Двайсет държави членки на Европейския съюз се споразумяха на 8 юни 2017-а да създадат Европейска прокуратура – European Public Prosecutor's Office (EPPO). В списъка на държавите, приели да учредят новата структура чрез процедура по засилено сътрудничество, са 18 държави: Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Германия, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Латвия, Литва, Люксембург, Португалия, Румъния, Словения и Словакия. А Италия и Австрия са изразили намерение да се присъединят към новата структура.
Eвропейската прокуратура ще разследва измамите, свързани с източване на структурните фондове, както и други престъпления, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. Идеята е държавите членки да могат по-лесно да си сътрудничат при разследването и наказването на трансграничните финансови престъпления, от които страда бюджетът на ЕС. Същевременно европрокуратурата ще допълни функциите на OLAF, Европол и Евроюст, които не могат да извършват наказателно преследване на виновните. Европрокурорите всъщност ще получат право да провеждат разследвания и да повдигат и поддържат обвинения за престъпления, каквото правомощие другите институции нямат.
Европейската прокуратура още не е стартирала, а вече се задават множество въпроси за нейната ефективност. Един от първите сред тях е каква ще е ползата от съществуването й, след като тя няма да функционира във всички държави членки на ЕС. Което пък заплашва незаконните практики автоматично да се прелеят към държавите, в които новата структура няма да има правомощия.
Логично е и притеснението откъде ще се вземат честните и независими магистрати, които ще влязат в новото ведомство, както и кой, как и по какви критерии ще ги избира и назначава. Защото "просмукването" на политическа поквара в съдебната власт далеч не е "патент" само на България.
Доста юристи се колебаят дали разследванията реално ще се извършват от местните полицейски и следствени органи, а репресивните мерки – включително и задържането в арестите, ще се налагат според националните закони и с решения на националните съдилища. И дали няма да се стигне до толкова разнопосочни практики по места, че да се компрометира до крайност самата идея за общоевропейска прокуратура, а оттам да се доразклати и без това все по-силно атакуваният имидж на ЕС.
Правилата за работа на европрокурорите – поне във вида, в който те към момента са известни в публичното пространство, също съдържат възможност да възникнат немалко спорни ситуации – например предвидените начини да се преразпределя дело на прокурор в друга държава или за изземване на дела от националните прокуратури в Европейската прокуратура.
Всичките тези въпроси тепърва ще получават своите отговори, ще се създават механизми за разрешаването им. Засега е сигурно само едно: че европрокуратурата няма да е нито евтино, нито бързо, нито безконфликтно разрешение на проблемите с трансграничната финансова престъпност – ако въобще се окаже такава.
Идея с дългогодишна история
Справките сочат, че годишно съюзът губи около 500 млн. евро само от измами с ДДС, но едва 10% от тези суми се връщат обратно в бюджета на ЕС след приключването на делата срещу престъпниците с "бели якички" в отделните държави. Преобръщането на тази тенденция е един от основните мотиви, с който се създава Европейската прокуратура.
За нея се говори (досега безрезултатно) от 2009 г. насам. Повече от пет години държавите членки така и не успяха да се споразумеят и да приемат един общ, задължителен за всички регламент, който да уреди нормативно структурата и правомощията на новата институция. Голяма част от страните отказваха, защото смятат, че техните прокуратури работят и самостоятелно работят достатъчно добре, за да защитават както националния, така и общоевропейските интереси. Други пък не пожелаха да ограничават допълнително суверенитета си и да делегират още правомощия от националните си ведомства към ЕС. Трети се притесняваха за бюджетния аспект на обединението…
Така или иначе – до общозадължителен регламент не се стигна. Затова се мина към План"Б": процедурата по "засилено сътрудничество". Тази процедура позволява на минимум девет държави от ЕС да вземат решение за по-тясно сближаване помежду си в дадена област, без това да обвързва останалите. Точно тази възможност ще бъде използвана сега, което пък дава шанс европейската прокуратура да заработи – макар и само в държавите членки, които желаят да се присъединят към това споразумение. Засега те са 20 и България е между тях.
Процедурата по учредяването на европрокуратурата обаче съвсем не е приключила: тепърва предстои по споразумението между държавите за нейното създаване да се произнесе и Европейският парламент. Той трябва да даде съгласието си за уредбата на новото ведомство. Парламентът може да приеме или да отхвърли идеята за създаването на прокуратурата. Очаква се той да вземе решение по темата още преди лятната ваканция на евродепутатите, за да може окончателното споразумение да бъде изготвено още тази есен.
