от 70% са се продавали едва 14 продукта. Рекламните послания, според експертите, са били заблуждаващи и поради обстоятелството, че по време на кампанията множество стоки вървели с означението "Шок цена", без да се посочва отстъпката от продажната цена в процентно изражение. В решението си антимонополистите приеха, че ЕМАГ е извършила нарушение и с рекламната си кампания "Emag – Най-лесният начин да поръчаш – Най- сигурният начин на доставка – Милиони начини да се зарадваш".
През 2016-а Комисията за защита на конкуренцията е образувала общо 989 производства, от които 160 по Закона за защита на конкуренцията, 825 по Закона за обществените поръчки и 4 по Закона за концесиите. През отчетния период тя се е произнесла с 1070 решения или определения, с които е приключила съответните производства, предявила е твърдения за извършени нарушения или е наложила глоби за извършени нарушения. С приетите през 2016-а решения комисията е наложила глоби и имуществени санкции с общ размер 14 955 477 лева.
Сред санкционираните дружества са и търговските вериги "Лидл" и "Кауфланд". "Лидл България ЕООД енд Ко" КД беше глобена с 1 865 332 лв. за провеждане на рекламна кампания, в която се използват подвеждащи потребителя твърдения. При "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД пък беше установена злоупотреба с по-силна позиция при договаряне. Конкретното производство бе образувано по искане на "Кети-94" ООД, производител на спиртни напитки и дългогодишен партньор и доставчик на "Кауфланд". Оказа се, че търговецът необосновано е изисквал "Кети-94" да намалява доставните си цени и поставял като условия определени годишни ценови параметри, след което блокирал значителна част от асортимента на доставчика и в крайна сметка се стигало до прекратяване на търговските отношения. За извършеното нарушение КЗК наложи на "Кауфланд" имуществена санкция в размер на 157 981 лв., което представлява 7% от приходите от продажбата на спиртни напитки в ниския ценови сегмент.
В крачка бяха хванати и производителите на масло "Милтекс КК" ЕООД ("Краве масло СВА" – произведено за СВА), "Хранинвест" ЕООД (масло "Millker butter" и "Краве масло") и "Профи милк" ЕООД ("Краве масло екстра"). По сигнал от Сдружение "Българска национална асоциация активни потребители" е извършена проверка на съдържанието на предлаганите от тях продукти "краве масло" в лаборатория и е открито несъответствие между оповестеното на опаковката им и действителното съдържание. При някои е имало наличие и на немлечни мазнини – въпреки липсата на такава информация върху опаковката. Наложените имуществени санкции са в размер на 2% от нетните приходи от продажби на всяко от дружествата, равняващи се съответно на 127 240 лв., 189 700 лв. и 113 400 лева.
През 2016-а КЗК е образувала и 15 производства за забранени споразумения и съгласувани практики. Но нито едно от тях не е потвърдено окончателно. Затова пък от комисията се хвалят, че в края на февруари 2016-а Върховният административен съд е подкрепил тяхно решение от 2012-а, с което бяха наложени имуществени санкции на "Юпитър Травел" АД (предишно наименование "Астрал Холидейз" АД), "Бългериан ВИП Травъл" ООД и "Хорнит" ООД за договорки и манипулиране на процедурата за рамково споразумение с предмет "Осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в страната и чужбина". Въпреки че централизираната поръчка бе на стойност 30 млн. лв., трите фирми бяха санкционирани само със 100 хил. лева.
Няма съществени успехи и в борбата със злоупотребата с монополно или господстващо положение. Образуваните през миналата година производства в тази посока са 13, като най-значимото от тях е срещу "Енерго-Про Продажби" АД, което бе отказало да сключи дългосрочен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от фотоволтаичната електроцентрала на "Нурмет 1" ЕООД.
Що се отнася до обществените поръчки, през отчетния период в деловодството на КЗК са депозирани 1233 жалби, което е с 319 повече в сравнение с 2015-а. Общият брой на образуваните производства по преписки е 825. За сравнение – през предишната година са образувани 557 производства. Което ясно показва, че споровете около публичните търгове стават все повече и това е основната причина много от процедурите да се бавят и да поставят в риск изпълнението на ключови проекти.
Факти
Разходите на КЗК през 2016 г. са били 3 765 571 лв., в това число:
Заплати и възнаграждения за персонала – 2 238 669 лв.
Други възнаграждения и плащания за персонала – 259 206 лв.
Задължителни осигурителни вноски от работодатели – 621 428 лв.
Издръжка – 548 405 лв.
Платени данъци, такси и административни санкции – 1207 лв.
Разходи за членски внос и участие в нетърговски организации – 21 123 лв.
Придобиване на дълготрайни материални активи – 72 106 лв.
Придобиване на нематериални дълготрайни активи – 3427 лв.