А датата, на която Европейската прокуратура ще заработи, ще стане ясна едва след това. Но трябва да стане не по-рано от три години след влизането в сила на регламента за създаването на прокуратурата.
Какво ще представлява европрокуратурата
Централният офис на новото ведомство ще се намира в Люксембург. Европейската прокуратура ще работи като колегиална структура, която ще се състои от две нива: централно и децентрализирано.
Централното ниво ще се представлява от главния прокурор на Европа, който ще носи цялата отговорност за службата. Това ниво ще наблюдава, ще ръководи и ще контролира всички разследвания и наказателни преследвания, предприети от европейските делегирани прокурори по места, като по този начин ще осигури последователна политика на разследване и наказателно преследване в цяла Европа.
Децентрализираното ниво пък ще се състои от делегирани от Европейския съюз прокурори, разположени в държавите членки, които ще отговарят за ежедневното провеждане на наказателни разследвания. Делегираните прокурори се избират от европейския прокурор по предложен от съответната държава членка списък с кандидатури.
Европейската прокуратура ще се ползва с изключителна компетентност да разследва, да повдига и поддържа обвинение за престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, при това независимо от това дали от съответното престъпление са засегнати интересите или фискът на съответната държава. Нещо повече: ако Европейската прокуратура реши да упражни своята компетентност, местните национални органи няма да могат да упражняват своите правомощия по отношение на същото престъпление и за същото лице.
Общото правило е, че Европейската прокуратура ще се намесва само ако престъплението е застрашило интереса или е причинило финансови вреди на ЕС на стойност над 10 000 евро. Но са възможни и изключения – например когато са замесени длъжностни лица от ЕС – в такъв случай също ще го разследва европрокуратурата. Ако вредата е в размер до 100 000 евро, според тежестта и сложността на производството в конкретния случай и ако при разследването му не е необходимо да се впряга целият ресурс на общността, случаят може да се предаде на националните власти.
И още един принцип: делото ще трябва да се разследва там, където е концентрирана престъпната дейност или където е концентрирана поне по-голямата част от извършените престъпления. Но и тук ще са възможни отклонения – производството ще може да започва в друга държава, ако там е обичайното местопребиваване на обвиняемия или гражданството му, както и според мястото, на което е настъпила най-голяма вреда.
Европейската прокуратура ще има и възможност да "изземва" дела от националните прокуратури – в рамките на пет дни, след като получи информация за съществуването на казус, който е от нейните компетенции.
Как ще изглежда на практика
На практика европейските "делегирани прокурори" за нас ще са си български прокурори. Те ще извършват и контролират оперативната дейност по разследването, предявяването и поддържането на обвинението. Те ще възлагат действия по разследването на националните разследващи органи, те ще искат мерки за неотклонение и подслушване пред националните съдилища. Разликата обаче ще бъде, че по отношение точно на тези разследвания те ще бъдат независими от националния главен прокурор и ще изпълняват указанията на европейския главен прокурор.
Европейската прокуратура ще може да започва разследване по сезиране от всички ведомства, през които минава информация за европейските финанси, но европрокурорите ще могат и да се самосезират.
Самите съдебни производства ще минават пред националните съдилища и ще вървят по националните процесуални закони.
Що се отнася до процесуалните гаранции за разследваните – те не са много по-различни от защитата, която и сега им гарантира нашият НПК. Важно е обаче да се знае, че е предвидено в производствата да се допускат и доказателства, събрани законосъобразно в други държави и по друг процесуален ред – стига това признаване да не засяга справедливостта на процедурата или правото на защита, залегнали в Хартата на основните права.
Има и още една "дребна", но много важна подробност: Европейската прокуратура ще носи извъндоговорна отговорност и ще е длъжна да поправи или съответно да – възмезди всяка вреда, причинена от нея или от нейните служители при изпълнение на задълженията им, доколкото вредата може да им бъде вменена. Но делата за тези вреди ще се гледат пред Съда на ЕС в Люксембург.
И последно: според изчисленията издръжката на новото ведомство ще струва между 11.5 млн. евро (за първата година от създаването му) до 27 млн. евро годишно. Остава да се разбере дали този нов харч за данъкоплатците ще се окаже оправдан.
